Tеатър „Сан Карло“ в Неапол представи за първи път единствената опера на Енио Мориконе – „Партенопа“, три десетилетия след нейното написване, предаде Асошиейтед прес.
Вдъхновена е от митичната сирена Партенопа, която се удавила, след като не успяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него възникнало селище, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол. Когато Мориконе пише „Партенопа“ през 1995 г., той вече е световноизвестен с музиката си към „Добрият, лошият и злият“, както и със запомнящите се саундтраци към епични филми като „Недосегаемите“ и „Имало едно време в Америка“.
Снимка: AP
През 2007 г. композиторът
получи почетен „Оскар“ за цялостно творчество, '
но негови произведения така и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри – считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово голямо разочарование „Партенопа“ събираше прах в продължение на десетилетия, а Мориконе почина, без да я види поставена на сцена.
„В крайна сметка той прие факта, че няма да дебютира в света на операта, като знак на съдбата“, каза в интервю Алесандро де Роса – близък сътрудник и съавтор на автобиографията на Мориконе. „Сигурен съм, че ако беше жив днес, щеше да приеме предизвикателството с ентусиазъм и неуморно да работи с оркестъра и режисьора – като малко дете“, допълни той.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора.
„Би било прекрасно да можем да говорим с Мориконе за неговите музикални избори, но трябваше да ги разчетем от това, което ни е оставил, и да ги интерпретираме по най-добрия възможен начин“, изтъква Фрица.
Снимка: AP
Сред необичайните решения е липсата на цигулки в оркестъра – вместо тях
Мориконе използва флейти, арфи и рогове, инструменти, свързани с гръцката митология.
Театър „Сан Карло“ бе изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците присъстваха на отворена репетиция. Безплатните билети бяха разграбени само за няколко часа.
Подобно на операта на Мориконе, самият Неапол дълго време живя в сянка и пренебрежение, но днес преживява възраждане. През 2025 г. Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се превърна в кулминация на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след смъртта на съпруга си и раздялата с най-добрата си приятелка отказва утехата да се превърне в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ позволят да разпери криле над залива, където ще се роди безсмъртен град.
Продукцията изследва връзката между древната легенда и идентичността на съвременния Неапол.
Две сопрани едновременно въплъщават образа на Партенопа, подчертавайки двойствената ѝ природа – между тяло и мит.
Снимка: AP
Мориконе първоначално композира едноактната опера безвъзмездно, за да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за малък фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче фалирал и „Партенопа“ била отложена. Следвали
няколко неуспешни опита за възраждане на проекта,
включително между 1998 и 2000 г. с театър „Масимо“ в Палермо, който пропаднал поради липса на режисьор.
„В онези години Мориконе страдаше от това, че не беше приеман като композитор на онова, което сам наричаше „абсолютна музика“, тъй като бе отъждествяван най-вече с филмовите си партитури“, подчерта Барбиери. Капелето допълни, че при разговор през 2017 г., три години преди смъртта си, Мориконе вече изглеждал „спокоен“ по отношение на кариерата си.
През вековете Партенопа е вдъхновявала редица творби – от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 г. на носителя на „Оскар“ Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-накрая оживява, за да заеме своето място сред тях.
