Колкото и да не ви се вярва, имайки предвид последните събития в световен мащаб, кражбите от музеи в холивудски стил всъщност съставляват съвсем малък процент от списъка с подобни престъпления. Криминалните случаи, свързани с изкуството, са по-разнообразни – както по отношение на видовете, така и по отношение на откраднатите предмети. Те могат да имат и по-мрачна страна, като варират от взломни кражби в домове и грабежи в магазини по главните улици, през кражби на бижута и метали заради суровините, до по-идеологически мотивирано унищожаване или повреждане. Всичко това е още преди да се вземе предвид историческото наследство от кражби и грабежи във времена на война и безредици, включително през периода на нацисткия режим, а в по-ново време – и историите за откраднати или превърнати в мишена културни ценности по целия свят.
Как функционира този вид престъпност?
Снимка: William Vandivert—The LIFE Picture Collection/Getty Images
По-голямата част от престъпленията, свързани с изкуството, се мотивират от опортюнизъм и финансови подбуди. Крадецът вижда стойност на дадено произведение на изкуството и се опитва да извлече финансова полза, но реализирането на тази стойност е по-трудно, отколкото изглежда. Ако дадено произведение на изкуството бъде откраднато, то има малка вътрешна стойност, освен ако не е приписано на конкретен художник и няма доказан произход. Единственият начин да се реализира такава е да се заложи обектът за част от цената му като произведение без автор, да се продаде на някой, който не знае много за него, или да се поеме риск и да се опита да се изтъргува през специалист или аукционна къща. Дори ако крадецът успее да намери купувач обаче новият собственик вероятно ще го пусне за публична продажба, без да знае истинската история на обекта, което, разбира се, води до разкриването на произведението.
Защо се крадат шедьоври, след като препродажбата им е невъзможна?
Снимка: PA Archive/PA Images
Кражбата на известни произведения на изкуството от музеи се различава от кражбите от частни домове (които са по-скоро спонтанни). Но макар крадците да планират кражбата на шедьовър от музей, възможностите за продажбата му са ограничени, за разлика от по-малко известни откраднати произведения на изкуството. Често срещано погрешно схващане както сред крадците, така и сред обществеността, е, че съществуват колекционери, които отчаяно искат да притежават откраднати шедьоври в тайните си частни колекции. Истината е, че такива кражби почти винаги се разгласяват широко, а правоохранителните органи, търговците на изкуство и широката общественост обикновено са осведомени и следят за такива произведения. Макар продажбата да не е невъзможна, тези произведения на изкуството често, за съжаление, попадат в ръцете на престъпни групи и е много вероятно да бъдат съхранявани в лоши условия и да се държат с цел откуп.
Кои са най-дръзките кражби на всички времена?
Снимка: Josh Reynolds/AP
Вероятно най-известната кражба е тази на 13 значими произведения на изкуството от Музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън, САЩ, през 1990 г. на стойност около половин милиард долара. Сред тях са шедьоври на Вермеер и три творби на Рембранд.
Три десетилетия по-късно нито едно от тези произведения не е било открито въпреки наградата от 10 милиона долара, обявена от ФБР. Рамките и до днес висят празни в музея с надеждата, че някой ден ще бъдат върнати.
Освен тази кражба, обирът от музея „Зелен трезор“ в Дрезден през 2019 г. вероятно е най-големият и най-дръзкият от последните години. При него са откраднати ценни кралски
регалии от XVIII век, оръжия и бижута, украсени с 4 300 диаманта –
на стойност около 1 млрд. евро.
Що се отнася до известни отделни картини, които все още се считат за изчезнали, сред тях е „Рождество със Свети Франциск и Свети Лаврентий“ на Караваджо, открадната в Сицилия през 1969 г. Творбата от периода на Втората световна война, която попад в този списък, пък е „Портрет на млад мъж“ на Рафаел, вероятно видян за последен път в гора в Полша през 1945 г.
Две от най-известните произведения на изкуството в света също са били обект на кражби. „Мона Лиза“ изчезва от Лувъра през 1911 г., което оказа значително влияние върху последващата ѝ слава, а „Писъкът“ на Мунк (или по-скоро една от трите версии на картината) е бил откраднат два пъти в Осло – и за щастие и двата пъти е възстановен.
Колко съкровища все още се считат за изчезнали?
Огромно количество – от картини до мебели, порцелан, антични предмети, часовници, бижута и ръчни часовници. Основната международна база данни за откраднати произведения на изкуството, Art Loss Register, включва над 700 000 предмета, обявени за изчезнали към 2025 г.
Има ли мит за престъпленията срещу изкуството, който трябва да бъде развенчан?
Снимка: AFP/Getty Images
Освен митът за колекционерите, който няма почти никаква основа в действителността, друго често срещано погрешно схващане е, че произведенията на изкуството се „крадат по поръчка“ – това е изключително рядко. Това много по-често е престъпление, извършено при удобен случай.
Какво наследство оставя престъпността в областта на изкуството?
Мнозина възприемат кражбата на изкуството като вълнуващо престъпление и следователно като безвредно, но е важно да се помни, че голяма част от тези престъпления са агресивни или разрушителни за отделни лица или цели общности, оставяйки дълготрайно наследство. Виждаме това в новините - унищожаването на паметници или културни ценности по време на война и геноцид, но то е много по-близо до нас, отколкото може би си мислите.
Вземете например само няколко от политическите събития, случили се само в Националната галерия на Лондон. В един случай Мери Ричардсън нарязва картината „Венера от Рокеби“ на Веласкес като част от движението за избирателни права през 1914 г. Картината „Херцогът на Уелингтън“ на Гоя пък изчезва през 1961 г., а причината са морални съображения. Не липсват и акции на протестиращи срещу климатичните промени, при които отново са взети на прицел произведения на изкуството.
