Днес, 18 юни, се навършват 100 години от рождението на големия български актьор Енчо Багаров. Роден в Сопот, той оставя трайна следа в театралното ни изкуство. Завършва Държавното висше театрално училище, където учи при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски.
Снимка: Архив на Сатиричния театър
Преди да стане актьор, Енчо Багаров работи като говорител в радио „София“ заради добрия си глас и дикция. През 1947 г. се запознава с Георги Парцалев и слага начало на неговата кариера, както и на тази на Саркис Мухибян и Наум Шопов, тъй като тогава отговаря за репертоара на самодейния състав във фабрика „България“. По-късно влиза в ръководството на Театъра на трудовите войски и става главен художествен ръководител на трупата.
Срещата на Багаров с Парцалев се оказва изключително щастлив момент в творческата биография и на двамата актьори. Те създават скечов репертоар, който играят из цялата страна.
Енчо Багаров пише сценариите, а Георги Парцалев доизгражда сценично скечовете и подсилва комичния елемент.
Една от първите им съвместни постановки е „Ах, сърце“, чиято премиера се състои на 18 юли 1956 г. в тогавашния кинотеатър „Георги Димитров“ и се радва на огромен успех. Дуото има многобройни участия из цялата страна, в радио- и телевизионни програми, а малките плочи със записи на „Съквартиранти“, „Сатирични миниатюри за съкращенията“, „Ловджийска история“ и „За библиотеките“ стават култови и много търсени.
Двамата са сред създателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ през 1957 г. „Знаеш ли, никак не е леко по цели нощи да играем. Но дойде ли да излезем на сцената, идват ни нови сили.
Трудно се устоява на жадните за изкуство очи на публиката.
На нея сме готови да дадем всичко, на което сме способни. Всичко обаче трябва да се изпипа. Зрителят усеща „лъжата“ и горко ти, ако го измамиш. Прошка няма“, спомня си Светослав Статков за думите, които му казва Енчо Багаров по време на репетиция с Георги Парцалев.
Първата си роля той изиграва на 7 април 1957 г. в салона на днешния театър „Сълза и смях“, който по онова време е филиал „Васил Кирков“ на Народния театър „Кръстьо Сарафов“.
Енчо Багаров изиграва ролята на Исак Белведонски в „Баня“ от Владимир Маяковски, под режисурата на Стефан Сърчаджиев, първия ръководител на Държавния сатиричен театър. Другите роли в постановката се изпълняват от Георги Раданов, Жени Филипова, Георги Парцалев, Леда Тасева-Сърчаджиева, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Любомир Младенов, Татяна Лолова, Димитър Георгиев (Пушкин).
Снимка: Архив на Сатиричния театър
В репертоара на Енчо Багаров следват постановките „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински, „Франк V“ от Фридрих Дюренмат, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов, „Дървеница“ от Маяковски, „Дванайсетте стола“ от Илф и Петров, „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга, „Предложение. Сватба. Юбилей“ от Антон Павлович Чехов, „Главата на другите“ от Марсел Еме, „Чичовци“ от Иван Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, „Кандидати на славата“ по Иван Вазов. Багаров е автор и постановчик на спектаклите „Криво седи - право съди!“, „ДДТ“, „Дядо, баба, мама, татко и ние“, които осъществява заедно с актьора и режисьор Нейчо Попов.
Енчо Багаров умира на 13 декември 1963 г. при нелепа автомобилна катастрофа. На 18 юни 2024 г. в родния му град Сопот е открита паметна плоча в негова чест.
В последното си интервю през 1989 г. Георги Парцалев споделя за него: „Ние бяхме неразделни… Хората така бяха свикнали с нас, че ни възприемаха като едно цяло – за тях нямаше значение кой е Багаров и кой е Парцалев. Мястото му до мен като актьор остана свободно.“
А Георги Калоянчев си спомня за него с думите: „Да се играе с Енко беше удоволствие. Той беше от онези актьори, които вдъхват талант на своя партньор. Гореше в работата си. Можеше да играе еднакво добре и смешното, и тъжното. Прекрасен колега.“
Днес големият актьор има своето почетно място в Голяма зала „Щастливеца“ - ред 8, място 8. Неговият лик е включен и в стенописа „Небесен театър“, който посреща зрителите във фоайето на Сатиричния театър.
