На 21 август излиза от печат „Истории за призраци“ („Ghost Stories“) – книга с рядка интимност, в която Сири Хуствет споделя своя дълъг и прекрасен съвместен живот с голямата си любов – писателя Пол Остър, и ни потапя в най-тайните кътчета от живота на легендарната нюйоркска двойка писатели. Преводът е дело на Жечка Георгиева, а корицата е изработена от Стефан Касъров, съобщава издателство „Колибри“.
Пол Остър и Сири Хуствет се запознават на поетично четене през 1981 година и сключват брак само година по-късно. Те остават заедно до смъртта на писателя през 2024 година.
Сири Хуствет е изтънчен автор с изключителен талант. Тя е създала седем романа, една стихосбирка, две книги с есета и няколко сборника с нехудожествена литература. За нея Пол Остър казва, че някой ден „ще ме сочат с пръст като съпругът на Сири Хуствет“. След кончината на Остър читателите насочват поглед към нея. Тя отвръща на този интерес с книгата си „Истории за призраци“, в която отваря врата към своя личен свят, споделен през десетилетията с големия писател.
„Истории за призраци“ е хроника на изчезването на любимия човек, която призовава спомени, прочетени страници и писмени следи
– опити да се изправиш лице в лице с отсъствието и да приемеш неизбежността на отвъдното. Една зашеметяваща книга за любовта и траура, която ни предлага компас, за да останем свързани с онези, които сме загубили твърде рано. Произведението включва лични, непубликувани досега текстове на Остър – писма и бележки до Сири, както и последната му незавършена книга, адресирана до неговия внук – „Писма до Майлс“ („Letters to Miles“). Този мемоар е едновременно елегия и равносметка – история на една лична загуба, която свидетелства и за скърбите от последните години: трагичната смърт на доведения син и внучката на Хуствет.
Съпругата на Пол Остър изследва как скръбта изважда времето от релсите му, как интимността на споделения живот продължава да бележи ежедневието и как тялото преживява отсъствието на любовта като осезаемо присъствие. Тя размишлява върху вещите и документите, оставени от Остър, върху четиридесет и трите години, които са прекарали заедно, върху ритуалите на траура и самата природа на езика, паметта и Аза.
Отчасти мемоар, отчасти философско изследване, „Истории за призраци“ е безкомпромисна, нежна и мъдра книга. Това е историята на една жена, която бди като призрак над собствения си живот, и за призраците, които живеят в нас, докато продължаваме напред.
