Всяка туристическа атракция пази късче от историята, което очаквано буди сериозен интерес от страна на милиони туристи. Зад блясъка и тълпите с фотоапарати понякога се спотайват чудати факти, тайни помещения, неотворени до момента врати и страховити лабиринти, които остават извън полезрението на обикновения посетител. Днес ще повдигнем завесата над тях, за да ви покажем истинския облик на местата, които всички си мечтаем да посетим.
Емпайър Стейт Билдинг
Снимка: Freddie Scott/FlickrVision/Getty Images
На 103-ия етаж на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк има тайна наблюдателна площадка, за която не знаят много хора. За да стигнете до балкона, трябва да се качите на поредица от асансьори, а след това да се придвижите по много стръмно и тясно стълбище. Наблюдателната площадка не е отворена за обществеността, но много известни личности са се снимали там.
Планината Ръшмор
Тази емблематична американска забележителност има скрита функция, предаде Reader’s Digest. Зад главата на Ейбрахам Линкълн има тайна врата. Скулпторът, проектирал планината Ръшмор - Гутзон Борглум, е искал паметникът да включва писмено описание на деветте най-важни събития в историята на САЩ. Планът му обаче бил твърде сложен и той бил одобрен да работи само върху Залата на записите (скритата стая). Той умира преди да бъде завършена, но копия на Декларацията за независимост, Конституцията и Хартата за правата са изложени в залата днес. Много малко хора са успели да посетят тази стая, защото е труднодостъпна пеша.
Айфеловата кула
Снимка: toureiffel.paris
На самия връх на Айфеловата кула има таен апартамент и офис, който вече е достъпен за обществеността. През 1889 г. Густав Айфел, инженерът на тази известна парижка забележителност, си построява частен апартамент и офис. Той е реставриран и в него са изложени восъчни модели на Густав, дъщеря му и американския изобретател Томас Едисон.
Мемориалът на Линкълн
Всеки, който е посещавал Мемориала на Линкълн, вероятно е забелязал печата в него, но не и скритата врата. Тя води към основите на сградата, която на практика представлява друг самостоятелен паметник. Подобна на пещера структура с бетонни колони и дори сталактити може да се открие под паметника, след като се премине през вратата и се слезе по няколко стълбища.
Статуя на свободата
Снимка: AP/Richard Drew
Във факела на Статуята на свободата има стая, от която се открива спираща дъха гледка към града. Хората са можели да я посещават до 1916 г., когато германски агенти взривяват близкия кей. Експлозията изпратила отломки във вдигнатата ръка на Статуята на свободата, което направило стълбището до скритата стая опасно.
Disneyland
Заклетите фенове на Disney може да си мислят, че знаят всички тайни на парка, но мнозина не са чували за Клуб 33. Този ексклузивен ресторант е скрит зад необозначена врата на площад „Ню Орлиънс“ в Disneyland. Ако искате да вечеряте тук при следващото си пътуване до парка, не се надявайте. Присъединяването към клуба струва десетки хиляди долари.
Площад „Трафалгар”
Снимка: Flickr
Само тези с много наблюдателно око ще забележат малкия полицейски участък, разположен на площад „Трафалгар” в Лондон. През 30-те години на миналия век това е било мястото, където са се провеждали протести, затова полицията е издълбала стълб за осветление, откъдето да наблюдава тълпата.
Пътят за бягство на папите
Passetto di Borgo е 800-метров проход, който свързва Ватикана със замъка Сан Анджело. През 1277 г. папа Николай III поръчва изграждането му като част от средновековните и ренесансовите укрепления на Рим. Благодарение на структурата си той използван от папите като път за бягство при опасност. Днес той е забележително свидетелство за стратегическата прозорливост на папството и за бурната история на средновековен Рим.
Храмовият комплекс Абу Симбел е бил преместен
Снимка: JOHN KESHISHIAN/NGS
Кампанията на ЮНЕСКО „Нубия“ се появява през 1960 г., когато Обединената арабска република (политически съюз на Египет и Сирия, съществувал между 1958 и 1961 г.) започва строителството на нов язовир по река Нил, точно до Асуан. Макар че язовирът е целял да подобри напояването в долината и да увеличи значително производството на електроенергия в Египет, след няколко години набъбващите води щели да потопят напълно изящните храмове на Абу Симбел. От ноември 1963 г. група хидролози, инженери, археолози и други специалисти се заемат с изпълнението на многогодишния план на ЮНЕСКО за „разрушаване” на двата храма. Те ги нарязват на точно определени блокове, които след това са номерирани, внимателно преместени и възстановени в първоначалното им величие в рамките на специално създадена планинска фасада. Работниците дори пресмятат точните размери, необходими за пресъздаване на същото слънчево подреждане, което гарантира, че два пъти годишно, на 22 февруари (датата на възкачването на Рамзес II на трона) и 22 октомври (рождения му ден), изгряващото слънце ще продължи да грее през тесен отвор, за да освети изваяното лице на владетеля. Проектът е завършен през септември 1968 г., припомня BBC.
Китайската стена е гробище?
Снимка: Google Arts & Culture
Строителството и експлоатацията на Великата китайска стена се извършват предимно от хора, осъдени за престъпления, както и от наборни войници. Смята се, че около 400 000 души са загинали при изграждането ѝ, отбелязва - mhebtw.mheducation.com. Освен това се предполага, че много от тях са погребани в основите ѝ. Опечалените членове на семействата се страхували, че духовете на техните близки ще бъдат затворени вътре завинаги. Поради тази причина се създава традиция те да преминават през стената с петел, за да изведат духовете навън. Най-известната народна приказка за стената разказва за госпожа Менгдзян. Скоро след като тя и съпругът ѝ се венчали, той бил призован да помогне за изграждането на Великата китайска стена. Когато веднъж отишла да му занесе зимни дрехи, тя разбрала, че той е починал. Според легендата тя плакала толкова силно, че част от стената се срутила и разкрила костите на съпруга ѝ.
„Езеро” под Парижката опера
Снимка: Map Data, Google 2017
Под операта Palais Garnier има резервоар за вода. Някои хора казват, че някога там е живял човек, който нямал лице. Мюзикълът „Фантомът на операта“ е базиран на това място.
Този резервоар, който е наричан езеро и лагуна, вдъхновява Гастон Леру, криминален репортер и театрален и оперен критик, да го използва като място на действие в класическия си роман. В книгата и последвалия я хитов мюзикъл мазето служи за мрачно и зловещо леговище на трагичната фигура. Първоначално обаче тя е чисто практична част от дизайна на оперния театър, разказват от Atlas Obscura.
При изграждането на основите през 1862 г. комбинацията от кладенци и парни помпи, работещи 24 часа в денонощието, не успява да задържи подпочвените води достатъчно дълго, за да се положи основата. Гарние включва в проекта си цистерна, която да преразпределя водата и да облекчава водното налягане върху стените на сутерена. Тя също така осигурява достъп до вода в случай на пожар.
Затворническа килия под Биг Бен
Въпросната стая се намира в подножието на Биг Бен - в сградата, която първоначално е била офис на оръжейния сержант. Той отговаря за поддържането на реда и достъпа до Камарата на общините, както и за изпълнението на церемониални задължения по време на събития като държавното откриване на парламента. Помещението е проектирано като килия за задържане на лица, които са били отстранени от залата, пояснява се в блога на Парламента на Великобритания. Възможността на сержанта да извършва арести в помещенията на Камарата на общините в двореца датира от 1415 г. (управлението на Хенри V). След пожара през 1834 г. е решено, че в новия Уестминстърски дворец също е необходимо помещение за тази цел.
Статуята на Исус Христос, Рио де Жанейро
Снимка: thiagomlcorrea
Това, което повечето туристи не знаят е, че в подгъва на мантият на Исус има секретен вход. Няма никакъв знак, че това е вътрешността на Христос, докато по стълбище не се стигне до вътрешната страна на гърдите му, където изпъква грубо оформено сърце. То е покрито със същата каменна мозайка като външната страна на статуята, където се вижда очертанието му. Вертикална стоманена стълба води до тунел в ръката на статуята. След това тъмен, тесен проход се простира чак до пръстите. Работниците, които изпълзяват от дупките в ръцете, раменете или главата, използват въжета, за да се привържат, докато се спускат с въже по торса или по 28-метровия размах на ръцете.
