Милостта не е част от стратегията на никоя армия. Бойното обучение има за цел да елиминира всякакви съмнения или съчувствие, които биха могли да накарат новобранеца да се поколебае в неподходящия момент. Когато собственият му живот – и животът на всички в отряда – е в опасност, няма време да спреш и да се запиташ: „А няма ли той да липсва на жена си?“ Такива неща могат да ти струват живота.
И все пак, вдъхновяващи истории за милосърдие на бойното поле се срещат през цялата история. В най-нечовешките ситуации понякога проблясва лъч човечност.
Състраданието е качество, което обикновено трудно се среща във времена на война. Още по-трудно е да го проявиш към врага. В края на краищата, как можеш да бъдеш милостив към някого, който може би активно се е опитвал да те убие? Може би затова състраданието е качество, на което всички можем да се възхищаваме.
Тъй като, за съжаление, военните конфликти не са просто в историята, но са голяма част от ежедневието на света, в този материал поглеждаме назад, за да си припомним част от случаите, в които, изправени пред грозното лице на войната, хората са избирали да проявят човечност, състрадание и милост.
Кир Велики освобождава евреите
Снимка: Wikipedia
Кир Велики е персийски завоевател, които е известен със склонността си към милост. Когато персите превземат Вавилонската империя (539 г. пр. Хр.), Кир издава указ, с който освобождава евреите от седемдесетгодишния им плен. Той им позволява да се върнат в Йерусалим, за да възстановят храма си. Това е описано в Библията (Книга на Ездра) и в цилиндъра на Кир – артефакт, който се смята за първата Харта на човешките права. Вместо да поробва или избива, Кир уважава религиите и културите на подчинените си, което е рядко за древните завоевания.
Саладин и превземането на Йерусалим
След голямата победа на Саладин над кръстоносците в Битката при Хатин (1187 г.), мюсюлманската армия обсажда Йерусалим, който тогава е под властта на Йерусалимското кралство.
В резултат на това командирът на града Балиан от Ибелин напуска града, за да предложи условна капитулация на Саладин. Първоначално Саладин отказа, но Балиан заплаши да унищожи града, ако християните в него не бъдат откупени.
На 2 октомври градът официално се предава, като Балиан плаща 30 000 динария за освобождаването на 7000 жители. В сравнение с християнското завоевание на града, неговото превземане е мирно, като
жените, възрастните и бедните могат да напуснат без да плащат откуп.
Въпреки че много християнски свети места са върнати към исляма, Саладин, против волята на много от генералите си, отказва да разруши Църквата на Светия гроб и позволява на християните да почитат светия си град срещу такса.
Както може да се очаква, падането на Йерусалим предизвиква шок в християнския свят и само две години по-късно започва Третия, и най-известен, кръстоносен поход.
Когато кръстоносците превземат Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход през 1099 г., те извършват масово клане на мюсюлмани и евреи в града. Поведението на Саладин през 1187 г. често се описва от хронистите като съзнателен контраст с това събитие.
Тези събития са представени и в емблематичния филм на Ридли Скот с участието на Орландо Блум и Лиъм Нийсън – „Небесното царство“.
Британски снайперист пощадява Джордж Вашингтон
Снимка: Encyclopedia Virginia
Британският войник Патрик Фъргюсън е считан за най-добрият стрелец във всички британски сили по време на Войната за независимост. Той спазвал няколко правила, първото от които било никога да не стреля по войник, който не е забелязал неговото присъствие.
През септември 1777 г. Фъргюсън участва в битката при Брандиуайн. Той забелязва двама офицери да се приближават по пътя на коне. Не искайки да пропусне тази възможност, Фъргюсън бързо заповяда на хората си да се промъкнат и да ги нападнат. Но променил решението си, като решил, че да застреля офицерите в засада би било „отвратително“. Затова вместо това Фъргюсън се изправя и им разкрива позицията си.
Забелязвайки го, един от офицерите бързо се отдалечил в галоп. По-късно, по време на същата битка, Фъргюсън се намирал в полевата болница с ранена лакътна става, когато разбрал, че офицерът, когото е можел да застреля, е бил генерал Джордж Вашингтон.
Този акт на чест и милосърдие в колониалната война в САЩ може да промени историята, ако Фъргюсън бе действал различно.
Анри Дюнан и създаването на Червения кръст
Картина на Armand Dumaresq
Анри Дюнан, швейцарски бизнесмен, става свидетел на ужасяващите страдания на ранените войници, оставени без медицинска помощ след битката при Солферино (1859 г.) по време на Втората война за италианска независимост. Той организира местните жители да помагат на всички ранени, независимо от коя страна са, под мотото „Tutti fratelli“ („Всички са братя“). Този акт на милосърдие води до създаването на Международния комитет на Червения кръст и подписването на първата Женевска конвенция (1864 г.), утвърждавайки принципа на неутрална медицинска помощ по време на конфликт.
През 1871 г. по време на френско-пруската война Дюнан основава дружество, чиято основна задача е защита на военнопленниците. Дружеството получава името „Световен съюз на ред и цивилизация“. През 1874 г. Дюнан започва кампания срещу търговията с роби.
Така на практика е ликвидирано модерното робство от XIX век.
Постепенно Анри обеднява, а Червеният кръст започва да функционира без него. Животът му става низ от нещастия.
Снимка: HistoryMaps
През 1901 година, вече на преклонна възраст, го намират и му връчат Нобелова награда за мир, която има и немалка парична стойност. Наградата би му позволила да има поне някакви достойни старини. Но той избира да продължи хуманитарната си дейност, живее в малка стаичка, а всичките пари дава за различни хуманитарни каузи. Анри Дюнан проявава изключителен акт на саможертва и постоянност в доброто. И до днес се радваме на плодовете на постигнатото от него.
Мочицура Хашимото потапя американски капитан, а след това го защитава в съда
Снимка: Getty Images
USS Indianapolis, командван от капитан Чарлз Маквей по време на Втората световна, получава заповед да се отправи към Гуам, преминавайки през залива Лейте. Това, което американският флот не каза на капитана, е, че заливът по това време е истинско убежище за японски подводници и че корабите, преминаващи през него, трябва да бъдат изключително предпазливи.
Лишен от информацията, че се намира в неприятелски води, и изпълнявайки заповедта да извършва маневри за избягване „по свое усмотрение“, Маквей казал на екипажа да продължи направо и им пожелал лека нощ. За съжаление, японската подводница I-58, командвана от Мочицура Хашимото, забелязала, че Indianapolis се движи направо към нея, и веднага го потопила.
Маквей оцелял и Втората световна война приключила, но скоро след това той се озовал пред военен съд за небрежност при потъването на кораба му. По време на съдебния процес
американският флот прави безпрецедентна стъпка, като призовава Хашимото като свидетел.
Той е призован от обвинението, като се очаква да говори за грубата некомпетентност на американския капитан, с надеждата да реши съдбата на Маквей. Доста неочаквано обаче, когато Хашимото застана на свидетелското място, той открито защитава Маквей, заявявайки, че независимо от действията му, корабът Indianapolis все пак е щял да бъде поразен от торпедата му.
Въпреки това, американският флот все пак признава Маквей за виновен и го понижава, разрушавайки военноморската му кариера. Японският капитан на подводницата обаче прави още нещо – Хашимото изпраща писмо до сенатор Джон Уорнър, което допринася за оправдаването на Маквей.
Футболен фен с жест към врага
Снимка: U.S. National Archives
Марио Тонели е само един от 72 000 мъже, които участват в прословутия „Поход на смъртта в Батаан“ през 1942 г., при който японската армия принуждава победените филипинско-американски сили да вървят пеша от бившия си бастион в Батаан до близките концентрационни лагери. По време на продължилия няколко дни поход хиляди затворници умират по пътя поради болести или рани. Те трябва да издържат и бруталното отношение на своите похитители, които бият, намушкват с щик и разстрелват онези, които са твърде слаби, за да продължат да вървят.
Както и неговите другари, Тонели е изтощен и на ръба да се предаде, когато среща най-неочакваната източник на подкрепа. Всичко започва, когато японски войник отнема от Тонели неговия университетски пръстен. Тонели е бил футболна звезда в колежа Нотр Дам и е носи този пръстен със себе си във Филипините. Малко след това японски офицер се приближава до изненадания Тонели и му връща пръстена. Той обяснява, че някога е бил студент в Университета на Южна Калифорния и е гледал как отборът на Тонели от Нотр Дам побеждава решително неговия отбор през 1937 г. Той знае колко много означава този пръстен и просто трябва да го върне. Тази малка случка дава на Тонели надеждата, от която се нуждае, за да оцелее до края на войната – което той успява да направи.
Британски войник пощадява младия Хитлер
Снимка: Britannica
Бихте ли стреляли по някого, дори ако това означава, че ако не го направите, ще доведе до едно от най-големите кръвопролития на века?
Историята се развива по време на Първата световна война, близо до окупирания френски град Маркоан. Британският войник Хенри Танди, който е просто редник, се озовава заедно с полка си под силен картечен огън от германските сили.
Продължавайки напред, те стигат до мост, който е частично разрушен, което прави преминаването на превозни средства по него невъзможно. От другата страна, разбира се, има още вражески войници с картечници. Тогава Танди се промъкна до моста и, докато германците стрелят по него, успява да подмени липсващите дъски, за да позволи преминаването. Въпреки че е улучен няколко пъти, той продължи да напредва към града.
С наближаването на края на битката, той спира, за да забележи ранен германски войник, който изведнъж се появява от храстите. Танди вдига пушката си, за да го застреля. Да бъдеш ранен в присъствието на врага обикновено означава смърт или затвор, и германецът изглежда го знае.
Въпреки това, Танди решава, че е застрелял достатъчно хора, затова спуска оръжието си и маха на ранения и мустакат германец да си тръгне.
Войникът кимва в знак на благодарност и си тръгва.
Този войник се оказва младият Адолф Хитлер.
Хитлер помогна на своя бивш еврейски командир
Трудно е да си представим, че Хитлер е спасил член на расата, която започва да мрази толкова много. И все пак Фюрерът прави невъзможното и
лично се намесва, за да спаси живота на един евреин.
Според писмо, написано от шефа на СС Хайнрих Химлер през 1940 г., Хитлер е наредил на него и на властите да пощадят Ернст Хес от преследване или депортиране. Хес е бил командващ офицер на Хитлер по време на Първата световна война, а по-късно е работил като съдия, преди да бъде принуден да се откаже от поста си в светлината на възхода на нацистите на власт. Заповедта (която в крайна сметка е отменена през 1942 г.) и фактът, че е бил женен за нееврейка, спасяват Хес от лагерите на смъртта. Той оцелява след войната и умира на 83-годишна възраст. Най-голямата му дъщеря Урсула разказва, че баща ѝ описвал Хитлер като интровертен човек, който не е създал приятелства в тяхната единица.
