На 9 септември се навършват 84 години от рождението на българския сатирик, писател и драматург Станислав Стратиев. Той е най-поставяният български автор на международните театрални сцени за всички времена:
реализирани са над 800 спектакъла по негови пиеси в 40 държави на 5 континента, а творбите му са преведени на повече от 30 езика.
Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 60-те години. В този период е редактор във в. „Народна младеж“ и работи във в. „Стършел“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ (1969) е посрещнат възторжено от критиката.
От 1975 г. Станислав Стратиев е драматург на Държавния сатиричен театър. В периода 1983 – 1986 г. заема поста директор на театъра, а между 1986 и 1989 г. е негов художествен ръководител. Първата му пиеса, поставена на сцената на Сатирата, е „Римска баня“ (1974), в пиеса на големия Нейчо Попов.
„Ако сме дали нещо на света - това е българският модел. Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
Тип душевност.
Казано просто - обратното на всичко“.
— от творбата му „Българският модел“ (1991), цитиран от Сатиричния театър по случай годишнината.
Станислав Стратиев е известен и с борбата си за квоти за българската драматургия в националния театрален репертоар - не административно наложени, а вътрешно осъзнати, защото „няма национален театър без национална драматургия“.
В киното по негов сценарий са реализирани филмите „Гардеробът“ (1979), „Кратко слънце“ (1979), „Слънце на детството“ (двусерийна ТВ продукция, 1981), „Оркестър без име“ (1982) и „Равновесие“ (1983).
Днес големият български драматург има своето почетно място в Голяма зала „Щастливеца“ - ред 14, място 12, а ликът му посреща зрителите на Сатирата в стенописа „Небесен театър“ в централното фоайе на театъра.