Наистина ли имате нужда от всичко, което купувате? Освен ако не сте един от най-крайните минималисти, отговорът по-скоро е: вероятно не. Въпреки това, ние продължаваме да купуваме нови продукти, да преминаваме към най-новата версия и да изпълваме живота си с вещи, от които нямаме нужда. Това е „ефектът на Дидро“: тенденция към прекомерна консумация, предизвикана главно от естествената ни нужда от подобрение. Защо се нарича „ефект на Дидро“ и как можем да се справим с тази тенденция към прекомерна консумация?
От халат до непосилен дълг
Известният френски философ Дени Дидро е живял почти цял живот в бедност, но всичко това се променя през 1765 г.
Дидро е на 52 години и дъщеря му е на път да се омъжи, но той не може да си позволи да ѝ осигури зестра. Въпреки липсата на богатство, името на Дидро е добре известно, защото той е съосновател и автор на Encyclopédie, една от най-изчерпателните енциклопедии на своето време.
Когато Екатерина Велика, императрицата на Русия, чула за финансовите проблеми на Дидро, тя му предложила да купи библиотеката му за 1000 британски лири, което е приблизително 50 000 щатски долара по курса от 2015 г. Изведнъж Дидро имал пари в излишък.
Снимка: Wikimedia
Малко след тази щастлива продажба Дидро се сдобил с красив червен халат. Той се отървал от стария си халат и се възхищавал на новия: мек, луксозен, скъпо изглеждащ халат, толкова различен от скромния, удобен халат, който носел преди.
Въпреки това, той скоро осъзнал, че
останалата част от вещите му изглеждат вулгарни в сравнение с луксозния халат,
и не отговаря на елегантността на изтънчената дреха. „Старият ми халат беше като останалите парцали, които ме заобикаляха. Сламен стол, дървена маса, килим от Бергамо, дървена табла, на която бяха подредени няколко книги, няколко задимени гравюри без рамки, закачени за ъглите на гоблена. Между тези гравюри три или четири висящи лепенки, заедно със стария ми халат, образуваха най-хармоничната бедност. Сега всичко е в несъответствие. Няма повече координация, няма повече единство, няма повече красота“, пише той в есето си „Съжаления за стария ми халат“.
Дидро скоро се впусна в пазаруване, за да замени старите си вещи с по-разкошни варианти. Старият му сламен стол бил незабавно заменен с фотьойл, облечен с мароканска кожа; купил скъпо бюро, за да замени старото си; а старите гравюри, които обичал, били заменени с гравюри от по-модерни художници.
Понякога стаята му се струвала небалансирана, затова купувал още мебели, за да запълни празнотата. За кратко време Дидро купил нов златен часовник, бронзова скулптура, помощна маса и още произведения на изкуството, което го натоварило с дългове.
И всичко това започнало с един скъп предмет – червеният халат. По думите на Дидро:
„Бях абсолютен господар на стария си халат. Станах роб на новия“.
Макар историята на Дидро да изглежда абсурдна, ние често се държим по подобен начин, без да го осъзнаваме. Обновяваме един аспект от хола си и след това купуваме още мебели, за да запазим баланса в интериора; купуваме шкаф и след това предмети, които да поставим на рафтовете; купуваме хубави маратонки и след това харчим пари за елитна спортна екипировка; понякога дори купуваме неща само за да запълним пространството.
Как да се справим с „ефекта на Дидро“
Нашата естествена склонност е винаги да консумираме повече, по-добро, по-ново. С малко самоконтрол обаче е възможно да преминем от импулсивни покупки към съзнателно потребление.
- Пазете се от синдрома на лъскавите играчки. Купуването на нова лъскава играчка често носи само временно удовлетворение. Когато искате да обновите някоя от вещите си – например, нов телефон, нова кола, нов телевизор – запитайте се: наистина ли ми е необходима най-новата версия? Какви реални предимства ще получа, които са абсолютно необходими? По същия начин, когато сте на път да купите някакъв продукт, обмислете дали втора ръка версия не би свършила работа. Това е добре за портфейла ви и за планетата.
- Създайте лимити за разходите. Един лесен начин да избегнете прекомерното потребление е да имате строг бюджет. Преди да отидете на пазар или да проучите нов продукт, кажете си: „Няма да похарча повече от тази конкретна сума“. Тези лимити за разходите трябва да покриват общата стойност на продукта; избягвайте да взимате заеми за всичко друго, освен за големи, необходими покупки. Повечето схеми за разсрочено плащане от типа „купи сега, плати по-късно“ включват огромни скрити такси, които могат да имат ужасно въздействие върху личните ви финанси. За да управлявате бюджета си в дългосрочен план, можете да използвате приложение или проста електронна таблица.
- Избягвайте факторите, които провокират потреблението. И накрая, опитайте се да не се поставяте в ситуации, в които може да станете жертва на „ефекта на Дидро“. Днес е трудно да се избегне рекламата, но все пак можем да сведем до минимум излагането си на нея. Прекарвайте времето си в парка, а не в търговския център, престанете да следвате марки в социалните медии, премахнете приложенията за пазаруване от телефона си.
- Купете едно, дарете едно. Всеки път, когато правите нова покупка, дарете нещо. Купили сте си нов телевизор? Дарете стария, вместо да го премествате в друга стая. Идеята е да не позволявате броят на вещите ви да нараства. Винаги подреждайте живота си така, че да включва само нещата, които ви носят радост и щастие.
Снимка: Wikimedia
Като цяло, справянето с „ефекта на Дидро“ се състои в практикуването на древното изкуство на sophrosyne (разумност, здрав разум, умереност в морално-интелектуален смисъл) – да действаме умерено, контролирано и без да се бързаме; да разберем кои вещи действително ще подобрят живота ни, а кои просто ще опразнят портфейла ни; да отделим време, за да помислим какво наистина ни е необходимо, за да се чувстваме сигурни и доволни.
П.С. Ако се тревожите за това, което се е случило с бедния Дидро, не се безпокойте: в крайна сметка той осъзнава, че червеният халат го е накарал да се отклони от пътя си. „С времето всички дългове ще бъдат изплатени, угризенията ще утихнат и аз ще изпитам чиста радост“, пише той в края на есето си.
И нека завършим с още едни думи на Дидро: „Нека моят пример ви бъде за урок. Бедността има своите свободи, а богатството – своите пречки“.
