Покойната филмова легенда - Джийн Хекман е един от онези актьори - изключително непринудени и особено човечни.
Въпреки репутацията си на самовглъбен и немодерен, холивудската звезда Джийн Хекман е доказала себе си като наследник на Спенсър Трейси - вечен човек, актьор на актьорите, чудак и неохотна знаменитост.
Хекман е странна птица.
Освен задължителните изяви на церемониите по награждаване, той рядко се появяваше в светските среди и не криеше презрението си към деловата страна на шоубизнеса.
Снимка: Entertainment Weekly
Но публиката не го забравя - носител на „Оскар“, чиито роли варират от неохотни герои до коварни злодеи и го превръщат в един от най-уважаваните и почитани изпълнители в индустрията.
Хекман има често и многостранно присъствие на екрана от 60-те години на миналия век до пенсионирането си. Десетките му филми включват любимите на Академията „Френска връзка“ и „Непростено“, пробив в „Бони и Клайд“, класически фарс в „Младият Франкенщайн“, ролята на комиксовия злодей Лекс Лутър в „Супермен“ и главния герой в „Кралските тененбауми“ на Уес Андерсън от 2001 г.
„Изглеждаше способен на всякакъв вид роли - било то избухлив шут в „Клетка за птици“, колежански треньор, намиращ изкупление в сантименталния фаворит „Хусиърс“ или таен експерт по наблюдение в „Разговор“ на Франсис Форд Копола от ерата на „Уотъргейт“, пишат AP.
Той е въплъщението на идеята за добре свършена работа.
В свое интервю пред Film Comment през 1988 г, Хекман споделя: „Актьорите обикновено са срамежливи хора. В тази срамежливост може би има компонент на враждебност и за да достигнеш точката, в която не се държиш с другите по враждебен или гневен начин, избираш тази среда за себе си. ... Тогава можеш да изразиш себе си и да получиш тази прекрасна обратна връзка".
Джийн Хекман е двукратен носител на наградите „Оскар"
Първата номинация му носи участието във филма „Бони и Клайд“ през 1967 г., за поддържаща мъжка роля. Актьорът получава престижната статуетка за филма си „Френската връзка“ през 1971 г.
А 17 години по-късно лентата „Мисисипи в пламъци“ му носи втора номинация за най-голямата награда в киното. Вторият си „Оскар“ - отново за най-добра поддържаща мъжка роля, печели през 1992 г. за филма на Клинт Истууд „Непростимо".
През забележителната си кариера Хекман получава още
две награди БАФТА, четири „Златен глобус“, приз от Гилдията на екранните актьори и „Златна мечка“ от „Берлинале".
80-те години на миналия век Хекман е една от най-ярките звезди на Холивуд.
Именно, заради тези си посъжения, а и заради много други, това е тъжна седмица за света на киното и кинолюбителите.
Смъртта на актьорът тази седмица е трогваща за хилядите му фенове по света. Звездата има забележителна кариера, обхващаща 85 филма и прочути роли в телевизията и на сцената.
И въпреки „наградата“, дадена му от неговите съучениците от школата по актьорско майсторство за „Най-малко вероятно да успее“, Хекман се превръща в един от най-великите актьори на нашето време.
И както споделя Франсис Форд Копола в Instagram кадър от съвместната им работа: „Загубата на велик артист винаги е повод за скръб и празник: Джийн Хекман - велик актьор, вдъхновяващ и великолепен в своята работа и сложност. Скърбя за загубата му и празнувам съществуването и приноса му“.
Снимка: CNN
По-лично за Джийн Хекман
Актьорът, роден под името Юджийн Олдън Хекман е роден в Сан Бернардино, Калифорния, през 1930 г. Баща му работи като пресаташе във вестник Commercial-News. Родителите му се карат многократно и баща му често използва юмруците си върху Джийн, за да изкара гнева си.
В свое интервю, актьорът споделя:
„Винаги стигаше твърде далеч, налагаше доста тежко".
Момчето намира убежище от тежкото си детство в киносалоните, като за свой модел на подражание определя бунтари като Ерол Флин и Джеймс Кагни.
Един филм дори променя живота му. Подобно на много други актьори от своето поколение, Хекман е дълбоко повлиян от Марлон Брандо. Като младеж той посещава прожекция на „Трамвай Желание“ (1951) и е напълно запленен от изпълнението на Брандо. Това, което поразява Хекман най-много, е колко истински изглежда актьорът. Същия ден Хекман си тръгва от театъра и казва на баща си, че иска да стане актьор.
Когато Джийн е на 13 години, след като семейството е принудено да се премести в Денвил, Илинойс, и да живее при баба и дядо, нещата стигат до край.
Съдбовният ден, в който бащата на Хекман изоставя семейството си, остава завинаги в съзнанието на малкото момче. В по-късен етап от живота си актьорът често говори за „болката и разочарованието“ от спомена за баща си, който му маха от колата, когато минава покрай него по улицата.
„Това махане сякаш казваше: „Добре, всичко е твое. Ти си сам, хлапе“,
спомня си Хекман в списание The New York Times 46 години по-късно. Той използва емоциите от този съдбоносен ден в кариерата си, като казва, че
„дисфункционалните семейства са родили редица доста добри актьори“.
Изоставянето е трайно нараняване за Джийн. Като тийнейджър, част от семейство с един родител, което често се мести, той непрестанно има проблеми.
Майка му станала алкохоличка, което скоро се превърнало в причина за конфликти в семейството. А в началото на 30-те години на Хекман, преди да започне филмовата му кариера, майка му умира в пожар, предизвикан от собствената ѝ цигара.
Хекман е упорит противник на системите и организациите, и рядко се опитва да го прикрие.
В гимназията „Сторм Лейк“ в Айова той се кара с авторитети. Дори прекарва една нощ в затвора, след като открадва бонбони и бутилка газирана напитка. Най-спокойните му моменти са, когато майка му Анна, която обича филмите, го води на кино, за да гледа любимия си Джеймс Кагни - хоби, което посява семената на бъдещите му амбиции.
След яростна разправия с треньора си по баскетбол Хекман напуска училище. След като работи за кратко в стоманодобивен комбинат, той лъже за възрастта си, за да може да се присъедини към морската пехота на 16 години,
„търсейки приключения".
Снимка: The New York Times
Заради кавгите и съпротивата си срещу властта три пъти е понижаван. Вкусът му на шоубизнес идва, когато преодолява страха си от микрофона и става дисководещ и водещ на новините в радиостанцията на поделението си.
По-късно в свое интервю, Хекман си спомня за мрачните дни в началото на двайсетте си години, когато се е лутал по мизерни работни места и е живял в YMCA в Ню Йорк.
Карал е камиони, работил е като продавач в аптека, продавал е сладкарски изделия от врата на врата, работил е в елитен отдел за дамски обувки (където е подхвърлял скъпи обувки на приятели срещу няколко долара) и е пренасял мебели в апартаменти на високи етажи. Най-лошата работа, казва той, била нощната работа в сградата на Крайслер, където полирал кожени мебели.
Това, което Хекман описва като „повратна точка" в живота си, идва, когато е портиер в хотел на Таймс Скуеър. Покрай него случайно минава сержант от морската пехота, който е бил негов инструктор по учение: „Той така и не ме погледна, но промълви: „Хекман, ти си жалък“, разказва той пред Дейвид Летерман.
Това накарало актьорът да се заеме сериозно със задачата си да стане актьор.
Първата му голяма роля е във филма „Бони и Клайд". Полин Каел в „Ню Йоркър" нарича ролята на актьора „прекрасно контролирано изпълнение, най-доброто във филма“ и той е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
А първата главна роля идва през 1970 г. в „Никога не съм пял за баща си“, в образа на мъж, който се бори да се справи с провалената си връзка с умиращия си баща, Мелвин Дъглас.
Заради страданието на Хекман по отношение на собствения му баща, той се съпротивлява да се свърже с ролята.
В интервю за Times от 2001 г. той си спомня: „Дъглас ми каза: „Джийн, никога няма да получиш това, което искаш, с начина, по който играеш“. И той нямаше предвид да играя, а че не се държа прилично. Той ме научи да не използвам резервите си като извинение за това, че не си върша работата“.
През следващата година той печели „Оскар“ като най-добър актьор за „Френска връзка“.
През годините Хекман продължава да работи. За известно време изглеждаше, че се състезава с Майкъл Кейн за най-зает носител на „Оскар“ в света. Само през 2001 г. той участва в „Мексиканецът“, „Разбивачи на сърца“, „Грабеж“, „Кралски тененбаумс“ и „Зад вражеската линия“.
Но през 2004 г. той открито говори за пенсиониране.
Снимка: Variety
Големият актьор има три деца - син, Кристофър, и две дъщери, Елизабет и Лесли с предишната си съпруга. А през 1991 г. той се жени за вече покойната Бетси Аракава, класическа пианистка.
Когато не е на снимачната площадка, Хекман обича да рисува, да лети с каскади, да се състезава с автомобили и да се гмурка в дълбоки води. През последните си години пише романи и живее в ранчото си в Санте Фе, Ню Мексико, на върха на хълм с изглед към Скалистите планини на Колорадо - гледка, която предпочита пред филмите си, които се появяват по телевизията.
„Ще гледам може би пет минути от тях“, казва веднъж пред списание „Тайм“, „ще ме обземе ледено чувство и ще превключа канала“, пише AP.
Въпреки мълвата за неговата самовлюбеност, интервюта с актьора покзват една друга, на пръв поглед необичайна черта за една холивудска звезда. Това може би и разкрива малка част от същността на Хекман.
В свое старо интервю с Тереса Хокинс, актьорът разкрива
нова, по-истинска част от себе си.
Интервюиращата посочва, че дори за нея е било изненада колко непринудено се чувства в това свое интервю. Дори споделя, че той не я е карал да се чувствам сякаш разговаря с филмова звезда от висшата лига.
„Той има един прекрасен начин, който автоматично те кара да забравиш кой е, така че не можеш да не говориш с него, както с всеки друг. Освен това ми харесва, че мога да мисля за него първо като за готин човек, а не само като за велик актьор“.
Снимка: Variety
В разговрите си нея Хекман разказва:
„Открих, че е по-лесно да си мил с хората, отколкото да не си мил с тях. На хората, които виждам да се държат грубо с хората на улицата, им се отразява по-тежко, отколкото на мен“.
В продължение на много години критиците и репортерите определят Джийн Хекман като идеалния „Everyman". Хекман - висок над метър и осемдесет и е добре сложен, солиден мъж с океански сини очи. В съвкупност с творческите си заложби той е именно това - звезда.
Очаквано критиците и публиката винаги са казвали похвални думи за работата на Хекман. И все пак, когато други известни изпълнители казват кой е любимият им актьор и от кого се стремят да бъдат толкова добри, ще чуете името „Хекман“ наред с имена като Дъстин Хофман, Джеймс Дийн, Джак Никълсън, РобъртДениро, Марлон Брандо и Ал Пачино.
Дори с професионалните си признания и страхотните роли, които е изиграл,
Хекман не приема таланта си за даденост.
„Смятам, че ако си свършил най-добрата си работа, то тогава си на път да слезеш. Винаги мислиш в смисъл, че най-добрата ти работа е пред теб, че съзряваш и израстваш като актьор и че все още имаш какво да предложиш. Това е наистина толкова просто“.
Той е отдаден на занаята си, съчетано с непретенциозната си и земна личност, е лесно да разберемо защо публиката никога не може да се насити на Джийн Хекман.
Името Джийн Хекман е символ на съвременното кино и филмите, които ще останат в историята като върховни шедьоври. И умението да внася чувство за автентичност в ролите си. Заглавия с участието на Хекман са определени като формираща част от „Новия Холивуд“ в края на 60-те и 70-те години на миналия век.
