Бъдещите родители, вече опитните родители и дори тези, които обмислят да имат деца, често са повлияни от идеята, че майчинският инстинкт е нещо, което всички жени притежават по рождение. И така, какво точно е майчинският инстинкт и защо тази концепция се е запазила толкова дълго?
1. Какво е майчински инстинкт?
Д-р Катрин Монк, психолог и професор по медицинска психология в Колумбийския университет, заявява: „Терминът „инстинкт“ се отнася до нещо вродено – фиксирана поведенческа реакция към определени стимули в конкретни ситуации“.
Въз основа на тази дефиниция Монк твърди, че идеята за
майчинския инстинкт предполага вродено знание и набор от поведенчески реакции,
които са автоматична част от процеса на това да станеш майка.
В действителност обаче идеята за майчинския инстинкт може би е преувеличена извън реалните си основи. Историята ни е накарала да вярваме, че майчинският инстинкт е движещата сила, която ни кара да искаме да имаме деца и след това инстинктивно да знаем точно какво да правим, когато бебето се роди.
Въпреки това, Монк предполага, че за майката или всеки, който отглежда бебе или малко дете, най-важният фактор е ученето в процеса на работа – чрез напътствия, добри примери за подражание и наблюдение на това, което работи и което не работи за всяко дете.
Това „учене в процеса на работа“ започва веднага след раждането на детето. Това е моментът, в който много хора предполагат, че майчинският инстинкт ще се прояви, което ще доведе до незабавна връзка между майката и детето. Вместо това, според проучване от 2018 г.,
тези чувства на привързаност се развиват няколко дни след раждането,
а при някои жени това отнема до няколко месеца.
Когато тези чувства на привързаност не се появят веднага или отнемат повече време, много майки се чувстват като провалени. Може да помислите, че това е знак, че ви липсва майчински инстинкт. В действителност просто се нуждаете от подкрепа и помощ, за да развиете по-практични умения за отглеждане на деца.
Снимка: Unsplash
2. Майчинският инстинкт мит ли е?
Според д-р Монк идеята за майчински инстинкт е до голяма степен мит. Тя твърди, че всеки индивид, независимо от пола или сексуалната си ориентация, може да развие и поддържа силно чувство към детето си през целия му растеж. Тази способност обаче е различна отмайчинския инстинкт.
Например, родител, независимо дали е баща или майка, може бързо да разбере конкретния смисъл зад плача на бебето. Те също така могат лесно да разпознаят промени в поведението, които сигнализират за преходни периоди в развитието на малките деца.
Д-р Монк обяснява: „Майчиният инстинкт или шестото чувство на жената за детето и неговите нужди произтича от интензивна близост и дълбока любов, прекарване на часове в мислене за детето. Това включва разпознаването на знаците благодарение на връзката, която майката е изградила с детето, а не инстинктивно разбиране за майчинството.
И това не се ограничава само до майките“.
Психотерапевтът д-р Дана Дорфман е съгласна, че много аспекти на майчиния инстинкт са мит. Д-р Дорфман казва: „Интуицията на майката или вроденото ѝ усещане за нуждите на бебето могат да се приписват на опит, темперамент и стил на привързаност“.
Много аспекти на отглеждането на деца се усвояват чрез наблюдение или опит. Дорфман посочва: „Кърменето, сменянето на памперси и храненето не са непременно биологично заложени способности на жената.“
Дорфман подчертава, че докато родителите се свързват и създават връзка с децата си, те усвояват родителски умения чрез практика и опит. Въпреки че част от този процес може да е „несъзнателен“, това не означава непременно, че е инстинктивен.
Д-р Дорфман обяснява: „Когато станете родител, биологичен или не, химията в мозъка ви се променя. Това не се случва само с биологичните родители“. Всъщност проучванията показват, че бащите и осиновителите също изпитват повишени нива на окситоцин, серотонин и допамин, когато стават родители. Тази промяна както при биологичните родители, така и при осиновителите, произтича от дейностите за създаване на връзка между грижещите се и бебето.
Снимка: Unsplash
Друго проучване установява, че мъжете и жените са еднакво способни да разпознават плача на бебетата. Това подкрепя идеята, че майчиният инстинкт е мит.
Изследователите, провеждащи това проучване, установяват, че времето, което родителите прекарват с децата си, е пряко свързано със способността да разпознават какво означава плачът на бебето, а не с пола на родителя.
3. Каква е разликата между инстинкт и мотивация?
За да разберем откъде идва терминът „майчински инстинкт“, първо трябва да разберем разликата между инстинкт и мотивация, тъй като те определено не са едно и също нещо.
Д-р Габриела Марторел, професор по психология във Вирджиния Уеслиън Университет, обяснява: „В психологията физиологичният импулс е мотивационно състояние, което произтича от физиологична нужда, а нуждата е в основата на този импулс.“
От друга страна, според Марторел, инстинктът е вродена или неволна реакция към стимул. Инстинктите се срещат при всички членове на един вид и са продукт на еволюционни натиски, които с времето оформят поведението. С други думи, инстинктите определят поведението.
Марторел твърди, че
хората до голяма степен нямат инстинкти като повечето животни.
Това се дължи на факта, че повечето инстинкти са твърди, неизменни и се задействат от прост стимул, докато хората са гъвкави и се приспособяват лесно.
Д-р Марторел казва: „Може да се чувстваме гладни, но вместо да имаме фиксирано поведение като животните, можем да изберем да отворим хладилника, да отидем до близкото кафене или да отидем до магазина, за да си купим храна“.
Според д-р Марторел, по отношение на майчинството, нашите процеси на формиране на поведение в тази област са древни и дълбоки, но би било неточно да наричаме повечето от тях инстинкти. Тя също така обяснява, че много действия могат да бъдат описани по-добре като родителски поведения, а не като майчински поведения, тъй като както бащите, така и майките са биологично подготвени да встъпят във връзка с децата си.
От еволюционна гледна точка Дорфман обяснява, че хората имат репродуктивни системи, в които настъпват много промени, за да се роди дете. Тя казва: „Тялото на жената претърпява много хормонални промени по време на бременността, а освобождаването на тези хормони влияе на поведението, познанието и емоциите. Промените в естрогенните хормони и освобождаването на окситоцин („хормонът на любовта“) насърчават връзката, привързаността и привличането“.
Въпреки това, Дорфман посочва, че мотивацията да станеш майка не винаги е вродена и много здрави жени не изпитват „майчински инстинкт“. Освен това, д-р Монк обяснява, че много хора избират да нямат деца, но все пак проявяват митичния майчински инстинкт по различни начини, като например стават отдадени треньори по футбол на деца в училищна възраст или щедри и грижовни учители. Ето защо тя вярва, че трябва да променим перспективата си и да преминем от „майчински инстинкт“ към „инстинкт за отглеждане“, като по този начин нормализираме това поведение.
