Обичам да нямам очаквания, което по принцип е изключително трудно, и да бъда изненадана от това, което видя на сцената. Първата ми реакция след като завесите на „Хамлет“ в Театър Българска армия се отвориха беше именно изненада – от впечатляващия декор, до придържането към оригиналия текст на Шекспир.
Има много уникални неща в тази пиеса. Екипът и актьорския състав са едно от тях. Режисьор е Стоян Радев, който решава да разкаже историята на Хамлет като приказка. А защо като приказка? Защото приказките са вечни и непреходни, казва той. Изглежда, че произведението, написано от Шекспир през 17 век е още по-актуално през днешния 21 век.
А думите на Хамлет „Векът е разглобен“ се оказват непреходни и се отнасят за света и времето като цяло.
Представлението е първа творческа среща между Ясен Атанасов, в ролята на Хамлет и баща му – големият актьор Атанас Атанасов, който се превъплъщава в образа на духа на починалия крал Хамлет. Именно тази вярна на действителността връзка сякаш задвижва целия спектакъл. Тя, разбира се, е търсен ефект.
Ясен определено изгражда изключителна роля и неподготвеността му за нея, както сам споделя, сякаш му носи само плюсове – точно както самият Хамлет не е бил готов за съдбата си.
Останалият актьорски състав също е подбран много добре. Впечатляваща роля прави Иван Радоев, в образа на Клавдий – новият крал и чичо на Хамлет. След един негов монолог, сякаш нажежил въздуха, залата избухна в аплодисменти – напълно заслужено.
Колко трудно е да поставиш „Хамлет“ в днешно време, след като произведението е имало стотици и стотици интерпретации?
Колко трудно е да изиграеш Хамлет и да го направиш свой,
след като върху теб е тежестта на всички, изиграли го преди, както и очакванията и представите на зрителите?
Каквито и да са предизвикателствата, екипът се справя успешно и доказателство за това е аплодиращата на крака зала.
Произведението е част от трагедиите на Шекспир, но в него има и не малко хумор. А преводът на гениалния Валери Петров прави текста още по-благозвучен и остроумен. Реплики като „Защо му е трупът, да му се трупат!“ и „…нашият крал… Каквото има, го е крал“ показат умелото боравене на преводача с красотата на езика.
Не трябва да забравяме двете действащи сили, които правят представлението завършен театрален продукт. Вече споменах колко приказна беше сценографията, дело на Нина Пашова, която работи и по костюмите. На пръв поглед ми напомни на чудесните декори в представлението „Портретът на Дориан Грей“ на Драматичния театър в Габрово. А музиката в „Хамлет“ е на Михаил Шишков и перфектно допълва и поставя основите на настроенията в различните сцени.
Макар да не е съвременна интерпретация на класическата пиеса, „Хамлет“ на Стоян Радев е изключително актуален.
Цялото представление сякаш събира в едно нишките на времето –
минало, настояще и бъдеще, намеквайки как всичко е свързано. Има препратки към „Илиада“ и Троянската война, към „Витрувианския човек“ на Да Винчи, не липсват прословутите монолози като този „Да бъдеш или не? Това е въпросът“, а от време на време на сцената се появява една тротинетка, сякаш току-що взета от шумния булевард навън.
Освен това, от думите на Шекспир може да се почерпи много мъдрост, но екипът е добавил и словесни аналогии със съвремието ни.
„Приучиха публиката да си дава парите за представления, в които никой нищо не разбира.“
„Актьорите са кървящото сърце на нашето време“, казва Хамлет.
„Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“
Мисля си – наистина ли векът е разглобен? Хамлет го казва за своето време, а Стефан Вълдобрев го изпява за нашето. Той цитира известната реплика на героя в своята песен „Три патрона, пистолет и икона“, част от последния му албум.
Паралелите между героя в пиесата и този в песента изглежда не са случайни. Хамлет е измъчван от невъзможността си да сложи света в ред, затова предприема действия – макар крайни и трагични, все пак говорим за Шекспир. Взима единственото, което му е останало и се бие до смърт – на шпагата си поверява изпълнението на синовния си дълг и отмъщението за убийството на баща му, а на приятеля си доверява завета си.
Остава ние да решим какво ще правим с нашите „три патрона, пистолет и икона“. А „останалото е мълчание“…
