На 84-годишна възраст почина американската певица Арлийн Смит - една от първите звезди на легендарните „момичешки групи“ от 50-те години, съобщи АП. Още като тийнейджърка и съоснователка на The Chantels, тя става съавтор и водещ вокал на вечната ду-уап класика „Maybe“. Нейният мениджър и близък приятел Пол Еранте съобщи, че певицата е починала на 29 юли от сърдечен удар в болница в Ню Йорк.
Мъжките състави, от The Drifters до Dion and The Belmonts, са често срещано явление в ранните години на рокендрола. Изцяло женските формации обаче и по-специално тези с чернокожи изпълнителки са рядкост до края на 50-те години, отбелязва БТА. Тогава групи като The Chantels и The Bobbettes пробиват на сцената и проправят пътя за вълната от момичешки състави през следващото десетилетие, сред които The Shirelles, The Ronettes и The Crystals.
„Моята идея беше: момчетата не са единствените, които могат да правят това“, казва Смит пред авторите на книгата от 2023 година „But Will You Love Me Tomorrow?“, която проследява историята на този музикален феномен чрез разкази на участниците.
Записана в импровизирано студио в една от църквите на Манхатън, „Maybe“ е семпла и изчистена балада. Изпълнението на Смит съчетава изтощение и огромна сила, тъй като
по време на записите групата прави над 50 дубъла на песента.
Издадена в началото на 1958 г., песента влиза в Топ 20, впоследствие продава над милион копия и вдъхновява кавъри от звезди като Джанис Джоплин и The Three Degrees. Смит и The Chantels влизат в Залата на славата на вокалните групи през 2002 г., а година по-късно списание Rolling Stone нарежда „Maybe“ под номер 199 в престижния си списък на 500-те най-велики песни на всички времена.
„The Chantels принудиха публиката да спре да възприема ду-уап стила като запазена мъжка територия. Успехът на една момичешка група на този фронт разкри напълно нови културни възможности“, отбелязва музикалният критик на NPR Тим Райли в книгата си „Fever“ от 2004 г.
The Chantels записват още няколко хита, сред които „Every Night (I Pray)“ и „Look In My Eyes“, но нито един от тях не успява да повтори мащабния успех на „Maybe“.
Смит напуска групата през 1959 г. -
точно по времето, когато звукозаписната им компания фалира. Малко след това тя работи за кратко с продуцента Фил Спектър над сингъла „Love, Love, Love“, но соловата ѝ кариера бързо затихва. До 70-те години тя вече се е отчуждила от останалите момичета от оригиналния състав и изнася концерти с изцяло нови беквокалистки.
Впоследствие Смит защитава магистърска степен и работи като начален учител по музика в Ню Йорк до пенсионирането си в началото на века. Смит няма сключен брак или деца, посочва нейният мениджър и приятел Еранте.
Макар и пионери в жанра,
The Chantels често се оказват в капана на предразсъдъците на своята епоха.
Името на Смит първоначално е заличено от авторските права за „Maybe“, което е класическа кражба на интелектуална собственост, характерна за тогавашната музикална индустрия. Обложката на дебютния им албум „We Are the Chantels“ също е подменена: вместо оригиналната снимка на чернокожите момичета, издателите поставят изображение на двама млади бели младежи, облегнати на музикален автомат.
