Три седмици след премиерата си в Кан „Идолът“ все още не чупи рекордите на HBO по рейтинг. Но провокира небивало вълнение сред критиката, чиито сексуален живот може би се случва по строг график и е с продължителност „Минута е много“.
Отзивите за продукцията на Сам Левинсън („Еуфория“) варират от „лоша порнография с поп саундтрак“,
през „скука, между Лили Роуз и The Weeknd няма химия“, до „най-лошият и отегчителен сериал на годината“. Нищо подобно. Който очаква версия на „50 нюанса сиво“ със смешки за ядрени физици, може да смени веднага канала. Сериалът не претендира и за събрат на „Първичен инстинкт“, в който социопатът е цветнокож манипулатор с ангелски глас и огънато от „Грами“-та нощно шкафче. За това крайните негативи в световната преса са леко озадачаващи.Да бързаш да отпишеш една прохождаща продукция още преди да се е затичала в ефир обикновено не е признак за емоционалната ти интелигентност като зрител
Не говори добре и за обема на културните натрупвания в актива ти на критик. За разлика от храната в Мишлен ресторант, където хапка от една чиния може да създаде преживяване и да превключиш директно на десерта, телевизионното кино разгръща потенциала си с надграждане и бавни обороти. Запитайте се следното.
Ако всички пуритани, дамгосали „Идолът“, подскачаха като хлапета на горещ ламаринен покрив и за „Игра на тронове“, а авторитетът им значеше нещо за феновете и бизнеса, то първите два сезона досега щяха да са отишли в коша. И превърналият се в глобален феномен фентъзи епос никога нямаше да ни накара да захапем дистанционното от кеф и да преоткрием драконите като мотив за татус.
Първите два епизода на „Идолът“ са осеяни с достатъчно психологически капани и еротика,
за да се качим на борда на развратната му въртележка като свидетели на падението на една звезда. И така – до финала на сезона.
За тези от вас, които все още не са гледали „Идолът“ - сюжетът проследява опитите на поп звездата Джослин (Лили Роуз Деп) да се завърне под светлината на прожекторите след загубата на майка си. Смъртта й прави късо съединение в мозъка на Джослин и
от златно момиче на върха на класациите тя се превръща в лудата, която говори за извънземни на покрива на „Медисън скуеър гардън“
Турнето й е качено на трупчета, докато се възстанови. Притисната от лейбъл, мениджъри и промоутъри, Джослин закрива раните в перверзно червения си сатенен халат и снима фотосесия за нов албум. Готова е и с новия си сингъл, чиято хореография действително може да разтопи айсберг. В разгара на подготовката за видеото пламва пиар криза, след като става ясно, че любовник на Джослин е качил в интернет нейно селфи. Всичко би изглеждало почти скучно,ако лицето й бе маркирано с целувки, а не със семенна течност
Психиката на Джослин носи стабилността на къща от карти срещу вентилатор. Напрежението от големите очаквания за завръщането й частично отнема срещата с Тедрос (Ейбъл Тесфайе, по-известен в музикалния свят като The Weeknd). Собственик на нощен клуб с миша опашка и радар на хищник за потенциалните си жертви, той я завърта в мрежа от еротични фантазии и планове за общи проекти.
Джослин се прибира и мастурбира веднага след запознанството си с него
До края на епизода Тедрос вече държи главата й (във всеки един смисъл) като трофей. В последствие умело я дресира с думи като кукла в леглото, а тя изпълнява покорно нарежданията му. Сцените са заснети естетски. Речникът щеше да е изненадващ, ако описваше концерт за флейта в санаториум за възрастни, а не еротична прелюдия към свирка.
Сексът е отделен герой в този сериал и очевидно ще става все по-вещ инструмент за манипулация от тук нататък. Съвет към критикарите, за които „порно“ моментите са в повече – който не обича секса и тялото си, да не гледа „Идолът“. Може да се насочи към полуголата конна езда в „Бриджертън“ на Netflix, например.
