Девет години след „Пумпал“ Владислав Тодоров се завръща на българския книжен пазар с ново произведение. Днес, 3 април, излиза от печат новият му роман „Адската машина на щастието“. Художник на корицата е Теодор Ушев, съобщават от издателство „Колибри“.
Изобретателен, гротескно-ироничен и неподражаемо провокативен, новият му литературен проект е разказ за стремежа към всеобщо щастие, въплътен в маниакални фикс идеи, чийто сблъсък води до
много катастрофи и запраща човека в едно насилствено изпразнено от история битие.
Снимка: Издателство „Колибри“
Действието се развива през 20-те години на XX век в измислена балканска страна. Голямата война е приключила, оставяйки след себе си разруха, взривоопасно социално напрежение и политическа радикализация. Създадена е анархо-терористичната организация „Оръдия на хаоса“, след преврат е установена военна диктатура и се подготвя атентат.
Написан в жанра „алтернативна история“, романът целенасочено пренарежда историческия ход на времето, прекроява геополитическия контекст, преобразува събитията и измисля действащи лица. Така, в опита си да създаде възможна дистопия в миналото, той подрива пропагандно втълпените клишета.
Владислав Тодоров е доктор на философските науки и преподава кино и литература в Пенсилванския университет. Първата му книга, „Адамов комплекс“, излиза в София през 1991 г., а втората – „Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение“ – в САЩ четири години по-късно. Следват „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“ и „Хаотично махало: политическа публицистика“. Американските списания „Postmodern Culture“ и „Chelsea“ публикуват първите му белетристични опити. По книги на Владислав Тодоров са създадени няколко филма – „Дзифт“ (реж. Явор Гърдев), „Цветът на хамелеона“ (по „Цинкограф“, реж. Емил Христов) и „F1.618“ (по „Пумпал“, реж. Теодор Ушев).
