“Коприна”, или ода за красотата и вечната носталгия по нея

“Трудно е да се опише тази вечер: артистите изиграха болезнено красивия спектакъл “Коприна” по начин, който далече не се побира в обичайните определения. Всъщност беше просто истински Театър.

Велика игра, велика красота, сътворена от целия екип на Драматичен театър Пловдив!

Аплодисменти и респект, беше щастие!”. Думите са на Десислава Шишманова, директор на БНТ-Пловдив и част от българската делегация, с която пътува творческия екип на постановката на Международната театрална олимпиада в Капошвар преди няколко дни. “Коприна” на Диана Добрева е

първият спектакъл от България, селектиран за престижния форум,

основан в Гърция през 1995 г. Тази година домакин е Унгария с над 10 приемащи сцени за сценични продукции от цял свят. Символът на олимпиадата е

библейският ковчег, чрез който се спасяват човекът и неговите ценности

Сигурно неслучайно тази метафора обгръща и “Коприна” с безкрайните смисли за странстващия дух, за пътя на мечтателя в търсене на онова отвъд, което винаги остава от другата страна на битието. И невъзможността да го достигнем като простосмъртни го прави

онзи остров на блаженството, който, ни остава да се надяваме, ще приюти грешната ни душа след смъртта...

Сега костюмите, декорите, цялата мощна сценография на спектакъла на Диана Добрева сигурно вече надлежно са опаковани и оставени да отпочинат след взривяващите сърцата аплодисменти от участието им на Олимпиадата в Капошвар. Цялата продукция може да се нарече, без преувеличение, космополитен театър, но неговата визуална идентичност, създадена от Мира Каланова (сценография) и Марина Райчинова (костюмография)

конструират “Коприна” в нова естетическа реалност

за публиката в залата. Това е една ода по красотата, още повече в невъзможността тя да бъде достигната, една вечна носталгия по приказката, разказана сякаш на сън… В сърцето й, а впоследствие и в режисьорския прочит, пласт по пласт, като венчелистчета с прилепчиви аромати стои едноименният роман на италианския писател Алесандро Барико. Драматургичното разплитане на тази на моменти фрагментарна история, в която минало и бъдеще сякаш са в една точка, а настоящето изглежда не се е състояло е поверено на Александър Секулов. Двамата, тандем с Диана Добрева изваждат на повърхността историята на французина Ерве Жонкур под формата на

съновидение, в което сетивата те водят

през спомените за онова, което е било.  Самият Барико признава, че не може да определи “Коприна” нито като роман, нито като разказ. Това е

фрагмент от живота на един мъж, който изследва себе си и желанията си,

прекосявайки света. В пътешествието му между родната Франция и Япония, където го чака платоничната любовна история с непознато момиче, е всъщност всичко, което той ще отнесе със себе си при напускането на земния си път. Спектакълът проследява, от една страна, младият Ерве, търговец на коприна и възрастното му алтер его, съзерцаващ заобикалящото го през погледа на едно езеро. Очарованието на тази драматургична приказка, в която има

много поетичен език и извънредно красива сценична атмосфера,

е че всеки един от нас е приласкан да я изживее. Защото всеки един от нас има

поне един неизживян блян, който именно поради това е съхранен с романтичната сплав на произведение на изкуството.

Или на съвършена в своята недостижимост копринена тъкан.