„Най-прекрасното нещо на света е свободата на изразяване“ – казва древногръцкият философ Диоген от Синоп. Това са думи, които често забравяме, потънали в безкрайната въртележка на забързаното ни ежедневие, в което става все по-трудно да различим истината от фалшивото.
Преди точно 32 години – на 3 май – ООН обявява тази дата за Международния ден на свободата на печата – ден, в който се подчертава жизненоважната роля на свободната и независима журналистика.
Според най-новия доклад на „Репортери без граници“ (RSF), свободата на печата в световен мащаб през 2025 г. е в „най-ниската си точка за всички времена“. Над половината от населението на планетата живее в страни, където ситуацията се оценява като „много сериозна“, предаде „Булевард България“.
На върха на класацията за девета поредна година е Норвегия, следвана от Естония и Нидерландия. На дъното остават Китай, Северна Корея и Еритрея.
България се нарежда на 70-о място от общо 180 държави, като губи 11 позиции спрямо класацията за 2024 г.
По повод днешния ден – нека оставим цифрите на настрана и се съсредоточим върху думите. Подбрахме някои от най-впечатляващите книги, написани от разследващи журналисти – книги, които ни напомнят колко ценно е правото да изразиш свободно своята позиция. Те не просто разказват истории – те разкриват смисъла и отговорността да държиш перото… и да отстояваш истината.
„Тя каза“ - Джоди Кантор и Меган Туейхи
Снимка: Getty Images/Lukas Werner
Разследването на журналистите Джоди Кантор и Меган Туейхи, публикувано в „Ню Йорк Таймс“, разкрива дългогодишни случаи на сексуален тормоз и злоупотреба от страна на холивудския продуцент Харви Уайнстийн. Репортажът предизвиква световен отзвук, вдъхновявайки стотици жени да говорят открито и да дадат тласък на движението #MeToo. В книгата си „Тя каза“, по която през 2022 г. беше заснет номинираният за „Оскар“ филм, екипът, носител на наградата „Пулицър“, предлага завладяващ поглед зад кулисите на рисковете, процеса и въздействието на този изключителен подвиг на разследващата журналистика
„Няма добри хора сред живите“ - Ананд Гопал
Снимка: Picador
Докато светът търси обяснение за провала на САЩ в Афганистан, журналистът и писател Ананд Гопал насочва вниманието към гласовете, които рядко се чуват - тези на самите афганистанци. В своята първа книга „Няма добри хора сред живите“, номинирана за „Пулицър“ и Националната награда за книга, той проследява историите на трима души: талибански командир, военен лидер, подкрепян от САЩ, и места домакиня. Чрез тези три съдби Гопал проследява как САЩ почти разгромяват талибаните, но в крайна сметка губят влиянието си и подкрепата на народа, когото са дошли да „освободят“.
„Невидимо дете“ - Андреа Елиът
Снимка:Random House
Десетки хиляди деца в Ню Йорк са живели в приюти за бездомни - стряскаща статистика, която продължава да нараства с поскъпването на живота в най-големия американски град. В отличената с „Пулицър“ книга, „Невидимо дете“ разследващата журналистка от „Ню Йорк Таймс“ Андреа Елиът проследява живота на едно от тези деца - Дасани. В продължение на осем години Елиът документира ежедневието на умното и борбено момиче, израснало в условия на крайна бедност. Книгата вплита личната история на Дасани в по-широкия контекст – от наследството на робството до системните неравенства в съвременна Америка – и проследява как едно дете стига до съдбовен избор в общество, което често изоставя най-уязвимите.
„Свободни в словото“ - Анна Заркова
Снимка: Impressio/ Helikon
„Журналистиката никога не те напуска. Можеш само ти да я напуснеш – доброволно или по принуда“, пише Анна Заркова, дългогодишен разследващ журналист и главен секретар на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти до 2024 г. В своята книга тя събира журналисти – водещи, репортери и редактори, които не се поддават на компромиси. В нея ще откриете картини на корумпираната власт, криминалния бизнес, необяснимите богатства и медиите, които изкривяват реалността. Ако държите тази книга, в ръцете си имате доказателство, че има журналисти в България, които не се предават.
„Глас незаглушен“ - Дянко Сотиров
Снимка: NOVA/Ciela
Книгата ни връща към онези години, когато слушането на западни радиопредавания в Източна Европа е било акт на смелост и жажда за истина. За днешния читател тя предлага задълбочен и достоверен поглед към политическите сътресения в съветския блок и промените в международните отношения в периода на десталинизацията. Дянко Сотиров, малко познат в България, е бил защитник пред Народния съд и дипломат в първите години след 9 септември 1944 г. Принуден да напусне България, както мнозина по онова време, той намира истинското си призвание като политически коментатор в българската редакция на ББС. Радиобеседите му от Лондон са ценно свидетелство за идеологическия сблъсък между Изтока и Запада и пример за силата на свободното слово зад Желязната завеса.
