- Няколкостотин души ще са в средата на уникална сцена в центъра на зала, Арена „София”
- Албумът ми „Синергия” излиза през май, ще включва няколко кавъра.
- Днешните изпълнители могат да пробият по-лесно, но има риск от по-бързо „изтъркване” на образа им.
- Не трябва да се страхуваме от AI – човешката креативност няма как да бъде заменена от машина.
„Аз вървя пак срещу вятъра, вървя и чакам сутринта да дойде, за да заспя. Това е част от текста на песента „Страничен наблюдател“, а всъщност един своеобразен разказ в рими за житейския и творческия път на един от най-обичаните съвременни български артисти – Владимир Ампов – Графа. Дебютира на голяма сцена едва на 10 години и никога повече не слиза от нея. Това всъщност изобщо не е изненадващо, като се има предвид, че музиката буквално тече във вените му (негови родители са Кирил и Антоанета Ампови от трио „Спешен случай”). Талантът му може и да е наследствен, но завладяващото си присъствие на сцената и вокалното си майсторство изгражда сам с много труд, упоритост и смелост.
Снимка: Нели Куртева
Той не се страхува да експериментира със звученето и текстовете си, не се бои да прави и грешки, „защото времето ни на тази земя не е много и докато сме тук, можем да постигнем повече, отколкото сме си представяли”. В очите на подрастващия Влади мечтата да пее пред пълни зали със сигурност е изглеждала далечна и недостижима, а отказите и подценяването от страна на лейбъли - болезнени. Над три десетилетия след първото си стъпване на сцената обаче
той вече е на музикалния връх…Е, поне на един от многото, които планира да покори
в кариерата си.
Неговата история e поредното доказателство, че постиженията, за които бленуваме, могат да станат реалност стига да вярваме достатъчно силно в тях и да се борим с всички сили за желаното - напук на шансовете, които понякога не са на наша страна.
Владимир Ампов е истинско вдъхновение и „Слънце в очите” на своята публика. Той докосва сърцата и вълнува умовете със своите песни, пренася ни в едни „Паралелни светове”. Разходете се из тях с Art Portal News. Ще се полутаме заедно из „Лабиринт от спомени”, а в края му ни очаква отговор на екзистенциалния въпрос - как да бъдем по-добри не само по празници, а всеки ден.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- Здравейте, г-н Ампов и поздравления за първата ви награда за театрална музика „Икар” за „Пипи дългото чорапче” на Младежки театър „Николай Бинев”. Бихте ли ми разказали малко повече за процеса на работа по пиесата - различава ли се той от този, при който композирате музика за себе си и други артисти?
- Изключително щастлив съм, че отново се занимавам с театър. Последната постановка, за която писах музика, беше „Дванайсета нощ” за Малък градски театър през 2015 г. Мина доста време оттогава, но тайничко се надявах пак да пиша. Предложението за това дойде в края на 2023 г. след концерта ми на стадион „Васил Левски”. Обадиха ми се режисьорът на „Пипи дългото чорапче” Венцислав Асенов и директорът на Младежкия театър Михаил Байков и ми предложиха да се включа към екипа на представлението. В началото се колебаех дали да приема, защото все още бях обзет от еуфорията на концерта. В крайна сметка се съгласих и започнахме усилена работа. Оказа се, че музиката е доста като количество и много разнообразна. Самата Пипи е символ на свободата и различното, а това беше вдъхновяващо. Прочетох пиесата, срещнах се и няколко пъти с Венци Асенов, който много ясно ме водеше из постановката. Той вече беше написал текстовете за песните, а от мен се изискваше да ги „облека” в музика. Беше нестандартно, защото когато създавам музика, обикновено първо се ражда мелодията, а после и думите към нея. За два месеца и половина направих инструменталите и имахме премиера.
Направих 28 композиции за представлението.
Може би това, че музиката играе съществена роля в пиесата, е една от причините да получа тази награда. Актьорите се справиха чудесно - те направиха така, че да се случи толкова красиво. Разбира се, това изискваше много подготовка, отдаденост и сплотеност от тяхна страна. Представлението предизвика фурор в София и продължава да няма билети. Това е по-скоро семейно, а не детско. Родителите често се впечатляват и дори разчувстват.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- В момента работите и по музиката на „Великия Гетсби”, който ще можем да гледаме премиерно през септември. Срещате ли предизвикателства?
- „Великият Гетсби” е огромно заглавие, което прави работата по постановката изключително предизвикателна. Не мога да издам много за представлението, тъй като с останалата част от екипа и с режисьора Елица Йовчева все още работим по него. Това, което мога да споделя е, че ще бъде различно. Играя си с това да мога да състарявам музиката, за да звучи така сякаш е от 20-те години на миналия век и същевременно да има музикални счупвания. Използвам различни техники – изсвирвам различни мелодии, след което ги записвам на телефона си, а после ги връщам обратно в компютъра.
Развалянето на качеството на звука се превръща в търсен ефект,
който придава автентичност. На този етап подготвям единствено инструментали, но по-късно може да има и някои вокални включвания. В такава среда имам свобода да експериментирам.
- Доколкото ми е известно, се интересувате и от създаването на филмова музика, а защо не и от участието в продукции. Как бихте коментирали тенденцията музиканти да се изявяват и като актьори?
- Това е страхотно. Ако човек е талантлив, не е задължително да е завършил актьорско майсторство, за да играе. Същото важи и за музиката. Лично аз не съм учил композиране, а пеене. Писането на музика и правенето на бийтове съм усъвършенствал, благодарение на много мои учители, майка ми и баща ми и големия композитор Митко Щерев, при когото се обучавах, когато бях на 14 години. Осъзнавам как за едва няколко месеца той успя да отвори светогледа на един тийнейджър за създаването на качествена музика. Човек трябва да може да отсее идеите си. Тези избори са ключови, когато става въпрос за творчество.
Снимка: Борис Урумов
- Предстои едно завладяващо музикално преживяване за меломаните - концертът Ви в Арена „София” на 13 ноември. С представлението на Националния стадион, предходния Ви концерт в Арена и „Най-щастливото турне” „качихте летвата“ много високо. Ще я надскочите ли и този път?
- Вълнувам се, че отново ще се завърна на сцената на Арена „София” – 8 години след първото ми стъпване там. Винаги се опитвам да надскоча летвата, която съм си поставил – да правя неща, които ме „запалват” и изненадват – да не ми бъде скучно. Не обичам да играя на сигурно. Бих поел риск, за да има нещо ново и различно, което да ме движи напред. Времето ни на тази земя не е много и вярвам, че докато сме тук,
можем да постигнем много повече, отколкото сме си представяли.
След концерта ми на Националния стадион много хора ме питаха „Сега накъде?”. Разбираемо е, след подобно събитие – сякаш си „превъртял играта”. Все пак е това е най-голямата локация за събития в страната. Колебаех се какво по-различно да направим в Арена „София” този път. Спомних си, че още за първия ми концерт там имаше идея на Кайо Лалев сцената да бъде 360-градусова. Тогава не бяхме сигурни дали е възможно съвременен български изпълнител да направи подобно нещо, заради което решихме да „замразим идеята”. В момента е световна тенденция да се правят подобни концерти, просто е по-трудно да се организират технически. Направили сме така сценографията, че да има диамантена зона – няколкостотин човека ще са в средата на самата сцена. В „златна зона” ще бъдат всички хора, които са непосредствено около нея. Готино и различно е, а за мен ще бъде и предизвикателство. Не съм си мислел, че толкова кратко време след стадиона ще има друг концерт, който да ме зарежда толкова положително – да си го представям, да мечтая, да се срещам с екипа и музикантите. Миналата година направих и турне в 5 града. Тогава успяхме да пренесем усещането от стадиона и в по-малките населени места.
Концертите са един от пристаните в живота ми,
другият е студиото, а третият – семейството ми.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- Има ли яснота кои артисти ще Ви подкрепят на сцената на сцената на Арена „София”?
- Пазя кои ще бъдат специалните ми гости в тайна. Мога да кажа, че няма да бъдат много, но ще са точните хора. Последният ми албум – „Вековна гора”, излезе през 2023 г., а през май ще се появи и новият – „Синергия”. Получи се много силен албум, пълен с потенциални хитове и много интересни колаборации. Неслучайно съм избрал това име – парчетата в него просто много си отиват една с друга. Музиката е красива и модерна. Интересувам се сериозно от последните тенденции и усещам времето. Този нюх е една от положителните ми черти на продуцент. Колкото до албума, публиката ще има достатъчно време да го послуша и дори да си подбере любими песни преди концерта. Освен „Нито миг”, в него ще има и други сингли, които се надявам да станат хит.
- Какво бихте казали за намесата на AI в сферата на изкуството? Песента Ви „Вековна гора” е първата българска, създадена изцяло с помощта на изкуствен интелект. Коя е границата, която не бива да бъде прекрачвана, за да не се нарушават авторските права на артистите?
- Режисьорът на „Вековна гора” е Драгомир Шолев. Завършил е анимация и е напълно посветен на това изкуство. Той
работи два месеца по клипа с 6 различни AI инструмента.
Генерираше различни изображения, но контролираше случващото се отблизо. Използваше AI като невидим партньор. Човешката намеса в случая обаче беше съществена. Употребата на изкуствения интелект е въпрос на личен избор, чистота и почтеност на съответния творец. AI може да помогне на ефективността на работата - за дейностите, които не са творчески. Да използваш музика, генерирана от изкуствен интелект, и да я преписваш на себе си, е неприемливо. Въпросът е спорен, заради това и мненията за поляризирани. Всичко е въпрос на баланс - вярвам, че в даден момент всичко ще се урегулира. Не трябва да се страхуваме от AI и да отричаме новото. Вероятно
ще има буферен период, в който ще се нарушават права,
но смятам, че нещата ще се нормализират. Човекът ще победи, защото креативността и искрата му няма как да бъдат заменени от машина.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- Партнирате си за песента, носеща същото име, с „Мистерията на българските гласове “ и неведнъж сте казвали, че именно българският фолклор е това, което ни прави уникални на световната музикална сцена. Самият Вие обаче успявате да пробиете в чуждестранните чартове без в музиката ви да се долавя подобно звучене. Какъв е ключът към създаването на хитове, които преплуват океани и остават във времето?
- Имал съм частични успехи зад граница, но всъщност винаги съм бил ситуиран по-скоро в България. Радвам се, че сега има много млади изпълнители, които пробиват като автори на световни хитове. Сред тях са Дара Екимова и DARA, които имат постижения в кей-поп сферата. Границите се отварят – няма език и националност, авторите на музика се обединяват и работят заедно по време на лагерите за създаване на музика. Колкото до хитовете – не е никак лесно да бъде създаден такъв. Живея много забързан живот и понякога забравям какво съм постигнал. Когато се обърна назад, си давам сметка, че от 25 песни в програмата на концертите ми, има 20 хита. През годините явно са се събрали (смее се). Оценявам факта, че хората свързват с тях ключови етапи от животите си.
Рецепта за хит няма – бих казал, че един артист просто трябва да следва себе си
и да има какво да каже на публиката. Важно е и мелодията да бъде запеваема и да не е сложна – по-специално припевите.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- Влизате в MTV’s World Chart Express с песента си „Ванилия”. Пишете музиката за нея още на 17-годишна възраст, но защо чакате толкова дълго да я покажете пред света?
- Написах песента за своята майка Антоанета Ампова, светла ѝ памет. Тя така и не видя бял свят в нейно изпълнение. Дълго време стоя „заключена в хард диска ми”, защото не можех да ѝ измисля друг текст. През 2006 г. я включих в албума си и стана любима на феновете, но не и голям хит. Имах много по-популярни песни като „Ако има рай” и „Давам всичко за теб”. През 2021 г. я преиздадох с виртуозния цигулар Веско Ешкенази. Много се гордея с него. Трябва повече да се радваме на успехите на хората, които прославят българското изкуство зад граница.
- Част от парчетата ви като „Най-щастливият човек”, „Именно ти” и „Никой” са посветени на съпругата Ви Мария, а „Утеха” е подарък за Вашия баща. Щастието или тъгата е по-мощен катализатор на вдъхновението Ви?
- Мит е, че човек непременно трябва да страда, за да създава прочувствени парчета. Способите за композиране на музика при всеки артист за различни. Понякога вдъхновението идва на база натрупване на преживявания, усещания и впечатления, които прерастват в изкуство. В началото аз също си мислех, че музиката се създава според моментното човешко настроение, но не е точно така. Някои песни имат своето време. В първия ми албум беше включена
„Крадена любов”, която композирах на 15 години
по текст на баща ми Кирил Ампов. Чак 10 години по-късно, когато я записах с Мария Илиева, стана тотален хит. Същото важи и за „Най-щастливият човек”. Измислих я, когато работих по „Ванилия”, но не успях да напиша текст в продължение на 9 години. Някои песни си пробиват път сами до хората.
Снимка: Нели Куртева
- Чувала съм Ви да казвате, че не харесвате някои от първите си парчета, а други искате да презапишете. Планирате ли нещо подобно към момента?
- През годините значително съм подобрил вокалните си възможности и слушайки стари записи, осъзнавам, че бих изпял определени парчета по различен начин. Ще Ви издам, че в новия албум попадат няколко кавъра. Един от тях е на емблематично българско парче от 90-те. Ще чуете в мое изпълнение и песен, която създадох за Мария Илиева – „Идваш към мен”.
- Преди около 20 години издавате „Белезите по гърба ми”, която отразява размислите за живота на 27-годишния Владимир Ампов-Графа. Ако днес ви се наложи отново да напишете подобно произведение, как ще изглежда то? Как са се променили вижданията Ви за любовта, тъгата и предателствата?
- Винаги съм вярвал в доброто и съм смятал, че хората имат добри намерения. Оказа се, че невинаги е така.
Предавали са ме многократно и в професионален, и в личен план.
Отношението им към любовта не се е променило, а по-скоро надградило. Колкото повече пораства човек, осъзнава, че тя е много повече от това, което показват филмите и книгите.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- Сблъскали сте се с много скептицизъм по пътя си, включително и от лейбъли. Те ли бяха най-големият критик на творчеството Ви?
- Преди да подпиша с „Жокер Медиа” имаше моменти, в които уменията ми бяха поставени под съмнение. Може би е нормално. Занимавайки се усилено с продуциране, отчасти разбирам действията на лейбълите. Подписването на договор с определен артист е важно решение.
Не виня никого, че се е съмнявал с мен.
Ако не си сигурен, че нещо ще бъде успешно, е нормално да има доза притеснение. Към днешна дата се чувствам добре, защото съм независим артист със собствен компания – „Монте Продакшънс”, чийто съосновател е Магдалена Сотирова.
Снимка: Борис Урумов
- Продуцирали сте някои от най-обичаните артисти, творящи днес. Ако трябва да направите един сравнителен анализ на днешното поколение музиканти и вече утвърдилите се артисти - как би изглеждал той?
- Способите на реклама на музика са коренно различни. Разнообразието от социални мрежи и платформи за музика раздробява бизнеса на много съставни части. Днешните изпълнители могат да пробият по-лесно, но има риск от „изтъркване” на образа им, защото са навсякъде.
По наше време всичко се случваше много по-бавно
и образът на артиста не можеше да се преекспонира толкова лесно. Голямото предизвикателство пред младите изпълнители е не толкова да пробият на музикалния пазар, а да се задържат в него. От друга страна, те са много по-подготвени от нас, когато бяхме на тяхната възраст. Като треньор в „Гласът на България” често се изумявах как е възможно един 15-годишен човек да излезе на сцената и да пее и да се държи по такъв убедителен начин.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- Били сте жури в „Гласът на България” и музикален продуцент на „Х фактор”. До каква степен участието в подобен формат гарантира последващ успех?
-Тази професия не е за всеки. Има много талантливи вокалисти, които не успяват да направят кариера, защото им липсва устрем. Баба ми ми казваше, че е много важно да пълниш сцената. Като малък не можех да я разбера, но години по-късно осъзнах какво е имала предвид –
да приковаваш погледите дори просто да си седиш на сцената.
- Нека за момент да се отделим от сцената и студиото. Къде планирате да прекарате Великден и има ли специална традиция, която спазвате със своето семейство?
- Със семейство ми винаги прекарваме празника заедно. Синът ми Крис се роди на връх Великден на 19 април и тази година рожденият му ден съвпада отново с празника, което е страхотно. Няма да пътуваме, ще си останем в София и ще се насладим на спокойствието на града. По спомен – веднъж месихме козунаци, но вече имаме много приятели със страхотни пекарни и бихме подкрепили техния бизнес.
Снимка: „Монте Продакшънс”
- По време на празници често си припомняме за човешките добродетели. Кое според Вас е онова малко нещо, което трябва да направим, за да „бъдем заедно и по-добри”?
- Трябва да се научим да казваме „извинявай”, да прощаваме, да благодарим. Заради прекомерна гордост и его тези малки неща са започнали да отсъстват от живота ни, което ни пречи да правим „крачка” към другия.
Всеки бърка, затова и всеки има право на втори шанс.
Нека се „обърнем един към друг” и да изпитваме повече емпатия. Освен това – е ключово да наложим „хигиена” в употребата си на социални мрежи. Животът ни започна да се подчинява прекалено много на паралелната реалност. Необходими са моменти за детокс, шансове за отрезвяване и повече реална комуникация.
