Английският художник Франсис Бейкън, чието име и фамилия съвпадат с това на сина на пазителя на английския печат Никълъс Бейкън и които предизвикват хиляди спекулации до днес, е смятан за един от най-значимите творци от края на XX век, редом с Пабло Пикасо. Той е прочут със своите „кошмарни“ фигури и „деформирани“ цветове, които изкуствоведите определят като израз на неговия безспорен гений и дълбок психологизъм в рамките на експресионизма.
Снимка: Un Chien Andalou
Бейкън е имал сериозни здравословни проблеми през цялото си детство поради хронично възпалително заболяване на бронхите и е бил ежедневно малтретиран от баща си заради хомосексуалните си наклонности. В резултат на сложните им семейни отношения той е изгонен от дома си и никога не завършва дори основното си образование. Напускайки Англия, Бейкън прекарва няколко месеца, пътувайки между Берлин и Париж, където води бохемски живот. Именно там започва да се занимава с рисуване и постепенно развива уменията си. Първоначално работи като художник-декоратор на апартаменти, но с времето изцяло се посвещава на живописта, която се превръща в основен израз на неговата сложна и противоречива личност.
Снимка: Un Chien Andalou
През годините Франсис Бейкън черпи основно вдъхновение от великите майстори Диего Веласкес, Никола Пусен и Рембранд. В интервю той признава, че сюрреалистичните мотиви в неговите платна са силно повлияни и
от филмите на испанския режисьор Луис Бунюел, сред които „Андалуското куче“ и „Виридиана“.
Днес някои от произведенията на Бейкън държат рекорди като едни от най-скъпо продадените картини на аукцион. По случай 116-ата годишнина от рождението на талантливия художник, което отбелязваме днес, 28 октомври, ви представяме някои от най-забележителните му творби, които промениха представите за експресионизма.
„Три изследвания на фигури в основата на разпятието“ (1944)
Снимка: MutualArt
Нарисувано непосредствено след Втората световна война, това произведение отразява травмата на времето, въплъщавайки усещане за колективна скръб и екзистенциална криза. Преосмислянето на библейското „Разпятие“ от Бейкън представлява радикално отклонение от традиционната християнска иконография, предлагайки модерен, светски размисъл върху човешкото страдание. Изкривената анатомия и пронизващите оранжеви фонове, които са фокусът в тази творба, категорично утвърждават репутацията на английския художник като един от най-значимите творци на следвоенния период.
„Проучване след портрета на папа Инокентий X от Веласкес“ (1953)
Снимка: : Des Moines Art Center,
Това е може би едно от най-емблематичните произведения на Бейкън. Вдъхновена от шедьовъра на Диего Веласкес от 1650 г., творбата превръща величествената и авторитетна фигура на папата в ужасяващо, измъчено същество. Благородното спокойствие на оригиналния портрет е разрушено и заменено с крещяща фигура, която сякаш е затворена в тъмна, подобна на клетка структура. Според критиците, картината поставя на преден план теми като загубата на авторитет, вяра и сигурност в съвременния свят. Контрастът между внушителното присъствие на наследника на апостолическия престол на Свети Петър и неговата уязвимост отразява психологическото напрежение, което Бейкън изследва през цялата си кариера, превръщайки човешката форма в символ на екзистенциален ужас и слабост.
„Портрет на Джордж Дайър, гледащ се в огледало“ (1967)
Снимка: The Estate of Francis Bacon Publishing, 2016
В тази картина Бейкън изследва темите за идентичността, любовта и загубата чрез изобразяването на своя любим Джордж Дайър. Художникът е бил заинтригуван от идеята, че азът не е фиксирана, последователна същност, а течна и уязвима, постоянно променяща се под тежестта на емоциите и външните сили. Използването на огледалото като символ усилва тази тема, тъй като то предлага отражение не на реалността, а на възприятието на ума, често изкривено от страх и течението на времето. Творбата е също така дълбоко личен разказ за чувствата на Бейкън към Дайър, подчертавайки емоционалната сложност на тяхната връзка. Картината предвещава интензивната серия от творби, които английският художник създава след смъртта на своя партньор през 1971 г.
„Проучване за автопортрет – Триптих“ (1985–1986)
Снимка: Marlborough Fine Art, London
С това свое произведение Бейкън изследва фрагментацията на собствената си идентичност в края на живота си. Форматът на триптиха позволява на този, който разглежда творбата му, да види остаряващото му лице в множество аспекти – разпокъсано и сякаш разпадащо се пред очите ни. Изкривените черти отразяват физическото и емоционално изтощение, докато призрачният му образ символизира не само стареенето, но и непостоянството на неговата личност. Безкомпромисен, Бейкън показва реалността на физическото упадане, а не идеализирания образ, като творбата служи като размисъл върху преходността на живота. През 2008 г. „Проучване за автопортрет – Триптих“ е продадена на анонимен купувач за 86 милиона щатски долара.
„Изследване за борба с бик“ (1969)
Снимка: francis-bacon.com
Тази картина илюстрира увлечението на Бейкън към насилието, властта и първичните инстинкти, които движат човека и животните. Бикоборството е използвано като метафора на човешкото състояние, като матадорът и бикът са изобразени като въртящи се, неясни форми в смъртоносен танц. Хаотичните мазки и драматичните контрасти между светлина и сянка подчертават напрежението и динамиката, докато насилствените, първични сцени отразяват крехкостта на живота и неизбежността на смъртта – теми, които присъстват и в по-ранните произведения на Бейкън.
