Признайте си, че и на вас ви е направило впечатление, че сериозен брой филмови продукции напоследък избират музиката за свое изразно средство. Това нямаше как да не подтикне да се замисля откъде всъщност произлизат корените на мюзикълите и кога започват да се преплитат с киното. Вдъхновени от скорошната премиера на „Злосторница: Втора част”, се впуснахме в едно проучване на историята, което беше съпътствано не само с много и готина музика, но и с полезни нови знания. Продължете да четете, за да се потопите в един красив и бунтарски музикален свят.
История на мюзикълите
Предшествениците на мюзикъла могат да бъдат проследени до редица форми на забавление от 19 век, включително музикален салон, комична опера, бурлеска, водевил, вариете, пантомима и минстрел шоу. Тези ранни забавления
съчетават традициите на френския балет, акробатиката и драматичните интерлюдии.
През септември 1866 г. в Ню Йорк се поставя първата музикална комедия - „The Black Crook“. По-късно тя е описана като комбинация от френски романтичен балет и немска мелодрама и привлича почитатели на операта и сериозния театър, както и на бурлеск шоутата. В края на 1890-те години британският шоумен и предприемач Джордж Едуардс довежда своето лондонско шоу „Gaiety Girls“ в Ню Йорк, наричайки продукцията си музикална комедия, за да я отличи от предишните си бурлески.
Снимка: sites.utexas.edu
Голяма част от американската популярна музика от първите десетилетия на 20-ти век е написана от европейски имигранти като Виктор Хърбърт, Рудолф Фримл и Зигмунд Ромберг. Те носят в Съединените щати форма на оперета, която във всеки смисъл е източник на музикалната комедия - сантиментална и мелодична и установяваща традицията на пиесата, базирана на музикални номера и песни.
През 20-те и 30-те години на миналия век музикалната комедия преживява един от най-плодотворните си периоди, отбелязва Britannica. Жанрът взема нов обрат с продукцията „Show Boat” от 1927 г. Това е
първият мюзикъл, който предлага цялостна фабула и въвежда използването на музика,
която е неразделна част от повествованието – практика, която се налага напълно едва през 40-те години на XX век. Базиран на едноименния роман на Една Фърбър, мюзикълът представя сериозен драматичен сюжет, основан на американски теми като расовите предразсъдъци, и включва музика, произтичаща от народни мелодии. Сред забележителните песни е класиката „Ol’ Man River“, най-известното изпълнение на която прави актьорът и певец Пол Робсън.
По-късни мюзикъли, които са толкова добре конструирани като „Show Boat“, включват „Оклахома!“ (1943) „Карусел“ (1945) и „Южен Пасифик“ (1949), „Бригадун“ (1947), „Моята прекрасна лейди“ (1956), филмовия „Жижи“ (1958), „Уестсайдска история“ (1957, със Стивън Сондхайм).
Много популярни сценични мюзикъли са пренесени успешно на големия екран. „Южен Пасифик“ (1958) е номиниран за три награди „Оскар“ и печели за най-добър звук. „Уестсайдска история“ (1961) печели 10 награди „Оскар“ от 11 номинации, което го прави най-награждаваният мюзикъл в историята на отличията на Академията. „Моята прекрасна лейди“ (1964) с Одри Хепбърн в главната роля
печели 8 награди „Оскар“ от 12 номинации.
Мюзикълите, както са известни от 30-те до 50-те години на миналия век, започват да разширяват концепцията и обхвата си в края на 60-те години. Те стартират „разклоняването си” в рок енд рол, оперна стилистика, екстравагантно осветление и сценография, социални коментари, носталгия и чисто зрелище. Разположен в занемарен нощен клуб, иновативният мюзикъл „Кабаре“ (1966) разказва историята на две обречени любовни истории на фона на възникването на антисемитизма и фашизма в Германия. Филмовата версия на „Кабаре“ (1972) е режисирана от Боб Фос, който е хореограф на оригиналните бродуейски продукции на „The Pajama Game“ (1954), „Damn Yankees“ (1955) и „Sweet Charity“ (1966). Работи и по друг голям проект -„Чикаго“ (1975).
Първият забележителен пример за рок мюзикъл е „Коса“ (1967),
който изразява социалното си несъгласие чрез комбинация от силна музика, осветление, младежко непочтително отношение и голота. В няколко случая рок музиката е комбинирана с библейски истории като в „Godspell“ (1971) на Стивън Шварц и „Jesus Christ Superstar“ (1971) на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс. Други забележителни по-късни мюзикъли са „Компания“ (1970) и „Суини Тод“ (1979) на Стивън Сондхайм, „Аучърс Лайн“ (1975) на Марвин Хамлиш и Едуард Клебан, както и „Евита“ (1978) на Лойд Уебър и Райс.
Снимка: Trinity Mirror—Mirrorpix/Alamy
80-те години се отличават с грандиозни мюзикъли с великолепни декори, изработени костюми и впечатляващи специални ефекти. В „Котките“ (1981) актьорите носят иновативни котешки костюми, във „Фантомът на операта“ (1986) пада полилей, а в „Мис Сайгон“ (1989) на сцената каца хеликоптер. „Котките“, „Фантомът на операта“ и „Клетниците“ (1980) са сред най-дълго представяните мюзикъли в историята. Забележителни произведения от 90-те години са „Наем“ (1996) на Джонатан Ларсън и адаптацията на анимационния филм на Дисни „Цар Лъв“ (1997) с музика на Елтън Джон и текст на Тим Райс.
След значителен спад в броя на филмовите мюзикъли в края на 20-ти век, жанрът се завръща в 21-ви век. Това е видно от броя на филмовите адаптации на няколко сценични мюзикъла, произведени през 2000-те години и нататък. Сред тях са „Злосторница“ (2003) на Стивън Шварц, в който участват герои от класическата книга „Магньосникът от Оз“, и „The Book of Mormon“ (2011).
Кои обаче са заглавията, които покориха сърцата ни през последните 5 години?
„Better Man: Роби Уилямс“
„In Heights“
„Емилия Перес”
„Пурпурен цвят”
Оригиналният филм е базиран на едноименния роман от 1982 г., написан от Алис Уокър. Филмовата адаптация от 1985 г. е режисирана от Стивън Спилбърг, а в главната роля участва Опра Уинфри. И двамата се завръщат като продуценти на мюзикълната адаптация на историята от 2023 г. Разказът проследява Сели Харис-Джонсън (Фентъзи Барино) и нейните борби в рамките на няколко десетилетия в т
ози исторически филм. Актьорският състав представя мощни изпълнения, а песните и хореографията добавят дълбочина и многопластовост към вече обичаните герои. Даниел Брукс получава номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса, а музикалният филм си спечели впечатляващо отдадена фенска база.
