На 14 и 15 октомври от 19:00 ч. на Голяма сцена на Театър „Българска армия“ ще се състои премиерата на спектакъла „Гняв“ – сценична адаптация по романа на един от най-продаваните писатели на XX век – Стивън Кинг, чийто автор е Елизабет Динкова, съобщиха от трупата.
Режисьор на спектакъла е Стефан Спасов, сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката е композирана от Явор Карагитлиев, а хореографията на сценичния бой е поверена на Емил Видев. В представлението участват актьорите Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Луизабел Николова, Рада Христова, Мартин Методиев, Мартин Великов, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Стойко Пеев и Радосвета Василева.
Снимка: Борис Урумов
„Колко далеч може да стигне човек, когато никой не е чул неговия вик?
Това е спектакъл за всичко онова, което се случва с човека, когато дълго време няма къде да отиде с болката си. За границата, след която няма връщане. За насилието, което никога не идва без последствия“, пишат от екипа на театъра.
„Гняв“ ни среща с няколко тийнейджъри, изправени пред най-мрачните си мисли. Те носят белезите на преживяното, травмите от миналото и думите, които са оставили дълбок отпечатък в тях. Жертви на обстоятелствата, различията и неразбирането, те са объркани, наранени и сами в опита си да намерят път към света и към самите себе си.
„Стивън Кинг публикува романа „Гняв“ през 1977 г. Оттогава много неща са се променили, но други остават непроменени. Казват, че живеем в объркани времена.
Питам се колко пъти през годините хората са изричали същото и колко още пъти ще го повтарят.
Снимка: Борис Урумов
Историята на Чарли Декър е разказана през срещата между героя и неговия създател – писателя. Двамата се връщат назад, за да разкрият събития, които постепенно се превръщат в огледало на света, в който живеем“, разказва Спасов.
„'Гняв' изобразява реалност, в която все по-трудно се разбираме, а младите хора остават сами със страховете и объркването си.
Те търсят свобода, справедливост и близост. Търсят някого, който да ги чуе. И понякога, когато не намират отговор, гневът започва да говори вместо тях. Защото преди гнева има болка. Преди насилието има страх. Преди изстрела има мълчание. А дали писателят трябва да се срамува от творението си, или от причината, поради която го е създал? Причината остава. Дори когато всичко друго е заклещено между страниците“, допълва той.
