Биеналето във Венеция, Италия, е еднa от най-големите изложби за изкуство в света и до известна степен винаги отразява духа на времето, в което се провежда. Биеналето никога не е лишено от политически събития, а всяка година обещава нови противоречия, като всички те са още едно доказателство, че изкуството не може да бъде отделено от света, в който се създава. По време на изложбата, която се провежда в момента в италианския град, станахме свидетели на скандали, протести и оставки. Онлайн справка ни разкри, че всъщност това не е прецедент, затова и решихме да ви разкажем за едни от най-сериозните спорове, които са възникнали на фестивала на изкуството от основаването му през 1895 г.
Джорджо де Кирико осъжда фалшива картина (1948)
Снимка: Archivo Luce
След Втората световна война повечето страни не са могли да участват в Биеналето във Венеция поради финансови ограничения, затова организаторите са създали мини изложби, за да запълнят празните павилиони. Една от тях е била на трима автори, посветена на италианската метафизична живопис, която е включвала творби на Джорджо де Кирико. Наред с картините на Карло Кара и Джорджо Моранди е била включена картина на де Кирико, за която самият художник е твърдял, че е „неприлична фалшификация“. (Обвинението е сложно, тъй като де Кирико е известен с това, че създаваше verifalsi, или „истински фалшификати“, които включват копиране на собствените му картини.) След това той продължава да протестира срещу Биеналето при всяко негово издание, организирайки „анти-Биенале“, за да се отмъсти на организаторите през 1950, 1952 и 1954 г.
След като де Кирико успява да убеди италиански съд да обяви, че приписваната му картина е всъщност фалшификат, той най-накрая отново започна да излага свои творби на Биеналето във Венеция през 1956 г.
Яйои Кусама прави неофициално участие (1966)
Когато Яйои Кусама представя своята „Градината на Нарцис“ – обширна скулптурна инсталация, състояща се от 1500 лъскави кълба, разположени на земята – тя привлича голямо внимание, но произведението изобщо не е било замислено като част от Биеналето. Тя не е била поканена от организаторите да участва в изложбата и не е искала разрешение за това. Затова, когато започва да продава кълбата на посетителите, се намесва полицията и я принуждава да прекрати изложбата. Въпреки че версията на „Градината на Нарцис“ за Биеналето във Венеция е краткотрайна, днес това е едно от най-известните произведения на Кусама, което е било излагано повече от 40 пъти през последните десетилетия.
Африканският павилион „под обстрел” (2007)
Снимка: New African Magazine
Днес е широко известно, че Синдика Доколо и Изабел дос Сантос, съпружеска двойка, притежаваща колекция от африканско изкуство, са обвинени в съмнителни бизнес сделки – след разкритията от „Luanda Leaks“, сбор от 700 000 имейла, съдържащи предполагаеми доказателства, че анголските колекционери са участвали в корупционни сделки. През 2007 г., когато се вихрят спорове около връзките им с африканския павилион, подобни обвинения са по-редки, докато доклад на Artnet News от Бен Дейвис не разкрива пред голяма част от света на изкуството, че Доколо и дос Сантос са били обект на такива твърдения от години. След излизането на репортажа художникът Бартелеми Того се оттегля от Биеналето, а кураторът Робърт Стор заяви, че не е бил наясно с обвиненията, когато е взел решението да постави в центъра на вниманието колекцията на Доколо и дос Сантос.
Студентските протести водят до арести (1968)
Снимка: Courtesy of Silvestro Lodi
Бурната 1968 година е белязана от студентски протести по целия свят, а изкуствата са силно засегнати. През май същата година, докато студентите излизат по улиците на Париж, режисьори като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и други прекратяват провеждането на филмовия фестивал в Кан в знак на солидарност с протестите. Месец по-късно митингите достигат и Биеналето във Венеция, където в деня на откриването демонстрантите обръщат произведенията с гърба към публиката и окупират павилионите. С напредването на деня протестите се засилват и полицията арестува студенти, които провеждат демонстрация на площад „Сан Марко“. В крайна сметка протестите допринасят за по-открито политическото ориентиране на Биеналето през следващите десетилетия, което от своя страна води до бъдещи противоречия.
Грегор Шнайдер твърди, че голяма негова скулптура е била цензурирана (2005)
Снимка: tique.art
Когато Грегор Шнайдер участва във Венецианското биенале през 2001 г., той печели „Златен лъв“ за своето произведение в германския павилион. Когато се връща през 2005 г., той става обект на скандал. Тогава - като част от груповата изложба на Биеналето, Шнайдер има намерение да покаже „Куб“ (скулптура с височина 15 метра, облечена в черна тъкан, която трябва да прилича на Кааба, мястото за поклонение на мюсюлманите). Тя трябвало да бъде изложена на площад „Сан Марко“, една от най-популярните туристически дестинации във Венеция. Организаторите на Биеналето, включително Роса Мартинес, отхвърлят произведението по „политически причини“, според съвременни доклади, опасявайки се, че то ще подтикне към антиислямско насилие. Подробностите за произведението впоследствие са заменени с черни страници в каталога на Биеналето. В крайна сметка произведението е показано доста след края на Биеналето - през 2007 г., в Hamburger Kunsthalle в Германия, макар и не без дипломатическа битка в родната страна на художника.
Една странна картина е осъдена като аморална от католическата църква (1895 г.)
Снимка: Museu Borogna
На първото Биенале във Венеция през 1895 г. журито присъжда най-високите отличия на Джовани Сегантини и Франческо Паоло Микети. Критиците и публиката обаче са насочили вниманието си по-скоро към картината на Джакомо Гросо „Върховно събрание“, на която е изобразена група голи жени, разпръснали се около отворен ковчег. (Творбата е унищожена при пожар по време на транспортирането ѝ към Съединените щати след края на Биеналето.) Поради странната и неприятна тематика – и необичайната цветова палитра – религиозните власти смятат, че е неморално да се показва и се опитват да я премахнат. Когато по-късно произведението е изолирано в отделна зала, то предизвиква сензация и в крайна сметка картината на Гросо получава награда след гласуване на публиката за най-доброто произведение в изложбата.
„Джамията“ на Кристоф Бюхел предизвиква дебати (2015)
Снимка: New York Times
Кристоф Бюхел не е чужд на противоречията, но малко от неговите творби са предизвикали толкова бурна реакция, колкото „Джамията“ (2015) – инсталация, създадена за исландския павилион през 2015 г., която включва превръщането на бивша католическа църква в действаща джамия. Творбата предизвиква гняв почти веднага. Критиците са разделени по отношение на нейната функция: предлага ли тя „на либералите от света на изкуството преувеличено чувство за превъзходство“, както го формулира Храг Вартанян в широко четеното си есе в Hyperallergic?, или вдъхновява взаимно разбирателство, както смята Андрю Ръсет от ARTnews? Официалните лица я вземат на прицел по бюрократични причини: политиците се страхуват, че тя ще провокира антиислямско насилие, а представителите на католическата църква твърдят, че пространството никога не е било деконсекрирано. В крайна сметка тя е затворена само няколко седмици след откриването. Това обаче не попречи на Бюхел да се върне във Венеция с грандиозни жестове – през 2019 г. той показва потънала лодка с африкански мигранти на борда (инцидент, при който загиват 1100 души).
Gran Fury разбунва духовете с плакати за СПИН (1990)
Изданието от 1990 г. на „Aperto“ – вече несъществуваща секция от основната изложба на Венецианското биенале, посветена на новоизгряващи художници – остава в историята с лоша слава. За мнозина тя се помни с представянето на творби от скандалната серия „Made in Heaven“ на Джеф Кунс, в която художникът е изобразен в сексуален акт с тогавашната си съпруга с графични подробности. Изложбата се свързва и с две творби на артистичния колектив Gran Fury, създадени в знак на протест срещу презрението на католическата църква към хомосексуалните връзки и насърчаването на безопасен секс. Един плакат показва изображение на папа Павел II, заобиколен от текстове, разкриващи моралните последствия от осъждането на секса между двама души от един и същи пол, с надпис: „СПИН се причинява от вирус, а вирусът няма морал“. Изправени пред възмущението на някои консервативни коментатори, организаторите на Биеналето заявяват, че ще изтеглят творбата от изложбата – но след това вземат решение да я върнат няколко дни по-късно.
Робърт Раушенберг отвлича погледите от Европа (1964)
Снимка: Ugo Mulas © Ugo Mulas Heirs
Фактът, че Робърт Раушенберг е обявен за първия американски художник, спечелил Голямата награда на Биеналето във Венеция, се превръща в знаково събитие в света на изкуството и извън него. Това бележи значителна промяна, тъй като вниманието се премества от Европа към новия център на света на изкуството – Ню Йорк (където Раушенберг живее и твори). Това е последвано и от твърдения, че група, включваща арт дилъра Лео Кастели, директора на Еврейския музей Алън Соломон и други, е работила заедно, за да манипулира победата на Раушенберг. Като доказателство някои твърдят, че Кастели лично е поставил американски член на журито в комисията, за да има художник от родната му страна по-голям шанс да спечели. Други се фокусират върху малкия брой творби, които той е изложил, за да спечели наградата. Призракът на тази полемика все още витае две години по-късно, когато на Биеналето във Венеция през 1966 г. кураторът Хенри Гелдзалер се сблъска с подобен протест по повод представянето на творби на Рой Лихтенщайн, за които някои твърдят, че са били несправедливо издигнати в опит да се популяризира поп-артът. Гелдзалер отговаря: „Системата на наградите и журито трябва да бъде премахната“.
Цялото Биенале се провежда в знак на солидарност с народа на Чили (1974 г.)
Снимка: Courtesy Archivio Storico della Biennale di Venezia, ASAC
През 1974 г.- вместо традиционната изложба на изкуство, Биеналето организира различни събития и програми в знак на протест срещу Аугусто Пиночет – чилийския диктатор, дошъл на власт през 1973 г. след държавен преврат, подкрепен от САЩ. По време на неговото управление хиляди хора са били подложени на изтезания и хвърлени в затвора. Критиците обаче намразват идеята за подобен тип солидарност, а леви писатели дори обвиняват Биеналето в елитаризъм за това, че е изложило политически плакати вместо произведения на изкуството. Някои дори се чудят дали Биеналето не е на прага на смъртта си. Днес обаче изданието от 1974 г. се счита за рядко и важно събитие. През 2015 г. - преди Биеналето, което курира, Окуи Енвезор отбеляза: „Виждам 1974 г. като противоотрова срещу този негативен остатък: един от малкото случаи, в които Венеция се изправя срещу съвременна катастрофа и отправя радикална критика в този момент“.
