България е държава с богато културно наследство – от народните ни песни, през литературните ни постижения, чак до мистериозните обичаи, които се изпълняват и до днес. Традициите са много важни за нас като народ и ги изпълняваме без пропуск на всеки празник. Няма значение дали ще става въпрос за хващането на кръста на Йордановден, за сурвакането на 1 януари, или за боядисването на яйцата на Великден.
България обича и цени своята цветна палитра от обичаи, нищо че за някои може дори и да не подозирате, че съществуват. Следните традиции в списъка може да ви се сторят много необичайни и остарели, но те са крепели народа ни векове наред и всеки носи своята символика.
1. Хоро на мъртвите
Снимка: Агенция ,,КРОСС“
Традиция е на втория ден след Великден роднините на починали хора да се събират в района на Албутинския манастир и да играят хоро в памет на близките си. Всеки танц започва с откупуване на музиката от опечалените близки, като някои от тях дори държат в ръцете си портрети на починали роднини, пишат от България Днес. Мъртвото хора не минава без участието на тъпан, а подготовката за него започва още от ранни зори с приготвянето на дарове за мъртвите, които са под формата на козунак и боядисани яйца. Традицията повелява, че скръбното хоро трябва да се танцува преди обед, а през останалото време от деня то се играе за живите. Смята се, че този обичай датира още от времето на траките.
2. Кадене за плодовитост
Снимка: ЯмболПрес
Каденето се свързва най-често с Бабинден или още известен като Деня на родилната помощ. Традицията повелява, че на обед младите булки се събират за празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка от тях носи със себе си прясна погача, баница, сготвена кокошка и бутилка с ракия или вино, пипат от България Днес. Те първо трябва да целунат ръка на бабата, а след това ѝ дават цялата храна, която са донесли на поднос. Останалата част от деня преминава във бурни веселби, танци, песни и много добро настроение. Накрая бабата акушерка поставя на врата си наниз от червени чушки и с керемида започва да кади под полите на жените, за да раждат повече деца.
3. Мратѝнци ( Мратиньок )
Снимка: Town.BG
Мратѝнци е български обичай, който се практикува с цел предпазване от демонично същество, наричано още мратиня̀к. То обикновено е изобразявано като огромна черна кокошка и според поверията причинява болести по кокошките и домашните птици. Тази традиция е предимно известна в Северна и Западна България и се чества на 14 ноември. Ритуалът за предпазване се изпълнява от жени. За да умилостивят мратиняка, на този ден колят пиле, за предпочитане - черно. Обикновено се събират най-възрастната и най-младата жена в дома, за да извършат обичая заедно. Когато възрастната опре ножа до врата на пилето, по-младата пита: „Какво колиш?“, на което първата отговаря: „Коля мратиняк“. Тогава заколва пилето, отправяйки му следната реплика: „Не те колим ние, но те коли мратиняк“.
4. Гонене на змей
Снимка: Световни Загадки
Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд, е необходимо да се пристъпи към прогонване на змея, на когото се приписва сушата. Когато общността вземе решение да бъде изпълнен ритуалът, селският вестоносец обикаля цялото селище и с викане известява всички. Това се прави с цел хората в уреченото време да оставят отворени дворните и къщните врати, за да могат гонещите да проникнат навсякъде. Участниците обикновено са местни мъже, задължително едри и силни физически. За да се осигури успеха на начинанието, самоличността им не се обявява предварително. Около полунощ те тръгват да обикалят селото съвсем голи, въоръжени единствено с тояги.
5. Вграждане
Снимка: Уикипедиа
Вграждането е български ритуал, който гласи, че млада жена (или сянката ѝ) трябва да бъде зазидана жива в основите на мост или сграда, за да омилостиви бога, който руши строежа. Интересното е, че във фолклора по света се вграждат чужди хора – роби, врагове, изоставени деца, докато на Балканския полуостров жертвата е най-обичаният и близък човек, най-красивата и работливата от жените на майсторите. По-късно започнали да се вграждат и случайни минувачи. Работниците оставяли част от съоръжението незазидано и чакали удобен момент, за да вкарат насила някой в него. Един пример за извършването на този ритуал е, когато след Освобождението била разрушена джамията в село Мадара, а в основите ѝ бил намерен цял скелет.
