На 88-годишна възраст си отиде революционерът на висшата мода Пако Рабан. Световноизвестният дизайнер от баски произход е издъхнал във френското градче Портсал, където живееше от години, по-рано днес.

Рабан, чието рождено име е Франсиско Рабанеда Постиго Куерво, остава в историята на бранша като

визионерът-футурист,

революционерът, наложил металните нишки във висшата мода още през 60-те години на миналия век.

Живот под знака на метала и езотеризма

Пако Рабан е роден през 1934 година в Пасая, част от Баската автономна област в Испания. „Той беше визионер в много аспекти, като оставя уникална следа в историята на модата“, пише френският „Льо Монд“. Изданието припомня, че от началото на 21-ви век името му се свързва главно с линията му парфюми, позната с уникалните си аромати. В същото време обаче десетилетията във втората половина на 20 век, когато е и активната му кариера като моден гуру, ще бъдат запомнени с визионерската му визия и свобода на креативността, повлияли на няколко поколения дизайнери.

Син на главната шивачка на Баленсиага и на полковник

от републиканските сили на Испания, той е свързан с модата от ранна детска възраст. След смъртта на баща му, който е разстрелян от режима на Франко, майка му бяга от Испания заедно с Пако и другите си три деца. Прекосяват Пиринеите пеша и пристигат във Франция, където се установяват със статута на бежанци в Бретан. Модните издания обичат да припомнят, че самият Пако Рабан израства под влиянието на прагматизма на майка си, която е социалист и уклона към „шаманство“ от баба си, която иначе е вярваща католичка. На 17 години се премества в Париж, където

учи архитектура в продължение на 10 години

заедно с пионера в използването на стоманобетона Огюст Перре. Със същата прецизност, с която Перре прилага свойствата на стоманобетона в архитeктурата, революционерът Рабан – докато още се обучава за архитект, рисува дизайните си за модните къщи на Диор, Живанши и Баленсиага.

Представях си колекция, повлияна от дадаизма

Бързо установих, че модните дизайнери в Париж бяха доволни да имат това, което аз определях като „вкус към миналото“, споделя той в автобиографичната си книга. И допълва: „Бях ужасен от носталгичния тренд… Светът се променяше постоянно, а модата затъваше. Именно тогава започнах да усещам, че бих искал да представя своя колекция висша мода. Когато се полагаха основите. И си представях колекция, повлияна от дадаизма, като жест на провокация и бунт, за да разтърся този свят от инерцията му. С надеждата да предизвикам и промотирам съвременни идеи“.

Първата си колекция революционерът на висшата мода представя през 1964 г.

Състои се от 12 експериментални рокли, с които са облечени боси модели. Следват „12 неставащи за носене рокли“ през 1966, които представя като един вид манифест. Когато вижда металната му колекция, носеща се по котешката пътека в зала в хотела Джордж V под звуците на саундтрак на Пиер Буле,

Габриел (Коко) Шанел го нарича „металург“.

Фактът всъщност е, че докато работи по футуристичните си образи на съвременни олицетворения на Жана д’Арк, Пако Рабан наистина използва клещи и поялници по-често отколкото игли и конци. Въпреки ексцентричността му обаче поръчките буквално валят една след друга, в това число и от колекционерката Пеги Гугенхайм. Певицата Франсоаз Харди пък излиза на сцената, носеща негово творение, което тежи над 16 килограма. Прави костюмите за редица филми, сред които и „Барбарела“, главната роля в който изпълнява Джейн Фонда. Трансформирана в приключенка от бъдещето.

„Правя прости дрехи от странни материали“,

обяснява той. Като допълва, че останалите си представят екстравагантни форми, но от класически материи. През цялата си кариера експериментира с нови материали – от метал, през пластмаса, алуминиум, лазерни дискове, оптични фирми и дори бетон. През 1978 въвежда в света на модата и хартията. Първият си парфюм изкарва на пазара през 1969 г. Успехът му е грандиозен и незабавен, осигурявайки му достатъчно финанси, за да продължава с екстравагантната си мода.

Освен на модата е фен и на африканската и карибската музика

Създава собствена  продуцентска компания и започва да издава списанието „Луна“ за чернокожи жени. В края на 70-те отваря и свой клуб в Париж – „Черна захар“. Именно там започва да подбира и чернокожите модели, с които представя на котешката пътека дрехите си. Сред тях е и жената, превърнала се в негова муза – Кейти Жан-Луис.

Снимка: Венити феър

Истинската му страст обаче си остава езотеризмът, който той коментира в няколко свои успешни книги. В края на 90-те редовно може да бъде видян по телевизията да говори повече за кристални топки, отколкото за дрехи. И да прави предсказания в тъмния си костюм (според собствени признания е имал над 300 от един и същи вид). Дори обявява – в следствие на своя трактовка на предсказанията на Нострадамус, че космическата станция МИР ще се разбие в Париж през август 1999 г. Когато тази мрачна прогноза не се сбъдва, е подложен на публичен линч от медиите. В същото време обаче той твърди, че провалът й се дължи на грешка при изчисленията.

Снимки: Льо Монд и Венити феър