Концептуалното изкуство възниква през 60-те години на XX век като отговор на доминиращите тогава течения – абстрактния експресионизъм и минимализма. За разлика от тях, които се фокусират върху формата и материала, то се концентрира върху идеята, която функционира като самото произведение на изкуството.
По този начин стойността и значимостта на творбата се прехвърлят от физическия обект към нематериалната концепция.
Представата, че смисълът, вложен в едно произведение, се превръща в самото изкуство, предизвиква революция в начина, по който човек го възприема и се отнася към него – както като творец, така и като зрител. Художникът Хенри Флинт за първи път въвежда термина „Concept Art“ през 1961 г., описвайки практики, в които езикът е основен носител на художествения смисъл. Малко по-късно американският артист Сол Левит го променя на „Conceptual Art“ в своите емблематични статии „Параграфи за концептуалното изкуство“ (1967) и „Изречения за съвременното изкуство“ (1969), а английският колектив „Art & Language“ публикува първия брой на списанието си Art-Language с термина в подзаглавието. Така употребата му се затвърждава и постепенно се интегрира трайно в художествения речник с настъпването на новото десетилетие.
Снимка: Julian Wasser/Pasadena Art Museum
Всъщност пътят към концептуалното изкуство преминава през Марсел Дюшан и неговия „Фонтан“ от 1917 г. – писоар, представен като скулптура, с който той шокира света.
Дюшан пръв въвежда ежедневни предмети в света на изкуството. По-късно, с навлизането на минималистичното изкуство през 50-те и 60-те години на миналия век, се появява радикален визуален език, основан на простота и чиста абстракция.
Година след година живописните произведения излизат отвъд границите на традиционното платно, превръщайки се в обекти и скулптури, които с времето се развиват в инсталации.
Така постепенно, както показва историята, концептуалното изкуство се оформя върху основите на визуалната и материалната революция на минимализма, което обяснява силната връзка между двете художествени движения. В следващите редове ще проследим някои от най-емблематичните му проявления през годините, които промениха из основи представите за изкуство и предизвикаха истинска революция...
Джоузеф Косут - Едно и три стола“ (1965)
Снимка: Museum of Modern Art, New York
Косут е една от ключовите фигури в концептуалното и инсталационното изкуство. От 60-те години на миналия век той поставя основите на езиково базирани творби и стратегии за апроприация. През годините неговите проекти са изложени и колекционирани от почти всички големи художествени институции.
В центъра на неговото творчество стои езикът като средство за създаване на значение. Емблематичното му произведение „Едно и три стола“ (1965) представя концепцията за стол чрез изображение, реален обект и думата „стол“ с нейното определение, създавайки връзка с платоновата теория за идеите и структурализма в постмодерната епистемология.
Марсел Броодтаерс - „Миди с бял сос“ (Moules sauce blanche) (1967)
Снимка: Courtesy Estate of Marcel Broodthaers
Броодтаерс е известен като неуспешен поет, който се обърнал към концептуалното изкуство с цел да създава сатирични, но поетични произведения. Неговите творби се отличават с използването на готови предмети като яйчни черупки, миди, столове, растения и много други. Броодтаерс използва езика, за да създаде несъответствие между формата и съдържанието. По този начин той създава произведения, които разширяват границите на изкуството, изпълнени с хумор и остра критика.
Една от най-известните творби на Марсел Бродарс е „Миди с бял сос“ (Moules sauce blanche), която превръща традиционно белгийско ястие в концептуално изкуство. Празните черупки подчертават свръхконсумацията в обществото, а ироничното им представяне цели да покаже превръщането на предметите в стока. Художникът вплита и игра на думи: на френски „la moule“ означава „мида“, а „le moule“ – „форма“. Бродарс умишлено не уточнява кое значение следва да възприемем, създавайки двусмислие – дали мидата е просто това, което е, или символична „форма“.
Вито Акончи - „Following Piece“ (1969)
Снимка: The Museum of Modern Art, New York
Той е един от най-влиятелните видео-, пърформанс- и инсталационни артисти на своето поколение. Творчеството на американския концептуален художник се характеризира с ефимерни концепции, обхващащи езика, сексуалността и телесните движения. Неговите произведения винаги съдържат поетичност или критика. Дързостта, остроумието и провокацията са неговите основни „оръжия“, с които радикално разширява границите на концептуалното изкуство. През годините Акончи излага свои творби в Stedelijk Museum в Амстердам и Museum of Contemporary Art в Чикаго, САЩ.
Една от най-известните му творби е „Following Piece“ (1969). За създаването ѝ художникът избира случайни минувачи по улиците на Ню Йорк и ги следва, докато може. Продължителността на процеса варира от няколко минути до няколко часа, като го отвежда из Манхатън, Бруклин, Куинс и Бронкс, според информация на Museum of Modern Art (MoMA). Целта му е систематично да изследва „заемането“ на публичното пространство от собственото му тяло чрез изпълнението на предварително замислени действия.
Джон Балдесари - „Хвърляне на три топки във въздуха, за да се получи права линия (най-доброто от тридесет и шест опита)“ (1973)
Снимка: Estate of John Baldessari
Творчеството на Балдесари се отличава с идеологическа практика и размисли върху образа, езика и присвояването, обхващащи основните характеристики на концептуалното изкуство. През годините той изследва в детайли спецификите на киното, пърформанса, фотографията, инсталациите, графиката, книгите, скулптурата и други визуални медии.
Едно от най-емблематичните му произведения е „Хвърляне на три топки във въздуха, за да се получи права линия (най-доброто от тридесет и шест опита)“. Заглавието точно описва дейността и контекста на картината, които Балдесари смята за по-важни от изобразените обекти или други визуално отвличащи елементи.
Балдесари е излагал произведенията си по целия свят и е считан за един от най-значимите артисти на съвременната епоха. Неговите творби могат да бъдат видени в Museum of Modern Art (MoMA) в Ню Йорк, Tate в Лондон, Музея на Пол Гети и Гугенхайм.
Виктор Бъргин - „The Separateness of Things“ (1977–1978)
Снимка: Canadian Centre for Architecture, Montreal
Бъргин е съвременен художник, който живее и работи в Париж, Франция. В края на 60-те години той получава признание като концептуален творец с особен фокус върху фотографията.
Докато много артисти от неговото поколение се интересуват основно от идеята и се стремят да дематериализират произведенията си, Бъргин обръща внимание както на концепцията, така и на материалните качества на творбата. Той подхожда към фотографията по иновативен начин, създавайки фото-текстови произведения, различни печатни издания, както и дигитални видеоклипове и 3D модели. Едно от най-популярните му произведения е „The Separateness of Things“ (1977–1978). Вдъхновена от картината „Office at Night“ на Едуард Хопър, тази серия фотографски произведения изследва динамиката между мъж и жена в офисна среда, като акцентира върху социалните и психологическите взаимодействия.
Джени Холцер - „Детската стая“ (The Child Room) (1990)
Снимка: Courtesy Hauser & Wirth
Джени Холцер е американска художничка, известна с мултидисциплинарното си неоконцептуално творчество. Основната тема на фокуса ѝ е феминизмът. Тя провокира публичен дебат чрез предизвикателните си инсталации.
„The Child Room“ е един от най-известните проекти на Джени Холцер, създаден за Американския павилион на Венецианското биенале през 90-те години, където печели „Златен лъв“. Творбата съчетава вертикални LED панели с превъртащ се текст и издълбани в мрамор надписи, създавайки напрежение между високите технологии и класическия материал. Текстът е писмо от майка, изпълнено с тревога и решимост да защитава детето си. Силата на произведението се крие в начина, по който словото, светлината и пространството се преплитат, за да изразят едновременно интимни и универсални човешки страхове и отговорности.
Аниш Капур - „Svayambh“ (2007)
Снимка: Courtesy Lisson Gallery
Капур е известен с проекта си „ArcelorMittal Orbit“, който се превърна в символ на Олимпийския парк в Лондон, както и със статуетката за 38-ото издание на наградите BRIT. Няколко години преди тях той създава „Svayambh“ – монументална инсталация, която поставя под въпрос границите между живопис, скулптура и перформанс.
Заглавието идва от санскритската дума, означаваща „самосъздадено“, и отразява процесно ориентирания характер на произведението. То представя огромен блок червена восъчна маса, който се движи бавно и почти безшумно през галериите по релси, оставяйки следи от восък по стените и пода. Този процес създава впечатление за органично движение и трансформация на материала. Произведението е асоциирано с исторически процеси, миграция и културни взаимодействия, но най-често заради червения цвят, наподобяващ човешка кръв, критиците свързват творбата с тялото и неговите процеси, които оставят видими следи.
Чихару Шиота - „Chiharu Shiota: The Soul Trembles“ (2024)
Снимка: Didier Plowy
Изложбата „Chiharu Shiota: The Soul Trembles“ се провежда в Grand Palais в Париж от 11 декември 2024 до 19 март 2025 г. Това е най-мащабният проект в творчеството на японската художничка в Европа, обхващащ повече от 1 200 м² и съорганизиран с Mori Art Museum в Токио.
Чихару Шиота е известна с впечатляващите си инсталации от преплетени вълнени конци, които изследват паметта, тялото, времето, движението и сънищата. Новата ѝ изложба включва седем мащабни скулптури, фотографии, рисунки, видео-перформанси и архивни материали. Сред най-забележителните творби са Uncertain Journey – имерсивна композиция от червени конци, символизираща несигурно пътуване, и In Silence – сцена с пиано и изгорели столове, обвити в черни конци, която създава усещане за съзерцание. Изложбата отправя покана за размисъл върху идентичността и невидимите връзки, които ни свързват.
