Лятото отново е тук, а с него идват и повече възможности най-накрая да довършите книга, за която все не ви остава време, или да започнете ново заглавие, току-що появило се по рафтовете на книжарниците. Няма нищо по-приятно от дълъг горещ следобед на плажа под чадъра, на пикник сред природата или на терасата след дълъг работен ден – със студена напитка в ръка и завладяващ психологически роман, с който да се откъснете напълно от проблемите и шума на ежедневието. За всички, които все още не са избрали кое от многото заглавия да сложат в чантата си, препълнена със слънцезащита, сме подготвили селекция от едни от най-високо оценените съвременни произведения на психологическата проза на българския пазар. Мистерия, любов, прошка, изкушения и вътрешни терзания – всичко това ви очаква страница след страница в този специално подбран от Art Portal News списък с най-доброто от жанра към днешна дата.
„Завръщане“ – Никълъс Спаркс
Снимка: Издателство „Ера“
Преди няколко години Никълъс Спаркс отново доказа защо е сред най-обичаните съвременни автори с романа „Завръщане“ – емоционална история за доверието, надеждата и силата на втория шанс. Авторът на бестселърите „Един ден, един живот“, „Виж ме“, „С дъх на канела“, „Последна песен“ и десетки други световни хитове, голяма част от които са екранизирани с участието на холивудски звезди, този път среща читателите с хирурга Тревър Бенсън. След неочаквана травма той е принуден да се завърне в Ню Берн, Северна Каролина, и временно да се установи в запуснатия имот на своя дядо – място, което никога не е възнамерявал да нарече отново свой дом. Сред спокойствието и красотата на семейните земи обаче съдбата го изправя пред неочаквани изпитания. Тревър почти мигновено се влюбва в Натали – жена, която, подобно на него, е твърде предпазлива и носи белезите на миналото. В същото време животът му се преплита с този на Кали – враждебна тийнейджърка, която се справя сама с трудностите на ежедневието. През годините тя успява да изгради силно приятелство с дядо му, което се оказва ключът към разкриването на мистериозните обстоятелства около смъртта му. В стремежа си да открие истината за Натали и Кали, Тревър не само се изправя срещу болезнените сенки на миналото, но и преоткрива истинския смисъл на любовта, прошката и новото начало.
„Обича ме, не се обичам“ - Kатрин Сентър
Снимка: Издателство „СофтПрес“
„Обича ме, не се обичам“ е най-новият роман на майсторката на „дълбоките романтични комедии“ Катрин Сентър. Тази книга, изпълнена със смях, сълзи, неочаквани удари от съдбата и малки, но значими крачки към личностното израстване, подтиква читателите не само да се привържат към героите, но и да обикнат себе си и живота такъв, какъвто е. В центъра на сюжета е Кейти Вон – жена, която вече веднъж се е опарила от любовта, а сега е изправена пред опасността да загуби и кариерата си. За да избегне уволнението, тя приема да заснеме рекламен клип със спасител от Бреговата охрана на САЩ, въпреки че не притежава най-важното умение за подобна задача – не може да плува. Вместо да признае истината, Кейти решава да се преструва, че владее плуването, а това се превръща само в една от многото лъжи, в които се забърква покрай, по собствените ѝ думи, „чисто научно погледнато, най-красивия мъж“, когото е срещала. Следват уроци по плуване, полети с хеликоптер, урагани, целувки и поредица от изпитания, които ѝ дават шанс най-после да намери смелостта да бъде себе си. Неслучайно американската писателка Джоди Пико определя романа като „щура, суперзабавна и пълна с адреналин романтична история с нежен център: напомнянето, че първата ни любовна история винаги трябва да е със самите нас“.
„Багажът“ - Моника Хелфер
Снимка: Издателство „Аквариус“
„Багажът“ на австрийската писателка, носителка на множество литературни отличия, Моника Хелфер е проникновена семейна сага, която проследява съдбата на три поколения, преплитайки автобиографични елементи с художествена измислица. В този дълбоко личен роман авторката изследва собствените си корени и невидимите връзки между миналото и настоящето, превръщайки личната си история в универсален разказ за крехкостта на човешките отношения, любовта, доверието, мълчанието, срама и предразсъдъците на едно отминало време. Книгата поставя акцент и върху белезите, които войната оставя дори след края си, както и върху емоционалния „багаж“, предаван от поколение на поколение, докато постепенно избледнее. Лавирайки между фикцията и автобиографията, литературният критик Улрих Рюденауер споделя в големия германски национален всекидневник „Зюддойче Цайтунг“, че Хелфер по впечатляващ начин показва как всеки носи своето житейско бреме и неизбежно го предава на потомците си. „Може би най-лекият начин човек да понесе този товар е да го превърне в произведение на изкуството“, допълва той.
„Преди споменът да избледнее“ - Тошиказу Кавагучи
Снимка: Издателство „Колибри“
След големия успех на бестселърите „Преди кафето да изстине“ и „Нови истории от кафенето“, преведени в десетки страни, продадени в милиони екземпляри и адаптирани за кино и телевизия, популярният японски драматург и писател Тошиказу Кавагучи отново отвежда читателите в свят, в който времето и човешките чувства се преплитат. Действието се развива в живописния град Хакодате на остров Хокайдо, в кафене „Дона Дона“, което, подобно на легендарното „Фуникули-фуникула“, предлага възможност за пътуване във времето. Към вече познатите герои се присъединяват нови персонажи с различни човешки съдби. Дъщеря, останала без родители след автомобилна катастрофа, се връща в миналото, за да излее болката си от самотата, на която е обречена. Известен комик се среща с покойната си съпруга в опит да преодолее отчаянието от тежката загуба. Млада жена се пренася в бъдещето, за да дари утеха на сестра си, съкрушена от собствената ѝ смърт, а млад мъж най-сетне разкрива чувствата си към приятелка от детството, застигната от нелечима болест. Макар неумолимото правило да гласи, че реалността не може да бъде променена, срещите с любимите хора носят душевно спокойствие, вдъхват сили и дават смисъл на живота. Именно тези магични мигове, случващи се преди кафето да изстине, превръщат романа в емоционално пътешествие, в което с характерната си японска чувствителност и емпатия Кавагучи повежда героите си към най-важните срещи – с близките им хора и със самите тях.
„Мандарини по Мариенплац“ - Теа Монева
Снимка: Издателство „Жанет 45“
В дебютния си роман младата българска писателка Теа Монева разказва историята на едно момиче от поколението на младите хора, които година след година заминават да учат извън България – поколение, обременено от очакванията на родителите си, но и изправено пред трудните избори на зрелостта. Главната героиня Ния търси своето място, прекрачвайки не само прага на университета в Мюнхен, но и границата между детството и света на възрастните. Макар привидно нищо драматично да не се случва, тя трудно намира усещането за принадлежност. Чрез историята ѝ Теа Монева деликатно поставя въпроса кога престанахме да искаме да бъдем добри хора и започнахме да се стремим единствено към успеха. „ През цялото време, докато работех над книгата, вярвах, че ще е важна на някого, ще му бъде приятел, дори това да е само един човек… Усещането, че трябва да подам ръка на този невидим читател ме вдъхновяваше и правеше отговорна. За мен „Мандарини по Мариенплац“ е по-скоро роман за порастването, Bildungsroman, отколкото емигрантски роман. Ния пътува не само в пространството, а и в самата себе си, тя задава големите въпроси за сънищата, истината за вселената, смъртта, лута се между два пътя – този на фармацията и този на изкуството, и всичко това, докато е на границата на порастването и я обзема неутолима жажда за живот“, казва писателката пред списание „Култура“.
Георги Господинов - „Градинарят и смъртта“
Снимка: Издателство „Жанет 45“
Четири години след излизането на бестселъра „Времеубежище“ и година след получаването на Международната награда „Букър“ за него, авторът представи на публиката „Градинарят и смъртта“. Романът разказва историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и безмилостна едновременно. „Градинарят и смъртта“ е дневник, изповед, снимка, запечатваща времето, хората и историите. Разказва за едно цяло поколение, което пази историята не в тефтери, а в себе си. „Вече не беше тяло, а свитък“, пише Господинов. Поколение, чието лично летоброене е това на градината. Казват: „Неподходяща книга за края на лятото“, а има ли изобщо подходящо време, в което да се срещнеш със смъртта – собствената си или нечия друга? Както Господинов винаги прави, и този път бележи задълго съзнанието на читателите си – може би със седем думи или с 207 страници, пълни с думи, оставя следа, която те замисля и към която се връщаш. Той не е от писателите, които четеш между другото, за да се разсееш – провокира те и изисква пълното ти внимание.“ – из ревю на книгата, публикувано в Art Portal News.
