„Този филм ще бъде разбран по целия свят, обещавам ви“, заяви големият германски режисьор Вим Вендерс по повод решението на журито на 76-ото издание на „Берлинале“ да присъди „Златна мечка“ на политическата драма „Жълти писма“. Той споделя, че лентата на Илкер Чатак е накарала журито да „потрепери“ с предупреждението си за „признаци на деспотизъм“ и заплахата от репресии, „които евентуално биха могли да се случат в нашите страни“, пише The Guardian. След това огромно признание, повлякло след себе си лавина от очаквания, новият филмов проект на Чатак приковава погледите и на българската публика този ноември като част от програмата на 40-ото издание на фестивала „Киномания“.
„Без думи съм“, „Бях предупредена, тъй като е турска продукция, но наистина си струваше“, „Какви актьори – гиганти!“
Снимка: A La Mode Film
– тези възгласи изпълваха Дома на киното този уикенд, докато зрителите излизаха от първата прожекция на „Жълти писма“, на която имах удоволствието да присъствам. Докато наблюдавах силните емоции, изписани по лицата на първите зрители, в съзнанието ми непрекъснато се повтаряше централният въпрос, поставен от германския режисьор във филма: „Мислиш ли, че ще спасиш света с театър?“. В ролята си на журналист, който вярва, че критичното мислене към света се изграждат най-добре чрез активна и осъзната консумация на изкуство, този въпрос предизвика у мен особено силен импулс да погледна назад във времето, но и да се замисля за бъдещето и мястото на артистите в него.
Снимка: A La Mode Film
В „Жълти писма“ роденият в Берлин в семейство на турски имигранти Илкер Чатак разказва историята на двама водещи театрални артисти от Анкара, чийто брак е подложен на изпитание, след като губят работата си заради промяна в политическите нагласи към тях. Заснета в Германия, където Берлин замества Анкара, а Хамбург – Истанбул, с цел да подчертае универсалността на засегнатите теми, лентата проследява борбата на твореца да остане верен на убежденията си въпреки натиска на властта. С впечатляващо кинематографично майсторство всяка сцена е наситена със символика, която като през лупа разкрива омагьосания кръг на нашата фалшива „свобода“ – реалност,
в която гласът на смелите и осъзнати личности е неудобен за изграждането на едно „послушно“ общество.
Снимка: A La Mode Film
В ролите на двамата партньори в живота и на сцената блестят Тансу Бичер и Йозгю Намал. Водени от убеждението, че „изкуството неизбежно черпи вдъхновение от всичко, което ни заобикаля“, те се впускат в изтощителна битка срещу системата. Рамо до рамо, с „жълтите си писма“ в ръце (бел. ред. – метафора за молба за напускане), правят всичко възможно да запазят професионалния си свят, изграден с много труд, докато личният им такъв постепенно се пропуква, застрашавайки здравето и щастието на дъщеря им. Наблюдавайки как колебанието между удобната „халтура“ и неудобното „високо изкуство“ все по-често се превръща в център на споровете им, за пореден път си дадох сметка колко компромиси се налага да правим, за да останем верни на собствените си морални граници.
„Не се страхувай от проблемите, страхувай се от самия страх“.
Снимка: A La Mode Film
– тази реплика на героинята на Бичер предизвика гробно мълчание в залата. В този момент си припомних предишния филм на Чатак – „Учителската стая“, номиниран за „Оскар“ преди три години. И в двете продукции режисьорът поставя акцент върху оцеляването на будните, емоционално осъзнати личности сред купищата прецизно написани сценарии, създадени от „по-хитрите от тях“, които умеят най-добре да лавират в системата и да извличат полза от нея. И двата филма държат зрителя под напрежение през цялото време и го карат сам да се замисли в кой момент и на каква цена би „изневерил“ на собствената си представа за успех.
„Сцената е моят дом, тук умирам мълчешком, тук се раждам за борба, тя е моята съдба!“
– припомних си тези дни текста на„Песен за артиста“ на големия български актьор Тодор Колев. „Вечен текст“, ще кажете, нали? Тежестта на професията, заедно с всички травми от миналото и клишета, свързани с артистичната съдба, сякаш се предава по наследство. А каузата за изкуство без цензура трае само „до утре, до утре вечер в другия спектакъл“ – както пее Васил Найденов. Както е казал Шекспир, изборът е един: „Да бъдеш или да не бъдеш“. Всичко останало са просто извиненията, породени от страх да се изправиш срещу действителността.
Снимка: A La Mode Film
Силно препоръчвам поне веднъж да се потопите в суровата, изпълнена с истини кинематографична действителност на талантливия режисьор Илкер Чатак, който определено заслужаваше номинация за „Оскар“ и тази година в категорията за най-добър международен филм. „Жълти писма“ можете да гледате в избрани кина в София, Стара Загора и Пловдив в рамките на „Киномания“. Повече информация ще откриете ТУК.