Сборникът „Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ от италианския писател, есеист и философ Умберто Еко излиза за първи път на български език на 17 април. Това съобщават издателите от „Колибри“.
Книгата обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в рубриката „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор.
Книгата съдържа
пъстра мозайка на живота, чувствата и мислите на хората
от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера, за ролята на интелектуалците в обществения живот, за екологията, за генетиката, проницателни прогнози за бъдещето, поднесени от ерудит и завладяващ разказвач, който притежава умението да превръща злободневното в литература.
Снимка: Colibri
Теми, надраснали времето си, звучащи актуално и в наши дни. Така най-сбито може да се представи съдържанието на този сборник – истинска наслада за мислещите хора. Автор на превода на книгата е Ина Кирякова.
През 2020 г. бе издаден сборникът „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ с над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в рубрика „Бустина ди Минерва“. Година по-късно излезе „Да кажеш почти същото“ - илюстрация на проблемите, които преводът поставя, пречупени през личния опит в ситуации, с които Умберто Еко се е сблъсквал в битието си на издател, автор и преводач, разказват от „Колибри“.
Умберто Еко (1932–2016) е белетрист, есеист, философ, семиотик и културолог. Автор е на литературните класики „Името на розата“, „Махалото на Фуко“ и „Баудолино“. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са
продадени в обем над 10 милиона екземпляра.
От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1990).