Проливният майски дъжд не уплаши феновете на Георги Господинов, който раздаваше автографи тази вечер на Пролетния панаир на книгата пред НДК. Към 18 ч, когато бе обявено началото на импровизираната среща,
опашката пред щанда на „Жанет 45“ се извиваше почти до спирката на метрото откъм входа на бул. „Витоша“
Георги Господинов беше подранил за радост на целокупния български народ. Въоръжен с будистко търпение, той изслушваше търпеливо всеки, дошъл да стисне ръката му.
Хората масово му подаваха по две копия на „Времеубежище“ за подпис и не криеха вълнението си. Много от тях бяха въоръжени освен с дъждобрани и с английското издание на романа, спечелил „Букър“ преди седмица.
„Не мога да повярвам, че тази опашка е заради книга, а не заради безплатни понички.“,
пошегува се изчакващ в тълпата. „Гордеем се с вас! Все едно сме спечелили Световното по футбол!“.
„Гледам го как раздава усмихнато автографи без дори бутилка вода да има до него, и ми се доплаква от щастие.“ „Не съм виждал толкова желаещи за снимка и на рок концерт.“ Това са малка част от коментарите, които прелитаха сред посетители от 6 до 86 години в последния дъждовен ден на май на метри пред Господинов.
В действителност той понесе достойно поканата да позира с по двама непознати по три пъти в минута за селфи
Докато раздаваше автографи две от националните телевизии успяха да позиционират камерите си и писателят продължи да разписва отговаряйки лаконично на въпросите на журналисти. Обобщено, отговорите му звучат така: „Благодарен съм! Не съм очаквал такова признание. Важно е да имаме памет за миналото.“
В 18.15, когато дъждът се намеси безмилостно в нашето „Времеубежище“, Господинов бе принуден да мине зад щанда на „Жанет 45“. Така си осигури освен покрив над главата и символична преграда в контакта с десетките желаещи снимка с него.
Не липсваха и хитреци на дребно, които си купуваха „Времеубежище“ от продавачите до рамото на Господинов и се опитваха тактично да прередят близо 300 чакащи за автограф. Екипът на „Жанет 45“ възпитано ги пренасочваше в края на опашката.
„Честито, Георги Господинов! Следващият път – „Нобел“!“, провикна се чистосърдечно старец,
който нямаше никакво намерение да си причинява малкия апокалипсис от камери, чадъри и остри лакти, за да получи автограф. Авторът намери време да вдигне поглед и да му се усмихне.
До 18.35 опашката за „Времеубежище“ и послание от Господинов зави кротко, но категорично по тротоара към „Патриарх Евтимий“. Голяма част от чакащите на предни позиции, всъщност, се беше заредила пред НДК още в 16 ч.
„Явно имаме страшна нужда от хубави неща тук, но и светът има нужда да види нещо светло от тук. Защото начинът, по който реагираха големи медии като ВВС, Guardian, New York Times. Начинът, по който те разпитваха за България! Те се радваха и знаеха вече за радостта в България! Начинът, по който обяснявахме, че
имаме такъв празник, че това е държава, която може да празнува езика си и че тази държава не е изгубена.
И това също ги впечатли – че някой може да се радва по такъв начин на книга, все пак това не е футболен мач.“ сподели писателят за БНТ по-рано днес.
Тази вечер от 21 ч. медията ще излъчи документален филм за Господинов. Лентата на Павел Веснаков ще отведе зрителите в сакралното и лично пространство на писателя, където той ще ги срещне със себе си сред своите колекции от книги, спомени и записки. Във филма Господинов се връща и споделя за своите първи думи.
Фотокредит: Бойко Кичуков, Надежда Попова
