Българският театрален свят е в трепетно очакване - ефирни рокли, стилни костюми и гвардейци. Във въздуха се носи празнично настроение, напук на лошото време. Всички, събрали се пред Театър „Българска армия“, са готови да отбележат подобаващо не само деня на българското слово, но и връчването на престижните награди „Аскеер“. Това да „делят“ тази прекрасна пролетна дата се е превърнало в традиция, която несъмнено придава още по-голяма значимост на събитието, което отбелязва върховите постижения в театралното изкуство през изминалата година. Та какъв по-добър начин има да отдадем значимото внимание на писмеността от това да почетем талантите, които ѝ вдъхват живот? Идеята за връчването на „Аскеер“ се появява като на шега преди 34 години, но днес церемонията се е превърнала в един „компас“, който да ни води из света на културата и да ни показва светлината дори и в най-мрачните дни.
Снимка: Цветомира Койчева
Ето и кои са тазгодишните просветители и вдъхновители, получили статуетка:
Водеща женска роля
- Албена Павлова - Майка Кураж в „Майка Кураж и нейните деца“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“)
- Веселина Конакчийска - Бланш Дюбоа в „Трамвай „Желание“ (Младежки театър „Николай Бинев“)
- Ивана Керанова (Фем) и Ясена Господинова (Би) - „Бифем“ (Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе)
Снимка: Цветомира Койчева
„Казват, че никога не е късно да имаш красиво детство, а аз бих казала, че никога не е късно да имаш „Аскеер“. Вероятно няма да ви изненадам, ако кажа, че актьорите и децата си приличаме най-малко по три неща. Първото е, че и ние, и те винаги сме заети. Второто - че
растем, играейки,
а третото - че нямаме нужда от много специален повод, за да се чувстваме радостни. Колеги от „Българска армия“, благодаря ви, че добавихте радост към радостта ми“, сладкодумно започна речта си Албена Павлова. Тя се върна и назад във времето, за да разкаже как е прекарвала 24 май като дете - пееща на площада с картонена корона на главата.
„Единственото съкровище, украсяващо тези корони, бяха буквите на нашата азбука. Днес на нея пише буквата „Т“ - от театър. В него и чрез него съм получила най-големите си награди. Чувствам се голяма късметлийка“, разказа тя със сантимент при получаването на отличието.
Поддържаща женска роля
- Ивана Крумова - Ейми Робсар в „Елизабет или кралицата девственица“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив)
- Мила Банчева - Люс в „Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир (Театър „София“)
- Петя Силянова - майката в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (Театър „София“)
Водеща мъжка роля
- Боян Арсов - Едуард Риджуей в „Швейцария“ („Театър 199“) и Младият в „Когато розите танцуват“ от (Сатиричен театър „Алеко Константинов”)
- Йордан Ръсин – мосю Бонифас в „Убийствена комедия“ (Театър „Възраждане“)
- Явор Костов-Йондин - Разколников в „Представление и наказание“ („Топлоцентрала“) и за ролите му на Вершинин и Кулигин в „Три сестри“ (продуцент сдружение „Театър вятър“, Арт къща)
Поддържаща мъжка роля
- Александър Митев - Балтазар Балтазарович Жевакин в „Женитба“ (Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград)
- Ириней Константинов - бащата в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (Театър „София“)
- Леонид Йовчев - Петер Стокман в „Обществен враг“ (Малък градски театър „Зад канала“)
Снимка: Цветомира Койчева
Съвременна българска драматургия
- Екатерина Георгиева за „Шишарки“ (Театър 199 „Валентин Стойчев”)
- Захари Карабашлиев за „Лисабон“ (Младежки театър „Николай Бинев”)
- Стефан Иванов за „Нечовек“ (Народен театър „Иван Вазов”)
„Културата, госпожи и господа, е нашата отбрана срещу невежеството. Днес чухме институционални слова и тежки думи за културата, затова искам да напомня, че преди всичко тя е лична отговорност“, отбеляза Карабашлиев в благодарствените си слова.
Моноспектакъл
- „Биологичен отпадък“ от Петър Маринков (режисьор – Бюрхан Керим, сценография и костюми – Ивайло Николов, композитор – Христо Намлиев, с участието на Кети Райкова, театрална работилница „Сфумато“)
- „Бушон за смяна“ от Михаил Тазев (режисьор – Елица Йовчева, сценография – Александра Йотковска, музикална среда – Мартин Каров, с участието на Михаил Сървански, Сатиричен театър „Алеко Константинов”)
- „Рожденият ден на Рупърт“ от Кен Дженкинс (режисьор – Стоян Радев, сценография и костюми – Елица Георгиева, композитор – Емилиян Гацов-Елби, с участието на Ангелина Славова, Младежки театър „Николай Бинев”)
„Когато такъв всеотдаен спектакъл бъде отличен или номиниран с такава награда, това е заявка за посока на истинност в театралното изкуство. Първият ми „Аскеер“ дойде след участие в представление на Николай Бинев, а третият е за пиеса в театър, който вече носи неговото име. За мен е чест“, категорична бе Ангелина Славова от сцената на Театър „Българска армия“. Те не пропусна да отбележи и приноса на режисьора Стоян Радев към постановката.
„Отключваш така естествено актьора, че той изкарва всичките си дълбини“, обърна се към него с усмивка актрисата.
Режисура
- Диана Добрева - „Без кръв“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив)
- Крис Шарков за „Елементарните частици“ (Народен театър „Иван Вазов”) и „Обществен враг“ (Малък градски театър „Зад канала“)
- Нина Димитрова за „Тортила флет“ (Театър 199 „Валентин Стойчев”)
Снимка: Цветомира Койчева
„Спектакълът „Без кръв“ е специално представление я моя живот заради темата, която третира, и посланието, което носи. В трудните времена, в които живеем - когато има толкова много войни, агресия и омраза, посланието е, че
единственото ни спасение е в милосърдието, прошката и любовта.
Само чрез тях може да имаме шанса един ден да заживеем в свят, който е много по-милостив и без кръв“, коментира Добрева след получаването на наградата.
Най-добро представление
- „Без кръв“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив)
- „Бифем“ “ (Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе)
- „Тортила флет“ (Театър 199 „Валентин Стойчев”)
Изгряваща звезда
- Никол Георгиева - Катрин в „Майка Кураж и нейните деца“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов”)
- Ростислав Георгиев за режисурата му на „БИФЕМ“ (Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе) и „Женитба“ (Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград)
- Творческият екип на спектакъла „Празен град“ (Yalta art room)
Сценография
- Валентин Светозарев - „Без кръв“ (драматизация – Александър Секулов, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив)
- Ванина Цандева за „Елизабет или кралицата девственица“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив) и „Трамвай Желание“ (Младежки театър „Николай Бинев“)
- Никола Тороманов за „Венецианският търговец“ (Народен театър „Иван Вазов“), „Елементарните частици“ (Народен театър „Иван Вазов“) и „Майка Кураж и нейните деца“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“)
Снимка: Цветомира Койчева
Костюмография
- Мариета Голомехова - „Малкият принц“ (Младежки театър „Николай Бинев“)
- Раде Василев и Елена Вангеловска - „Без кръв“ (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив)
- Свила Величкова за „Майка Кураж и нейните деца“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов”)
Театрална музика
- Калин Николов - „Венецианският търговец“ (Народен театър „Иван Вазов”) и „Трамвай „Желание“ (Младежки театър „Николай Бинев”)
- Милен Апостолов за „Малкият принц“ (Младежки театър „Николай Бинев”)
- Явор Карагитлиев и Сашко Костов - „Без кръв“ (Драматичен театър – „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив)
Снимка: Цветомира Койчева
По традиция организаторите връчиха и две специални отличия в празничната вечер. На тържествената церемония почетно отличие грабна Марин Янев, който плени за пореден път всички в залата със своето неподправено чувство за хумор и разказите си за детските години, които е прекарал в театъра със своите родители.
„Често носех обяд на баща си в театъра. Правех го с невероятно удоволствие, защото знаех, че ще усетя миризмата на грим и ще видя артистите отблизо. Така заразата влезе и никога повече не излезе“, върна се той към спомените си
Снимка: Цветомира Койчева
Награда „Аскеер” за цялостен принос получи актьорът и режисьор Ивайло Христов. Слабо известен факт е, че той е един от създателите на „българските Оскари” заедно с Мимоза Базова (миналогодишен носител на статуетката) и Георги Новаков. Може би именно това беше и една от причините удостояването му с отличието да беше едно от най-емоционалните за вечерта.
„Когато ми се обадиха, че ще ми дават награда за цялостно творчество, помислих, че някой тарикат си прави скрита камера, защото аз сега започвам, а те искат да ме отличат за принос - малко неудобно”, шеговито разказа той. И докато Христов определено се забавляваше на сцената, в залата имаше и сълзи, но от онези специалните - от щастие, възхищение и гордост. Проливаха ги негови студенти, които малко по-късно в разговор с Art Portal той описа като свое семейство.
Снимка: Цветомира Койчева
В такива дни повечето хора се съсредоточаваме основно върху наградата, но ключова всъщност е емоцията - тази, която всички отличени са предизвикали у своята публика с представленията си, но и тази, която организаторите „подариха“ на всички присъстващи на церемонията. От „Българска армия“ и фондация „А' Аскеер“ тази година бяха заложили на новаторски музикален подход, канейки първия биг бенд на Национално музикално училище „Любомир Пипков“ с ръководител Велислав Стоянов, Михаела Филева и Васил Петров да участват в програмата. Съвместно те ни пренесоха в една джаз приказка с главен герой българският театрален актьор.
Театърът и музиката ликуваха в деня на словото на сцената на Театър „Българска армия“, доказвайки за пореден път, че изкуството е символ на приемствеността, любовта, просветлението и почитта към другия.
