Джон Малкович – да имаш късмет, като никой друг

Джон Малкович – да имаш късмет, като никой друг

Сподели

„Животът ми става. Мисля, че на моменти е дори интересен. Извън киното и театъра не бих поел отговорността да играя друг, освен себе си.“ Това е една от симпатично ироничните констатации, с които Джон Малкович беляза днешната си среща с медии в Народния театър.

Но ако част от величието му е във философията да не се взима насериозно, то за журналистите, които не споделят неговия личен свят, „Да бъдеш Джон Малкович“ е въпрос с повишена трудност. Те биха търсили отговор с месеци, ровейки се из колоритната му биография. Не само защото филмите с негово участие са стотици и не подлежат на дресировка жанрово. Но и защото той често се включва в ескпериментални проекти

вариращи от фотография до класическа музика и четене на глас,

част от които останали встрани от медийния шум.

Коментирайки с пресата днес посланията на „В самотата на памуковите полета“, която ще държи в емоционален капан българската публика на 16, 17 и 18 февруари,  Малкович призна и друго. Театърът буквално го отглежда, а киното доразвива уменията му на разказвач и способността да жонглира с образи. В този смисъл, това са двете страни на голямата му любов в изкуството.

С цялото си присъствие, жестове и подход на взаимодействие с отсрещната страна, Джон Малкович не вменява задължението да познавате добре работата му. Напротив, колко интересно би било, ако вие за първи път срещате 69-годишната холивудска знаменитост именно сега и той тепърва трябва да ви спечели с харизмата си.

Като начало впечатляващ е гласът му

Меланхоличен, дълбок, сякаш с поглед над нещата тембър. Още една безусловна индикация, че това е театрален актьор par excellence. Актьор, който знае, че всяко предихание, въздишка и стон са част от играта, а изговарянето на думите е свещенодействие, именно защото той работи с тях.

От друга страна, спокойствието в гласа му може да ни отведе и към размисъл, че отдавна се е отказал да държи трескав контрол над живота. В много свои интервюта Джон Малкович

предпочита да говори за загубите в живота си,

за сривовете и провалите. И то много повече, отколкото за спомените от червения килим. А загубите в живота му не са никак малко. От онези прословути 32 кг в повече в тийнейджърските му години, до оредяването на косата в индустрия, подчинена на суетата.  От финансовите сривове  до загубата на три сестри и един брат преди 20 години.

На въпроса “Как се е справил с загубата на милионите си през 2008 г.?”, Малкович отговаря съвсем просто: “Наложи се да променя начина си на живот и отношението си към парите. Но преди всичко, трябваше да увелича работата. Да работя през цялото време.”

За родения на 9 декември 1953 г. в Илинойс Малкович,

детството е белязано от финансово безгрижие

Семейството е имало добър социален статус – майка му е притежавала местния вестник в Бентън, а баща му бил екологичен активист. От него явно Малкович прихваща любопитството към екологията, защото именно това записва в Илинойския държавен университет.

В спомените си от детството обаче той открито говори за честите побои върху него от баща му и брат му Дани. Като прибавим към това, че

на 16 години получава прякора Прасенцето

заради 102 килограмовата си осанка, младежките години на бъдещата холивудска звезда явно не са били много скучни.

Децата в училище често го подигравали и изолирали от игрите. Той обаче казва, че нищо от това не го е накарало да загуби вярата в себе си.

По-късно, след ефективна строга диета, Малкович започва да тренира бейзбол, като дори се замисля дали да не продължи професионално. Но съдбата е решила друго.

Любовта му към едно момиче го кара да запише актьорско майсторство

Нещо извън плановете му в период, в който се издържа като шофьор на автобус и се занимава с биология и социология.

Така през 1976 г. Малкович отива в Чикаго и става член-основател на театралната група Steppenwolf заедно с Тери Кини, Джеф Пери и Гари Синиз.

В началото, когато Steppenwolf набира популярност, част от трупата е Джоан Алън. Тя си спомня Малкович от онова време като „нещо средно между Оскар Уайлд и Ференц Лист“ с дългите си шалове и лилави костюми.

Оттук може да направим и бърза връзка с

афинитетът на актьора към модата

и търсенето на индивидуален стил в нея. През 2009 г. флиртът му с модните тенденции еволюира в създаването на бранда Technobohemian.

Обратно в Steppenwolf в края на 70-те попада и Глен Хедли, за която Джон Малкович ще се ожени през 1982 г.

Бракът им обаче приключва през 1988 г., когато Малкович среща Мишел Пфайфър на снимачната площадка на “Опасни връзки”. Екранизацията по литературния шедьовър на Шодерло дьо Лакло е триумф в кариерата на Малкович. Самата продукция получава възторжени отзиви от критиката със 7 номинации за „Оскар“, но в крайна сметка взима 3 статуетки за костюми, декор и адаптиран сценарий.

Любовта им с Пфайфър, преминала отвъд сценария в реалния живот, се превръща в повод за развода на Малкович с Хедли. Пфайфър е омъжена за актьорът Питър Хортон по това време, но раздялата им е неизбежна,

Много години след този поврат в личния свят поне на четирима души, Джон Малкович ще сподели пред The Independent какво е да има връзка с актриса така:

„Да се срещаш с актриса е като да излизаш с всяка друга жена.

Ако има нещо, което може да ги отдели от другите, то е, че наистина харесват това, което правят. Много мъже и жени не получават тази възможност в живота. Има актриси, които искат напълно да контролират имиджа си. А има и такива, които дори не се поглеждат в огледалото.”

Искрата  между двамата обаче изтлява в разстояние само на една година. По думите на Малкович – “нищо чудно, че тази изпълнена с емоции афера избледня толкова бързо“. Същата година актьорът среща

асистент режисьорката Николета Пейран, с която са неразделни и до днес

Истинският пик в кариерата на Джон Малкович идва с продукцията “Да бъдеш Джон Малкович” – брилянтната абсурдистка комедия, в която кукловод открива портал в главата на актьора и след това продава билети за него на публиката.

Малкович играе Малкович. Или Малкович, когото мислим, че познаваме от неговите роли – сериозен, артистичен, мърляв, с вулканичен нрав. „Не смятам, че става въпрос толкова за мен, колкото за бъдещето и за природата на знаменитостта.“, споделя актьорът.

Джон Малкович

има репутация на войнолюбив неоконсерватор

Той открито заявява подкрепата си относно нахлуването в Ирак и едновременно с това твърди, че не понася политиката и не е гласувал от президентските избори в САЩ през 1972 г., когато гласува за демократа Джордж Макгавърн. „Мисля, че системата е доста корумпирана“ изчерпва цялата му позиция по въпроса.

“Гледам на живота през призмата на човек, който е имал голям късмет през цялото време”, заявява Малкович. “Имал съм по-голям късмет от всеки друг, който съм срещал по пътя. Дори от тези, които бяха по-интересни, по-умни и по-талантливи от мен. В случаите, когато ме застигат по-трудни и предизвикателни неща, нямам право и не чувствам никаква нужда да се оплаквам от тях. Така, че ако трябва

да опиша себе си накратко ще бъде просто – позитивен човек

Така Джон Малкович лаконично слага точката в излишните излияния относно славата, живота и професията. А дали срещата му с българската публика на 16, 17 и 18 февруари, ще му донесе още от същия оптимизъм? Предстои да разберем!

Актуално

Избрано за вас