24 Jan 2026

Кинопровали: най-критикуваните филми на всички времена

  • 57
Кинопровали: най-критикуваните филми на всички времена
© Columbia Pictures
Шрифт:
Принтирай

„Първият ми филм беше толкова ужасен, че в седем щата го използват като заместител на смъртното наказание“, споделя Уди Алън. „Мога да направя лош филм по добър сценарий, но не и обратното“, казва Джордж Клуни в интервю за Los Angeles Times.

В историята на киното има немалко продукции, които са очаровали зрителите със своите ефектни сцени, разнообразен актьорски състав или запомнящи се реплики, но същевременно са разочаровали критиците именно по същите причини – независимо от високите си приходи в боксофиса и художествената си стойност. Разбира се, макар и по-рядко, ставаме свидетели и на другата крайност – случаи, в които много филмови ленти са високооценени от различни академии по света, но остават неразбрани от масовата публика.

В следващия списък ще разгледаме някои от най-обсъжданите заглавия през последните четиридесет години – както рекордьори по антинагради и обект на остри критики, така и филми с едни от най-високите отличия в индустрията, които провокираха истинска „война“ между обикновения зрител и киногилдията.

„Завръщане в Синята лагуна“ (1991)

Тази продукция е продължение на популярната романтична приключенска драма от 1980 г. „Синята лагуна“. Режисиран от Уилям А. Греъм и с участието на Мила Йовович и Брайън Краузе, филмът разказва историята на две деца, изоставени на тропически остров в Южния Пасифик, чиито идиличен живот постепенно се усложнява с порастването и появата на взаимни чувства. Базиран на романа „Градината на Бога“ от Хенри Де Вер Стакпул, филмът се оказва боксофис провал, печелейки едва 2,8 милиона долара при бюджет от 11 милиона, но въпреки това получава положителни реакции от част от публиката. Подобно на оригинала, той е остро критикуван и получава рядко срещания рейтинг от 0% в Rotten Tomatoes. През 1991 г. е номиниран за няколко награди „Златна малинка“, включително за най-лош филм, режисьор, нова звезда и сценарий.

„Знам кой ме уби“ (2007)

Малко след успехите на „Капан за родители“ и „Шантав петък“, Линдзи Лоън прави рязък завой в кариерата си, превъплъщавайки се в млада жена, отвлечена и изтезавана от садистичен сериен убиец в психологическия трилър „Знам кой ме уби“. Филмът е белязан от силно негативно медийно отразяване още по време на продукцията, тъй като по това време Лоън е приета в клиника за наркозависими, а малко преди премиерата е арестувана за шофиране в нетрезво състояние. Веднага след излизането си на голям екран, лентата е обявена за абсолютен провал и е наречена от критиците един от най-лошите филми, правени някога. Продукцията буквално „триумфира“ на 28-ите награди „Златна малинка“, печелейки седем от общо осем номинации. Въпреки критичното фиаско обаче, филмът постига изненадващо добър успех при продажбите на домашно видео, като почти учетворява приходите си от боксофиса в САЩ чрез продажби на DVD в страната. 

„Джак и Джил“ (2011)

Американската комедия „Джак и Джил“ (2011), режисирана от Денис Дъган и написана от Адам Сандлър, заема специално място в историята на киното като един от най-противоречивите проекти на десетилетието. Сюжетът, в който Сандлър изпълнява двойната роля на успешен рекламен агент и неговата досадна сестра близначка, включва неочакваното участие на легендарния Ал Пачино и Кейти Холмс. Въпреки че актьорската игра на Пачино получи похвали, филмът беше буквално разгромен от критиката заради своя хумор и сценарий, превръщайки се в първата продукция, „триумфирала“ във всяка една от десетте категории на наградите „Златна малинка“. С рекордните си 10 победи, включително за най-лош филм, режисьор и актьорски състав, лентата затвърди статута си на един от най-лошите филми, правени някога. Десетилетие по-късно Ал Пачино признава пред New York Times, че мотивът му за участие в проекта е бил чисто финансов. По думите му, след като неговият счетоводителя се озовал в затвора, легендарният актьор се оказал пред фалит и не е имал лукса да отказва ангажименти.

„Майка! “ (2017)

Американският психологически хорър от 2017 г. „Майка!“, с участието на Дженифър Лорънс, Хавиер Бардем, Ед Харис и Мишел Пфайфър, разказва историята на млада жена, чийто спокоен живот в изолирана селска къща е брутално прекъснат от появата на мистериозна двойка. Това поставя началото на поредица от все по-хаотични и разрушителни събития, превръщащи дома в бойно поле. Филмът прави премиерата си на 74-тия Международен филмов фестивал във Венеция, където се състезава за „Златен лъв“, а след масовото си разпространение получава предимно положителни оценки от критиката. Реакцията на широката публика обаче е коренно различна – филмът получава най-ниската възможна оценка „F“ от CinemaScore. Режисьорът Дарън Аронофски коментира пред The Hollywood Reporter недоволството на зрителите, подчертавайки, че „Майка!“ умишлено е създаден като провокативно, алегорично и трудно за възприемане произведение, целящо да извади зрителя от зоната му на комфорт.

„Фарът“ (2019)

Този филм, станал популярен с трудно определимия си жанр, предизвиква множество интерпретации от страна на критиците. Лентата представя Уилям Дефо и Робърт Патинсън като разтревожени пазители на фар от XIX век, заседнали в отдалечен пост в Нова Англия по време на силна буря. Публиката се докосва до него за първи път на филмовия фестивал в Кан на 19 май 2019 г., а малко след това той получава широко признание от критиката, с особена похвала за режисурата, визуалния стил и изпълненията на Дефо и Патинсън. Сред многобройните си отличия филмът е номиниран за най-добра операторска работа на 92-рите награди на Академията и на 73-тите награди на Британската филмова академия. През 2025 г. филмът се класира на 97-мо място в списъка „100-те най-добри филма на XXI век“ на The New York Times, изготвен чрез читателско гласуване. Въпреки това масовата публика го определя като „труден“ за гледане заради натоварената символика, провокативните сексуални мотиви и сюрреалистичната атмосфера.

„Блондинка“ (2022)

„Блондинка“ беше една от най-очакваните продукции на 2022 г. – смел разказ за живота на иконата Мерилин Монро, базиран на романа на Джойс Карол Оутс. С участието на Ана де Армас, Ейдриън Броуди и Боби Канавале, филмът направи впечатляваща премиера на 79-ия филмов фестивал във Венеция, където беше изпратен с 14-минутни аплодисменти, и влезе в историята като първия филм с изключително висок рейтинг, пуснат ексклузивно в стрийминг платформата Netflix. Въпреки първоначалния възторг, лентата раздели критиците и публиката на два крайни лагера: докато превъплъщението на Ана де Армас беше възхвалено, сценарият и режисурата бяха обвинени в експлоатация на трагичната съдба на актрисата. Резултатът беше безпрецедентен парадокс – „Блондинка“ спечели антинаградите „Златна малинка“ за най-лош филм и най-лош сценарий, докато в същото време Де Армас получи номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА за най-добра женска роля.

„Бо се бои“ (2023)

Американската епична сюрреалистична трагикомедия на Ари Астър проследява параноичния Бо, изигран от Хоакин Финикс, който се впуска в сюрреалистична одисея, за да се завърне в дома на майка си, изправен пред най-големите си страхове. След премиерата носителят на „Оскар“ Мартин Скорсезе определя Астър като „един от най-необикновените нови гласове в световното кино“, хвалейки го за рисковете, които е поел с експерименталната структура на този филм. Лентата получи предимно положителни отзиви от критиците, но не привлече широк зрителски интерес – приходите възлизат на едва 12 милиона долара при производствени разходи от 35 милиона. Въпреки финансовия неуспех, Хоакин Финикс получи номинация за „Златен глобус“ за своето изпълнение, а самият филм бе включен в престижната годишна анкета на Sight and Sound за „50-те най-добри филма на годината“.

„Война на световете“  (2025)

„Война на световете“ на Рич Лий беше звездата на тазгодишната церемония на наградите „Златна малинка“, като спечели пет от шестте категории, за които беше номиниран, включително за най-лош филм, най-лош режисьор и най-лош актьор. Базиран на романа от 1898 г. на Х. Дж. Уелс, филмът разказва за служителя на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) Уил Радфорд, който работи за правителствена програма за наблюдение, способна да следи всеки човек на Земята. Продукцията получи изключително негативни отзиви от критиците и се счита за един от най-лошите филми, правени някога, като особена критика беше насочена към прекомерното продуктово позициониране. Въпреки това филмът получава сравнително добри рейтинги и позитивни коментари в Amazon Prime Video, след като беше пуснат миналото лято.

Кинопровали: най-критикуваните филми на всички времена
Предишна Отиде си собственикът на OnlyFans Леонид Радвински
Кинопровали: най-критикуваните филми на всички времена
Следваща Кметът на Рио се закани да забрани концертите на Чапъл Роан в града