Литературните поредици са вълнуващо пътуване за всички почитатели на четенето. Като добър сериал или поредица от филми, те завладяват въображението на насq читателите и ни карат да искаме още и още. Има много филмови поредици, като Star Wars, например, чийто ред на заснемане на филмите се различава от хронологичния ред, в който се развива историята.
Същото се случва и при литературните поредици.
Често книгите се публикуват в определен ред, но или спонтанно или със замисъл, авторът впоследствие пише книги, които сюжет се връща в началото на историята и така хронологията на сюжета и тази на публикуване на книгите не съвпадат.
Тогава възниква въпросът – как да четем подобни поредици – следвайки хронологията на сюжета или реда на първоначалното им публикуване?
Има добри аргументи и за двете. Има хора, които обичат да започват с книгата, която хронологично поставя началото на поредицата.
Истината е, че универсален отговор на този въпрос не съществува.
Някои поредици могат да бъдат започнати във всеки един момент. В други поредици книгите са били написани и се издават в хронологичен ред и е по-добре да се четат в този ред, но авторът полага усилия да попълни минали детайли за читателите, които откриват и започват да четат по-късен том.
Снимка: Getty Images
Има хора, които умишлено четат поредиците в обратен ред. Има и писатели, които нарочно пишат книгите си нехронологично. Всичко зависи изцяло от читателските навици на всеки.
Във февруарския бюлетин за 2025 г. сайтът Order Of Books прави проучване като пита читателите дали ако дадена поредица има хронологичен ред, ще я прочетат по реда на издаване? Ето и част от отговорите:
Марк: Въпреки че не е много често, ако хронологичният ред не съвпада с реда на издаване, винаги чета книгите в хронологичен ред. Обикновено има някакво израстване на героите или развитие на сюжета,
което прави четенето много по-пълно или поне по-малко объркващо.
Най-известният ми пример е поредицата „Vorkosigan“ на Лоис Макмастър Бюджолд. Първите 5 книги са някак разбъркани (след тях тя е съобразила хронологичния ред с реда на издаване), но хронологичният следва израстването и кариерата на главния герой Майлс Воркосиган. Редът на издаване е... неуспешен.
В тясна връзка с това е фактът, че някои автори пишат кратки разкази или новели в същата поредица; аз ги подреждам в хронологичен ред заедно с останалата част от поредицата, тъй като те често правят по-ясно това, което идва по-късно. Два добри примера за това са отново сагата „Vorkosigan“ и „The Expanse“
Снимка: Getty Images
Кенисия: Предпочитам да чета по реда на публикуване. Интересно ми е да видя колко добре един автор може да свърже нещата, ако хронологията прескача. Слушам обаче поредицата за Амелия Пийбоди в хронологичен ред. Преди години ги прочетох в реда на издаване, затова реших, че този път ще е различно.
Един от най-известните примери за разминаване на хронологията на разказа и тази на публикуване е поредицата „Хрониките на Нарния“ от К. С. Луис.
Първоначално книгите са публикувани в този ред:
1. Лъвът, вещицата и дрешникът (1950 г.)
2. Принц Каспиан (1951 г.)
3. Плаването на „Разсъмване“ (1952 г.)
4. Сребърният стол (1953 г.)
5. Брий и неговото момче (1954 г.)
6. Племенникът на магьосника (1955 г.)
7.Последната битка (1956 г.)
Снимка: Getty Images
След смъртта на К. С. Луис започват да се появяват британски издания на книгите, номерирани в съответствие с реда на действието на историите:
1. Племенникът на магьосника
2. Лъвът, вещицата и дрешникът
3. Брий и неговото момче
4. Принц Каспиан
5. Плаването на „Разсъмване“
6. Сребърният стол
7. Последната битка
В продължение на много години и двете последователности се печатат. Американските издания използват реда на написване, докато британските издания ги номерират по хронологичен ред.
Хронологичният ред се превръща в световен стандарт, след като HarperCollins поема издателската дейност през 1994 г.
„Лъвът, вещицата и дрешникът“, първата написана и публикувана книга, обикновено се смята за
най-доброто въведение в Нарния както от изследователи, така и от фенове.
„Повечето изследователи не са съгласни с [решението за преномериране на книгите] и го намират за най-малко вярно на най-дълбоките намерения на Луис“, казва д-р Пол Ф. Форд, автор на Companion to Narnia.
На официалния уебсайт на К. С. Луис д-р Чарли У. Стар твърди, че „ изследователите на Луис са почти единодушни“, че оригиналният публикуван ред е по-добър. Той предполага, че „Лъвът, вещицата и дрешникът“ е по-завладяваща в началото от „Племенникът на магьосника“, че някои реплики в „Лъвът“ нямат смисъл, когато книгата не се чете първа, и че „Племенникът“ има по-голяма митична сила, когато се чете като предистория.
Тогава защо е променена първоначалната номерация на книгите?
Снимка: Getty Images
Първоначално HarperCollins включва това обяснение в книгите:
Въпреки че „Племенникът на магьосника“ е написана няколко години след като К. С. Луис започва да пише „Хрониките на Нарния“, той иска тя да се чете като първата книга от поредицата. HarperCollins с удоволствие представя тези книги в реда, в който професор Луис ги е предпочитал.
Какво всъщност е казал К. С. Луис?
През 1957 г. едно 11-годишно момче на име Лорънс Криг се подготвя да прочете за втори път книгите за Нарния. Лорънс се чуди дали да ги прочете отново в хронологичен ред, но майка му смята, че трябва да се придържа към оригиналния публикуван ред. Затова Лорънс пише писмо до автора и получава следния отговор:
„Мисля, че съм съгласен с твоя ред за четене на книгите повече, отколкото с този на майка ти. Поредицата не е планирана предварително, както тя смята. Когато написах „Лъвът“, не знаех, че ще напиша още. След това написах „П. Каспиан“ като продължение и все още не мислех, че ще има още, а когато написах „Плаването“, се чувствах напълно сигурен, че то ще бъде последно. Но се оказа, че съм грешал. Така че може би няма голямо значение в какъв ред ще ги чете човек.“
К. С. Луис, 23.4.57 г.
Оказва се че дори за автора няма толкова голямо значение в какъв ред четете поредицата. По-важното със сигурност е да се докоснете до света на Нарния и до всеки друг литературен свят, независимо в каква последователност.
