На 11 септември излиза от печат романът „Für Elise“, вдъхновен от личния живот на най-известната и най-превежданата унгарска писателка на XX век – Магда Сабо. Преводът е дело на Нели Димова, а корицата е изработена от Дамян Дамянов, съобщава издателство „Колибри“.
Действието в книгата се развива в Дебрецен в периода между двете световни войни, а централна фигура е осиновената сестра на Магда – Цили, измислен от авторката персонаж. Цили е четиригодишно сираче – очарователно русо дете, което всички обичат и покровителстват. Как расте редом до нея своенравната, егоистична, талантлива и смела Магда? И защо 85-годишната писателка е изпитала необходимост да разкаже за детските и младежките си години, сякаш наистина е имала сестра?
Магда Сабо успява майсторски да накара всички да гадаят кой се крие зад този образ – дали нейната най-близка приятелка, дали първата съпруга на нейния любим Тибор Соботкаи, или пък самата Магда, каквато винаги е искала да бъде. През самоирония, искреност и самопознание Сабо ни описва как е изградила себе си като писателка.
„Für Elise“ излиза през 2002 г., като тя не успява да напише планираното продължение и тази недовършеност допринася за магията на творбата.
Магда Сабо, която спечели българските читатели с „Вратата“ и „Улица Каталин“, е една от най-популярните унгарски писателки на XX век. Родена е през 1917 г. в Дебрецен. Започва кариерата си като поетеса, но успехите и признанието идват с прозаичните ѝ творби („Фреска“, „Кажете на Жофика“, „Абигейл“, „Сърната“, „Старомодна история“, „Карнавал“, „Вратата“, „На Елиза“ и др.). В голяма част от романите си Сабо извежда на преден план
силни женски характери в сложни човешки изпитания на фона на исторически събития, на които авторката е свидетел.
Няколко от романите ѝ са с автобиографични елементи, а действието в тях се развива в любимия ѝ роден град. Книгите ѝ са преведени на 42 езика. „Вратата“ попада в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Знак на признание за творчеството ѝ са престижните награди „Кошут“ (1978), „Агнеш Немеш-Над“ (2000) и „Прима примисима“ (2003). Умира през 2007 г. на деветдесетгодишна възраст с книга в ръка.
