„Случаят Лола“ – усмивката като оръжие срещу кошмарната реалност

„Докато смъртта ни раздели“ – думи, които Лола, Нора, Ева и още хиляди жени по света изричат с надежда и любов пред олтара. Обещават да обичат и почитат, вярвайки силно, че и техният избраник ще направи същото. Но какво се случва, когато тази мечта се разбие? Когато грижовният и обаятелен мъж, за когото са се омъжили, се превърне в тиранин,

който вместо нежна целувка за лека нощ им поднася поредния шамар.

Премиерата на моноспектакъла „Случаят Лола“, изигран от талантливата актриса Елена Атанасова на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, ни разкрива

психологията на една жена, попаднала в капана на поредния насилник, който превръща живота ѝ в истински кошмар.

Той контролира всяка нейна стъпка, а всеки хубав спомен избледнява след поредния удар или обида. За да се справи с унижението и болката, тя разглежда ежедневието си

през призмата на самоиронията и все повече се затваря в света на своето въображение.

Снимка: Петър Петров

започнала с приказни романтични моменти, бързо се е превърнала в мрачен затвор.

„Слушай столчетата, ако не скърцат, си спечелил публиката“.

Обикаляйки мястото на престъплението, изпълнено с горчиви спомени от дългогодишния ѝ брак, тя изважда един по един предмети които навяват спомен след спомен.

„А това е наръчникът на добрата съпруга, който ми подари съпругът ми, след като се оженихме“,

казва тя с усмивка, зад която можем да доловим много сълзи. Публиката слуша с внимание всяка нейна дума,

понякога дори довършвайки изреченията ѝ. Сякаш усеща всяка болка, скрита зад тях.

„Старай се да изглеждаш щастлива, ми казваше Маноло. Но как да бъда, когато съм насинена?“, завършва тя историята си, пронизвайки смеха на публиката с трудно изречената на глас истина.

Разказвайки ни последователно всеки, изпълнен с унижение, епизод от живота си, който тя определя като „сив, дори не черен“, Лола признава, че често

бяга от замръзналата реалност и влиза в различни роли – например кулинарна водеща.

Мечтите ѝ за „и заживели щастливо“ отдавна са погребани, заедно с тези да стане майка. Единственото, което я кара да се чувства по-добре в това сиво ежедневие, е, че е направила всичко възможно да не получат разрешение да осиновят дете. „Никога не съм се чувствала добра майка“, казва тя през сълзи.

След тези болезнени откровения пред мен стояха много млади майки и баби, разтърсени и молещи се на глас за децата си, повтаряйки думите на героинята: „Дано никога не разберете за какво говоря“.

Всяка трета жена в Европейския съюз (30,7%) е била обект на физическо насилие, заплахи и/или сексуално насилие през живота си. Това показва статистиката за периода 2020 - 2024 г. Тези ужасяващи резултати подтикват все повече хора на изкуството да се ангажират с темата и да представят пред през своята призма

с цел да провокират повече жени да поискат да се измъкнат от капана на насилието и да си дадат сами на себе си втори шанс за щастие.

„Лола няма възраст, националност или образование – тя е събирателен образ... А това, което си представям, е една смела жена. Тя стига до момента, в който взима живота си в собствените си ръце...“ – споделя пред БТА авторът на пиесата Хосе Варела. Снимка: Петър Петров

„В това ли е смелостта – да отвърнеш на насилието с насилие, убивайки мъжа си?“ – ще упрекнат някои.

Други, както и самата Лола, ще кажат: „Той си го заслужава, какво пък.“

А аз ще ви кажа само едно – всичко, което мислите, че знаете за тази жена, може да се промени само секунди преди светлините да угаснат...

А в края на представлението всяка дама ще се чувства горда, че се е родила жена.

Ако искате да разберете какво имам предвид, можете да гледате моноспектакъла „Случаят Лола“ на 5 и 20 февруари от 20:00 ч. в „COMEDY BAR Happy Сатира“.