В България вече е достъпна първата онлайн карта на народните читалища – публична, интерактивна платформа за изследване и визуализация на близо 3600 читалища в цялата страна. Тя събира на едно място информация за тяхното местоположение и основни характеристики и е замислена като инструмент за ориентиране, сравнение и по-добро разбиране на мащаба и разнообразието на читалищната мрежа.
Платформата е реализирана с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, която е основен партньор и финансов донор на проекта, както и с участието на Института за пазарна икономика (ИПИ) като стратегически партньор. Картата се поддържа от Фондация „Народни читалища“, която отговаря за събирането, обработката и визуализацията на данните, както и за тяхното постепенно подобряване въз основа на официални източници и получена обратна връзка.
Проектът е създаден като публичен ресурс за всички, които се интересуват от развитието на читалищното дело в България, и
цели да даде по-добра видимост на читалищната мрежа,
да подпомогне информирани решения и бъдещо надграждане с актуални данни и нови функционалности.
Интерактивна географска визуализация
Картата представя местоположението на близо 3600 читалища в цялата страна чрез интерактивен интерфейс с възможност за търсене и филтриране по различни критерии. Всяка точка води към собствена страница с подробна информация за конкретното читалище.
Подробни профили за всяко читалище
Всеки читалищен профил съдържа основни данни като адрес, контакти, име и година на основаване, както и информация за дейностите през годините, културни и образователни инициативи, участие в проекти, персонал и исторически сведения.
Отворени данни за анализ и изследвания
Всички данни в платформата са публично достъпни и могат да се използват за изследвания, анализи и приложения с некомерсиална цел. Допълнително обработена и систематизирана информация по общини за всички читалища в България е публикувана и в отделен портал за данни.
Данни, обхват и ограничения
В картата са включени 3597 читалища, които отговарят на условията да фигурират в Публичния регистър на народните читалища и на читалищните сдружения към Министерството на културата и да имат посочен БУЛСТАТ или ЕИК номер. Около 170 читалища не са включени поради липса на почти цялата основна информация в регистъра – като идентификационни номера, годишни информационни карти, адреси или контакти. За малка част от тях е отбелязано, че са закрити или недействащи.
Платформата не си поставя за цел да определя кои читалища са активни и кои не, тъй като информацията в публичния регистър е непълна и неравномерно актуализирана.
Не всички точки на картата показват абсолютно точното местоположение на читалищата. В случаите, когато липсва конкретен адрес или той не може да бъде еднозначно открит, локацията е поставена в близост до предполагаемото местонахождение или в центъра на съответното населено място – най-често при селата, където сградите обичайно се намират в централната част.
Към декември 2025 г. публичният регистър не е актуализиран повече от година,
поради което читалищата не са имали възможност да подадат информационните си карти за 2024 г. и тези данни не са налични.
За кого е полезна картата
Проектът е насочен към широк кръг потребители – от изследователи и академици, които могат да го използват за анализи в областта на културата, образованието и общественото развитие, през читалищни дейци и мениджъри, търсещи контакти, обмен на добри практики и сътрудничество, до представители на общинската администрация, които могат да разчитат на данните при планиране и развитие на местната културна политика.
Платформата е полезна и за медии и журналисти, които получават достъп до точна информация и контакти с читалища, както и за неправителствени организации и фондации, насочващи проекти и инициативи към конкретни културни средища. В нея място намират и граждани и доброволци, които могат да откриват читалищни дейности и възможности за участие в културния живот на своите общности.
