Ако мислите, че сте слаби в математиката и отчитането на времето, помислете какво е било да живеете през първи век пр.н.е., когато римският календар е излязъл извън контрол толкова много, че е било невъзможно да се проследят сезоните.
Хората, живели през 1-ви век пр. н. е., са имали трудни времена, когато се е стигнало до предсказания от календара „сезон“ за прибиране на реколтата. Вместо пред узрели и готови зеленчуци за ядене, те са били изправени пред семена и корени, отбеляза БТВ.
Вероятно е било по-скоро в средата на пролетта, смятат някои историци, тъй като ранният римски календар е станал толкова странен и непокорен, че ключовите етапи и празниците през годината не са отразявали реалността. Той се определял от лунните цикли и от тези на селскостопанската година, възлизаща на 10 месеца.
Календарът започвал през март и завършвал на 10-ия месец през декември, общо 304 дни.
Обяснявайки защо са броили дните по този начин, Хелън Париш, професор по история в университета в Рединг във Великобритания, казва: „Двата месеца в годината, когато не се работи на полето, просто не се броят“.
Вторият владетел на Рим, Нума Помпилий, решил да промени календара през 731 г. пр. н. е., за да покрие зимния период, добавяйки около 51 дни към календара - иначе известни като януари и февруари. Той включил и допълнителен ден поради суеверия за четните числа, разтягайки годината до 355 дни.
По-късно императорът и свещениците в Рим вмъкнали допълнителен месец - Мерцедоний, за да се опитат да върнат календара към сезоните, но не се e получило.
И така, когато Юлий Цезар дошъл начело, той се заел да го коригира. Това не била лесна задача и
в крайна сметка се стига до най-дългата година в историята от 445 дни,
въз основа на съвета на астроном. Той добавил два други месеца, един от 33 дни и друг от 34, разтягайки календара до най-дългия досега с 15 месеца. Така година 46 пр.н.е., става известна още като „годината на объркването“.
За щастие, двата нови месеца, Мерцедоний и практиката за добавяне на „междинни месеци“ отпадат и календарът е пренастроен към този, който признаваме днес, благодарение на папа Григорий, който пое отговорността за това през 1582 г.
