С приложенията за запознанства, социалните мрежи и ограничените работни места, които увеличават шансовете да бъдем отхвърлени, отказът се е превърнал в определяща черта на младостта.
Отхвърлянето – старо чувство в нови мащаби
To винаги е било една от най-тежките неизбежности в човешкия опит. Но днес модерният свят удря егото ни безмилостно: има по-малко работни места за млади висшисти, което прави конкуренцията по-ожесточена. Приложения като Tinder разшириха възможностите за запознанства, но в същото време ни излагат на откази от хора, с които никога няма дори да се срещнем, а технологията за бързи съобщения улесни връзката между хората, но също така направи „оставянето на seen“ ежедневие.
С отхвърляне, което ни преследва навсякъде, как мозъкът ни може да се справи?
Защо отхвърлянето боли толкова?
Благодарение на инстинктите ни за оцеляване, биологично сме програмирани да го избягваме, а изследвания показват, че то активира същите зони в мозъка като физическата болка. „Нашата физическа, емоционална реакция е изключително незабавна. Освобождава се кортизол – хормонът на стреса – и се активира системата ни за болка“, обяснява Тила Пронк, доцент по психология в Университета в Тилбург. „Ние сме социални животни, така че в момента, в който бъдем отхвърлени, в мозъка ни се натиска паник бутон. Получаваме много ясен сигнал, че не сме включени, а това застрашава нашата нужда от принадлежност.“
Снимка: dazed
В съвременния свят преживяваме този процес все по-често. Причината е в технологиите и привидно безкрайните възможности – било то хора за запознанства в Tinder, приятели в Instagram или работни позиции в LinkedIn. Макар да сме свикнали да вярваме, че повече опции ще доведат до по-добър избор, Пронк твърди, че прекалено многото избори всъщност водят до песимизъм и нерешителност и ни оставят по-малко удовлетворени. Освен това, тъй като шансовете реално да срещнем човек от приложение за запознанства са малки, високите ни очаквания правят разочарованието неизбежно. Отхвърлянето, следователно, е предрешено.
Когато алгоритмите също ни отхвърлят
За първи път в историята не само хората ни отхвърлят. През 2025 г. алгоритмите на приложенията работят зад кулисите, поставяйки ни в определени категории. Често тези алгоритми – далеч от „обективни“ – отразяват предразсъдъците на реалния свят, което означава, че хората от маргинализирани групи се сблъскват с още повече отхвърляне. „Имам чувството, че може би самите приложения ме отхвърлят, защото не ми харесва това, което виждам – нито в секцията с харесванията ми, нито във фийда на приложението“, казва Ифе, 27-годишна самотна жена, за приложение за запознаства . „Просто усещам, че нямам достъп до това, което търся, и това е наистина болезнено.“
Отхвърлянето на работното място
Не става дума само за романтични пренебрегвания. С пренаситения трудов пазар и обяви, достъпни за всеки с интернет, младите хора масово получават откази за работа. Според Анджел, 27-годишен творец от Лондон, „прекаленото разчитане на алгоритми в подбора има силно негативен ефект върху това дали изобщо някой ще погледне CV-то и портфолиото ти“, което води до „порочен кръг на кандидатстване за позиции, които реално не водят до нищо“.
Този мащаб на отхвърляне е несравним с времето на праисторическите хора, когато общностите са наброявали по 30–40 души, казва проф. Марк Лиъри от Университета Дюк. „Мозъкът ни е програмиран да реагира на отхвърляне, но само в рамките на малка група, където то е било рядко“, обяснява той. „Днес обаче хората ежедневно взаимодействат със стотици други – в училище, на работа, в квартала, на улицата, а най-новото – и онлайн. Много от тях ни дават явни или скрити сигнали за неодобрение или отхвърляне. Нашите мозъци не са еволюирали да се справят с този постоянен поток от социална обратна връзка.“
Снимка:bruegel
Последиците – от вътрешни съмнения до социални кризи
Хората реагират на това по различни начини. В най-добрия случай чувствителността ни към връзка се засилва и ставаме по-възприемчиви към нуждите и сигналите на другите. Но често отхвърлянето ни кара да се отдръпнем и да обвиняваме себе си. „То имаше огромно влияние върху психичното ми здраве – започваш да се съмняваш в уменията си и в това какво можеш да предложиш“, признава Анджел. „Започваш да се чудиш дали просто не си достатъчно добър, или дали не се държиш по правилния начин.“ Подобно усещане изпитва и Ифе, която стига дотам да моли приятели и непознати да прегледат профила ѝ в Hinge, за да види дали проблемът не е в нея.
Неприемането не е само индивидуално преживяване – то има и социални измерения. Младите хора на Запад например преживяват епидемия от самота, а в Япония феноменът хикикомори – млади мъже, които се затварят в домовете на родителите си и изоставят работа и социален живот – също е свързан с отхвърляне. Не е случайно и че увеличените нива на отказ съвпадат с манията по самоусъвършенстване: looksmaxxing – крайна стратегия за промяна на външния вид – набира популярност сред мъжете, които искат да избегнат отхвърляне от жени. Подобно на това, културата на glow-up подтиква жените да се стремят към естетическо усъвършенстване, често след раздяла. Както отбелязва Пронк, когато жените са отхвърлени, „те са научени да се мерят на кантара“.
Някои хора обаче реагират външо, ставайки враждебни, за да си върнат чувството за контрол. Големи групи ‘incel’ мъже например обвиняват феминизма, променените полови норми и самите жени за отказите, което получават, както онлайн, така и в реалния живот, понякога дори стигайки до насилие и крайности. „Мъжете са по-тренирани в своята полова роля да изразяват самотата и страданието си чрез агресивни прояви“, казва Пронк. „Това е много опасно. Самотното общество е много опасно общество.“
Снимка:university of liverpool
Как да се справим?
Ако мозъците ни не се развиват достатъчно бързо, за да издържат на безпрецедентните нива на отхвърляне, какво можем да направим? Когато става дума за романтични откази, Пронк препоръчва да търсим утеха при близки и хора, които също минават през подобни трудности. Тя подчертава и значението на това да останем отворени и уязвими въпреки враждебната среда и да се държим достойно с другите – така поне можем да сме спокойни, че не допринасяме за проблема.
Лиъри, от своя страна, съветва да преосмислим разбирането си за неприемане: според него фактът, че някой не е привлечен към нас или не иска да ни е приятел, всъщност е неутрална реакция, а ние сами я възприемаме като негативна. Той препоръчва също да си задаваме въпроса дали конкретното отказите реално ще имат осезаемо влияние върху живота ни.
А ако все пак ви се прииска да драматизирате след като мач от Tinder изчезне? Бъдете по-милостиви към себе си: буквално не сме създадени да издържаме на това.
