Къде минава границата между човека и машината в епохата на биотехнологиите? В един свят, в който смартфоните са удължение на ръката ни, носим устройства и се доверяваме на облака за спомени, някои хора отиват една стъпка по-далеч: те доброволно имплантират микрочипове или други технологични устройства в тялото си, с цел да „надградят“ своя организъм - да се превърнат в нещо като човек-робот. Това явление - част от движението за биохакинг, „гриндинг“ и трансхуманизъм - поставя въпроси не само за технологичната възможност, но и за психологическата нужда, за идентичността, за това какво значи да бъдеш човек.
Новата ера на биохакерите
Първите експерименти с имплантиране на микрочипове в човешко тяло датират още от 90-те години, когато британският учен Кевин Уоруик поставя в ръката си устройство, което му позволява да взаимодейства директно с компютърни системи. Тогава това е било възприемано като ексцентричен експеримент. Днес то е част от реалността на десетки хиляди хора.
Снимка: carnegiecouncil
В Швеция служители в технологични компании използват чипове, за да отключват врати, да се идентифицират или да извършват плащания. В Съединените щати и редица европейски държави се оформят общности от т.нар. биохакери - хора, които сами поставят под кожата си устройства с различни функции. През 2024 г. компанията Neuralink, основана от Илон Мъск, имплантира мозъчен чип на пациент с парализа, който успява да управлява компютър единствено с мисъл, пише The Guardian.
Според технологични анализи на Carnegie Council for Ethics in International Affairs от 2024 г.
по света вече има над 50 000 души с имплантирани чипове - число, което продължава да нараства.
Тялото като платформа
Повечето импланти представляват малки капсули с размера на оризово зърно. Те се поставят под кожата и могат да служат като лична карта, ключ или банков портфейл. Технологията обаче вече не е просто функционален инструмент. За някои тя се превръща в начин да се променят отвътре.
Такъв е и случаят с аржентинската адвокатка Роуз Буфало. За нея имплантът е не просто чип, а символ на лична революция - на опит да надмогне травми, болка и разочарования, като пренапише собствената си идентичност. Имплантира чип в себе си, за да се определи като първия женски човек робот, който носи в съществото си туптящо сърце и механичен разум. Споделя, че функцията ѝ да обича човек е блокирана. А голямата ѝ цел е хората да спрат да живеят като роботи - потънали в рутина и скучни еднотипни задължения, и да се поучат на емпатия, позитивизъм и разум от тях. Призовавайки да останем хора, но не в примитивния му смисъл, а в еволюционно смисления, пише Nova.
Снимка: Nova
Още примери за хора, които доброволно са поставили чипове в тялото си
1. Anastasia Synn
Канадска артистка, магьосница, активистка за права на киборгите, която публично е заявила, че е „женски човек-робот“. Тя има над 50 технологични импланта - сред които микрочипове и магнити - и използва тези устройства за функции като отключване на врати, взаимодействие с компютър и др. Тя е сред най-видимите лица в biohacking субкултурата, което я прави интересен и релевантен пример.
2. Tim Cannon
Американец, съосновател на компанията Grindhouse Wetware, която се занимава с технологии за човешко „надграждане“. Той самият има множество импланти от години наред - например RFID таг в ръката си, магнитни импланти във пръсти, и устройство „Northstar“ имплантирано под кожата му, с LED светлини и други функции. Той е пример за „DIY киборг“ - човек, който не просто използва импланта за функции, но създава и експериментира с тях.
Снимка: Grindhouse Wetware's Northstar Device
3. Mark N. Gasson
Британски учен, който е известен с експерименти, включващи инвазивни импланти в нервната система и дори с предаването на компютърен вирус към микрочип имплантиран в човешко тяло. Той илюстрира по-техническата и изследователска страна на темата - не само „хоби“ импланти, а научни изследвания за смесване на човешко тяло и машина.
4. Служители на Three Square Market (САЩ)
Още през 2017 г. тази фирма в Уисконсин предложила на своите служители да им бъде имплантиран RFID чип между палеца и показалеца, който да им служи за достъп до сгради, плащане в автоматите и т.н. Повече от 50 служители доброволно приели процедурата.
Емоции, технологии и контрол
Решения като това предизвикват все повече внимание и от психолози, и от философи, защото зад тях стои не просто технологичен интерес, а човешка драма. Някои хора имплантират чипове, за да получат контрол - върху тялото си, данните си, идентичността си. Други го правят от стремеж към независимост. А трети търсят нещо по-дълбоко - усещането, че могат да започнат отначало.
„Имплантите понякога са не толкова технологичен избор, колкото психологически акт“, обяснява неврологът д-р Лусиана Перес от Университета в Буенос Айрес. „При някои това е форма на защита, при други - акт на освобождение.“
Цена на прогреса
Всичко си има цена и крие рискове. Дори обикновените подкожни чипове могат да предизвикат инфекции, отхвърляне от организма или да се окажат уязвими на кибератаки. При по-сложните мозъчни импланти рисковете са още по-сериозни: от неврологични увреждания до загуба на контрол върху лични данни.
Въпросът не е само медицински, а и етичен. Когато технологията е в тялото, не можем просто да я изключим. „Човекът с имплант буквално носи своята уязвимост навсякъде“, казва експертът по киберсигурност Джеймс Лоуел от MIT. „И ако загуби контрол над нея, загубва част от себе си.“
Къде свършва човекът
Всичко това поражда по-дълбок въпрос: какво означава да бъдеш човек в свят, в който част от идентичността ти може да бъде технологична? Къде минава границата между естественото и изкуственото, между личността и алгоритъма?
За някои от новите „доброволни киборги“ тази граница вече не съществува. За други - тя е поле на борба за смисъл. За аржентинската адвокатка тя е начин да говори за човечността по нов начин.
Общество на кръстопът
С навлизането на мозъчни интерфейси и изкуствен интелект подобни случаи ще стават все по-чести. Някои страни вече въвеждат закони, които забраняват работодателите да изискват имплантиране на чипове. В Европа започват дебати за етичните и правни рамки на подобни процедури. Медицината също гледа на това като на възможност: миниатюрни неврочипове се тестват за лечение на парализа, загуба на зрение и други заболявания.
Но въпреки научния напредък, въпросът остава открит - дали това е следващата крачка в еволюцията или опасна илюзия за контрол?
„Най-голямата опасност не е технологията да стане по-умна от нас“, предупреждава етикът проф. Михаел Рамос. „Най-голямата опасност е ние да забравим какво означава да бъдеш човек.“
