Вече втори ден по улиците на всяко шведско градче кънти Tattoo – песента, с която Лорийн спечели безпрецедентно за втори път „Евровизия“. А страната на Астрид Линдгрен, белите нощи и диското отнесе трофея за седми път в историята на конкурса.
Най-големите фенове на „Евровизия“, със сигурност помнят участието на смуглата брюнетка и през 2012 г., в Баку, когато Euphoria я направи номер 1. За самата Лорийн
това повторно чудо е “смазващо”
или поне така успя да го формулира в мига, в който стъкленият микрофон на победителя попадна отново в ръцете й на финала в Ливърпул. “Трябва да съм направила нещо добро в предишния си живот”, успя да добави тя. На нас като публика не ни остава друго освен да се съгласим, имайки предвид не просто впечатляващия й успех, но изключителния и талант и присъствие, с които
превзема безапелационно сцената
В допълнение е и онова извънредно чувство: веднъж станал шампион, знакът е категоричен – съдбата просто те обича. Оттук нататък
от теб се иска само да си взимаш заслужените овации с чар и грация
А Лорийн обещава да се движи в тази посока.
Но защо този триумф на „Евровизия“ е така главоломен, без преувеличение, за славата на изпълнителите от Стария континент?
От наша гледна точка, нещата са все свързани със скандали, геопполитически заговор срещу България, недооценени таланти, слабо финансиране за сценична продукция… За повечето европейски държави обаче „Евровизия“ е
континентален престиж с добър саундтрак, който носи милиони приходи от туризъм в годината на домакинството
Затова и е повече от любопитно, освен задължителните овации към Лорийн и парчето й Tattoo, да съберем в скромните Топ 5 най-запомнящите се победители. За тях в историята няма колебание.
Извън класациите обаче не липсва куриозната хронология на „Евровизия“ въобще, която
ако днес е трибуна на шоу, политика, реклама и пари, в миналото не е изглеждало съвсем така
Всъщност преди да стане шеметна церемония, в която сякаш дава светлина на всички жанрове, през сценография до участници, досущ като театрални персонажи, „Евровизия“ е била
технически телевизионен експеримент
Появява се през 1956 г. като транснационално излъчване на живо за Нидерландия, Швейцария, Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Италия. От тази великолепна седморка отсъстват Австрия и Дания, които са се забавили с крайния срок, както и Великобритания, която по това време подготвя собствения си конкурс за музикални таланти.
С течение на времето форматът си извоюва
статут на иновативен спектакъл, поточна линия за нови музикални звезди
Любопитно е да се спомене, че в действителност “Евровизия” идва от едноименната мрежа, въведена през 50-те за радио и телевизионен обмен на програми. Целта тогава е била съвсем прагматична – икономическият ефект от развитието на подобни организации.
Вдъхновението да се създаде забавното шоу за изпълнители “Евровизия” идва от италианската телевизия RAI, която малко преди това е започнала да организира фестивала в Санремо.
Както и да продължи нататък прегледа в появата и скоростта в развитието на конкурса, няма нищо по-впечатляващо от имената, чиято кариера повече или по-малко се повлиява точно от него. За някои от тях сте чували, за други, може би, не сте предполагали. Ето кои са те.
ABBA – Waterloo
Шведският квартет без аналог. Да, но ако не беше “Евровизия” светът можеше и да не разбере за тях. През 1974 г. Агнета, Бьорн, Ан-Фрида и Бени печелят, измежду 17 други участници, конкурса с Waterloo, само година след като се провалят с Ring Ring. Групата пее пред публиката в Брайтън, Англия, където по това време се е провеждало събитието. Курортният град поема домакинството от Люксембург, който отказва честта поради липса на бюджет. Трамплинът към шеметната кариера на ABBA е на лице, а констатацията днес е, че те остават най-великият победил въобще на форума.
Три пъти “Ура” за гласувалите през 1974 г. без вас съвременната музика нямаше да е същата
Благодарим ви!
Lordi – Hard Rock Hallelujah
Отново в Скандинавия, но този път Финландия – Lordi са чудовища на глем рока от плът и кръв, както се вижда. Шоуто им
с пародийни елементи на Хелоуин
обира овациите на „Евровизия“ през 2006 г. с песента Hard Rock Hallelujah. Страховити маски, пиротехника и мистериозна анонимност ала „кой стой зад всичко това“, съпътства бандата, но това не й пречи да триумфира в конкурс, доминиран предимно от добре сресани и спретнати поп звезди.
Кончита Вурст – Rise like a Phoenix
С Кончита Вурст Австрия бележи втория си триумф на „Евровизия“ от 1966 г. насам. През 2014 г. мощният тембър донесе на лъчезарния травестит 290 точки, което само по себе си, е впечатляващо. За мнозина обаче тези 290 точки са отдавна забравени, всички помним брадата върху женското й лице, а някои дори побързаха да заклеймят конкурса като
„свърталище на деградиращи морални ценности“.
От друга страна, противоречивият образ на Кончита е всичко онова, което „Евровизия“ символизира – откритост и общност. Или поне в такава Европа повечето искат да живеят.
Селин Дион – Ne Partez Moi Sans Moi
Само с 1 точка от сребърния медалист, през 1988 г. Селин Дион печели „Евровизия“ с изпълнението си Ne partez pas sans moi. Не само за феновете на канадския славей, но и за широката публика
участието й в конкурса остава незабравимо
и със сигурност подгрява славата й оттук нататък.
Александър Рибак – Fairytale
Определението сензация за норвежкия цигулар и певец, никак не е преувеличено! През 2009 г. той печели „Евровизия“ с уникалните 387 точки. Веднага след това парчето му Fairytale се
продава в златен тираж
в Норвегия и Финландия, а Русия му дава платинен сертификат. Излязлият само месец след конкурса дебютен албум на едва 23-годишния изпълнител с актьорски заложби и беларуски корени, го изстрелва в не една или две класации.
