„Увереността често ни се струва като нещо, което трябва да се стремим да постигнем“, смята Клер Фонтейн, лицензирана терапевтка и писателка. Често си казваме, че ще изпитаме това усещане, щом постигнем определена цел или изглеждаме по определен начин, обяснява тя, но истинската увереност всъщност не зависи от външни фактори; тя е „чувство на доверие в себе си“.
Какво е увереност?
Въпреки че двата термина често се смесват, увереността не е същото нещо като самочувствието.
„Самочувствието е оценка на собствената стойност“, смята д-р Кристин Неф, доцент по образователна психология в Университета на Тексас в Остин; това е оценката, която човек дава на себе си като добър или лош човек. Увереността, от друга страна, е вярата, че човек може да свърши нещата и да постигне целите си. В психологичната литература това често се нарича „самоефективност“. Накратко, самооценката е вярата ни в това кои сме, а увереността е вярата ни в това, което можем да направим. Фонтейн описва увереността като чувство на стабилност. Дори ако нещата не вървят добре, казва тя, „можем да си кажем: „Аз съм добре“.
Снимка: Pixabay
Защо увереността е важна?
Увереността е изключително важна за цялостното благополучие на човека, изтъква и д-р Миа Смит-Бай, професор и ръководител на катедрата по семейни науки в Университета на Мериленд. Тя помага на човек да вярва, че „може да се грижи за себе си, да управлява живота си и да изгражда социални взаимоотношения“, подчертава ученият. „Нещата, които ти помагат да разбереш кой си като човек“.
От друга страна,
липсата на увереност може да ни попречи да пробваме нови неща
или да преследваме това, което искаме, както и да ограничи пълноценното ни живеене. Така например „може да не опиташ нещата, които те интересуват, може да не отидеш на социално събитие, което ти е важно, защото не искаш да те видят, може да не проведеш разговорите, които се налага“, отбелязва още Фонтейн.
Увереността може да бъде ценна и за хората около нас. Твърде често тя може да бъде объркана с арогантност и его, но това обикновено е начин за свръхкомпенсиране на липсата на самоефективност. Истинската и обоснована увереност може да помогне на другите да се почувстват по-спокойни, пише The Guardian.
„Голяма част от увереността е самоприемане“, категорична е Фонтейн - тоест приемане и на нашите недостатъци.
Снимка: Pixabay
Как се изгражда увереността?
Първо, определете причините, поради които може би не се чувствате уверени. Експертите посочват факта, че има цели
индустрии, изградени върху подкопаването на увереността на хората,
след което се опитват да им продадат продукти, за да се почувстват по-добре.
„Увереността често се представя като панацея – ако обичаш себе си, всичко ще бъде по-добре“, констатира Фонтейн. Този индивидуалистичен подход обаче пренебрегва социалните и структурните несправедливости, с които се сблъскват много хора, особено тези от маргинализираните общности.
Смит-Бай споделя, че един от начините, по които си припомня това, е четенето на мемоари. „Има невероятни истории за издръжливост както от известни личности, така и от обикновени хора“, смята тя. „Те помагат на хората да си припомнят, че моментите на съмнение и кризите на увереност, които преживяваме, са съвсем нормални.“
- Намерете общност
Противно на широко разпространеното мнение, самоувереността не е индивидуално начинание. „Трябва да намерите подкрепящи пространства, които да ви напомнят за човечността ви и да отпразнуват вашата уникалност“, казва Смит-Бай.
- Поставяйте под въпрос вярванията си, които пораждат съмнения в себе си
„Негативният вътрешен диалог може да стане наистина силен и да засенчи моментите, в които се чувстваме добре със себе си“, обяснява Фонтейн. Тя посочва терапевтичен инструмент, наречен „ресурсиране“, който се състои в идентифициране на собствените силни страни, както и на факти, които опровергават вашите самокритични убеждения.
Снимка: Pixabay
- Практикувайте самосъстрадание
Самосъстраданието означава да бъдете добър и подкрепящ приятел към себе си. То е и по-тясно свързано със самоефективността, дори повече, отколкото самочувствието.
„Ако имате високо самочувствие, може би се чувствате уверени, но какво ще стане, ако се провалите?“, казва тя. За да практикувате самосъстрадание, Неф предлага
да говорите със себе си така, както бихте говорили с приятел.
Когато се сблъскате с трудна ситуация или задача, попитайте се от какво се нуждаете и как можете да се подкрепите. А ако се препънете или се провалите, не бъдете прекалено строги към себе си.
Неф също така казва, че проучвания са показали, че поставянето на ръцете върху себе си може да успокои нервната система и да помогне на тялото да се почувства в безопасност. Според нея „самото поставяне на ръката върху сърцето може да бъде истински стимул за самочувствието“.
- Правете това, което ви плаши – но правете малки стъпки
Поставяйте малки цели, които да ви помогнат да се чувствате по-уверени по отношение на това, което ви плаши. Може би се чувствате изключително несигурни, когато трябва да говорите с нови хора – ако е така, можете да си поставите за цел да попитате баристата как минава денят му.
- Развивайте устойчивостта си
Може би няма да постигнете всичките си цели. Не забравяйте, че това е нормално.
„Истинската, здрава увереност се ражда в периоди на трудности“, обобщава Смит-Бай. Всеки път, когато успяваме да се преборим, да се замислим върху себе си и да намерим начин да продължим напред, ние израстваме.
