Подводната мина, за която Аристотел пише преди повече от 2300 години, се намира край остров Хейбелиада (Халки), съобщават истанбулски изследователи. Находката доказва съществуването на медни залежи в потопена минна зона в залива Камлимани край Истанбул – място, описано подробно от древногръцкия философ в сборника „De Mirabilibus Auscultationibus“ („За чутите чудеса“), пише „Площад Славейков“, позовавайки се на Greek Reporter.
Аристотел разказва, че гръцки водолази събирали мед от мина, разположена на около 3,6 метра под повърхността, а металът бил доставян до големи художествени и религиозни центрове в Древна Гърция. Той бил използван, наред с други цели, за храма на Аполон в Сикион и за паметници във Феней, свързани с Херакъл.
Смятало се, че медта изостря зрението на хората, които работят с нея.
В древногръцката религиозна мисъл стойността на даден дар била обвързана не само с материалната му стойност, но и с трудността при получаването му. Медта, добита от морето, носела особена символика, тъй като за добиването ѝ под водата били необходими умения, смелост и постоянни усилия.
В продължение на векове учените спорят дали описанието на Аристотел отразява наблюдение от първа ръка или е история от гръцкия фолклор.
В съвремието обаче трудът „За чутите чудеса“ се възприема противоречиво от изследователите на Аристотел и преобладава мнението, че текстът е писан по-скоро от ученици от неговата школа.
Въпросът за подводната мина обаче стои и през 2018 г. археологът Ахмет Билир от Университета Дюздже провежда 15-дневно проучване. Екипът му открива окислена мед по морското дъно, проби от руда и следи от добив, подсказващи за организиран добив. Датирането поставя дейността на мината в късния класически период - епохата, в която е живял Аристотел. Древногръцки източници наричат добивания метал „водолазна мед“. Той е бил на по-високи цени от медта от наземните мини и е циркулирал в ограничени количества в гръцките търговски мрежи,
като според Билир е бил запазен за високопоставени художествени работилници и светилища.
Древните водолази са работили на няколко метра под повърхността с прости дихателни устройства, споменати в „За чутите чудеса“, разчитайки на контрол на дишането и издръжливост. Това усилие е направило метала особено подходящ за храмови дарове и други свещени дела. Изследователите отбелязват, че подводната мина вероятно е имала значителен принос за местната икономика заради ограничения добив и високата стойност на метала. Колкото до споменаването за подобреното зрение на миньорите, това може би отразява широко използвана медицинска практика. Древногръцките, а по-късно и римските лекари са използвали меден сулфат и сродни съединения за лечение на влошено зрение.
