Допреди половин година изглеждаше, че Холивуд и големите имена от световното кино масово не подкрепят навлизането на генеративния изкуствен интелект в индустрията. Сега обаче се усеща промяна. Мартин Скорсезе използва сторибордове, създадени с ИИ, Стивън Содърбърг също заявява, че не се чувства застрашен от тази технология и вече я прилага във филмите си, а съвсем наскоро популярното студио A24 сключи партньорство с Google DeepMind. Наблюдавайки тази тенденция, няма как да не се запитаме къде е границата между човешката креативност и изкуствения интелект и дали вече не е премината.
Партньорството, което разгневи феновете
Новината за сътрудничеството между A24 и технологичния гигант, обявена на официалната страница на Google DeepMind в Инстаграм, даде нов тласък на дискусията докъде трябва да се ограничи влиянието на ИИ при създаването на кино и телевизионни продукции. През последните години компанията се превърна в синоним на добрия вкус. Независимото филмово студио изгради репутацията си най-вече с продуцирането на авторско кино, което не се страхува да излиза извън рамките. „Everything, Everywhere, All at Once“, „Backrooms“, „Moonlight“, „Past Lives“, „Marty Supreme“ са само малка част от всички забележителни заглавия, получили подкрепата на A24. Студиото дори натрупа собствена фенбаза от ценители на новаторското кино по цял свят. Именно поради тези причини много от феновете, разчитащи на него да насърчава нестандартните смели идеи в индустрията, усетиха решението за сътрудничество с Google DeepMind като нож в гърба. Сред основните им притеснения е, че филмите, продуцирани от A24, ще изгубят качествата, които ги отличаваха до момента.
Снимка: A24
В изявление за Wired София Шин, говорителка на фирмата за филмова продукция и разпространение, защитава съвместната работа на двете компании: „Не бих казала, че непременно харесваме която и да е от генерираните с ИИ холивудски продукции. Дори не знам дали в крайна сметка бихме създали технологии в тази насока. Това партньорство е преди всичко за изучаване и подпомагане на проблемите в работните процеси зад кулисите“. Главната цел на сътрудничеството, подкрепено с инвестиция от $75 млн. долара от страна на Google, е създаването на нови инструменти за филмопроизводство. То обаче не дава достъп на технологичната компания до библиотеката със съдържание на A24, което означава, че Google няма да може да тренира алгоритмите си върху продукциите на студиото. Шин добавя още: „Това сътрудничество съществува, защото искаме да определяме какви инструменти се създават за творците и те да имат думата при тяхното оформяне, вместо просто да им бъдат поднасяни готови решения. Предпочитаме да участваме активно в процеса, а не да стоим отстрани“. От изявлението става ясно, че според компанията интегрирането на ИИ в кинопроизводството е неизбежно. То е само въпрос на време, затова е по-добре да се действа веднага.
Сходно мнение споделят и все повече популярни режисьори, актьори и други кинотворци. По време на пресконференция в Кан тази година Деми Мур си навлече недоволството на много кинолюбители с изказването, че съпротивляването срещу изкуствения интелект е безсмислено: „Той вече е тук. Да се борим с него, означава да водим битка, която ще изгубим. Затова смятам, че търсенето на начини за съвместна работа с него е по-ценен подход“.
Помощник или заплаха?
Изглежда, че в режисьорските среди също започва да преобладава нагласата, че ИИ може да оптимизира работата, без да отнема контрола от артистите. Поне засега най-известните и уважавани кинорежисьори, които малко или много задават стандарта в индустрията, го използват само за определени дейности от творческия процес. Например Мартин Скорсезе споделя в изявление за The New York Times, че изкуственият интелект му помага при създаването на сторибордове, като допълва: „Интересувам се от срещата между технологиите и разказването на истории и как това може да разшири границите на креативността. Не забравяйте, че киното е млада медия – съществува едва от около 125 години – така че трябва да бъдем отворени към начините, по които то може да се развива“. Скорсезе със сигурност е прав… поне отчасти. В рамките на кратката си история киното е преминало през множество промени, които отначало са се смятали за заплаха, но всъщност са допринесли за развитието му – например появата на звук и цвят във филмите. Не може да се отрече обаче, че рязкото навлизане на изкуствения интелект в киноиндустрията идва със сериозни и реални рискове като загуба на работни места, нарушаване на авторските права и т.н. – проблеми, които режисьорът на „Шофьор на такси“ и „Добри момчета“ не коментира.
Снимка: Elena Ternovaja
Въпреки широкото неодобрение сред феновете (ако съдим по реакциите в социалните мрежи) - Скорсезе не е единственият режисьор, който открива в ИИ нови творчески възможности. В интервю за Variety Стивън Содърбърг отбелязва, че подхожда към технологията преди всичко с любопитство, а не със страх: „Не мисля, че е решението на всичко, нито пък че бележи края на всичко. След пет години може да си казваме: „Беше забавен период“. Режисьорът на „Бандата на Оушън“ разказва, че ИИ му е бил от полза при създаването на някои сюрреалистични сцени за документалния филм „John Lennon: The Last Interview“ (2026). Спорно е обаче дали изкуственият интелект наистина е допринесъл в конкретния случай. Най-често срещаната забележка към филма е именно несполучливата му употреба. В ревю за Time кинокритикът Стефани Закарек нарича въпросните сцени „безсмислени трикове за привличане на вниманието“ и допълва: „Иронично или не, инструментите, които Содърбърг е използвал, за да направи филма отличителен, в крайна сметка го правят неотличителен и незапомнящ се“.
Изкуственият интелект ли е бъдещето на киното?
Постепенното легитимиране на ИИ от влиятелни артисти е ясен знак, че тази технология ще заема все по-важно място в киното, без значение дали това се харесва от аудиторията, или не. Засега обаче сме далеч от момента, когато изкуственият интелект ще може да прави сам стойностни филми, които да успеят да ни развълнуват дори и на половина, колкото например „Кръстникът“, „Титаник“, „Криминале“ или някой друг киношедьовър. Причината е съвсем проста – той може само да имитира емоции, но не и да ги усеща. А всяко произведение на изкуството, създадено без истинска, преживяна емоция, е безсмислено, кухо и леснозабравимо. Макар и да се правят опити за изцяло генерирани от определен алгоритъм продукции като историческия сериал „On This Day… 1776“ на Арън Аронофски, отзивите от публиката недвусмислено показват, че никой нито има нужда от подобни експерименти, нито пък проявява интерес да ги гледа. Колкото и по-евтин или по-бърз да е този начин за създаване на кино, магията, заради която зрителите продължават да се връщат в салоните, е невъзможна без идеите, генерирани от хора, а не от алгоритъм.
