Тази седмица беляза края на кулинарния спор между Турция и Германия за дюнера. Преди време Турция поиска от Европейския съюз защитен статут за дюнера, тъй като рецептата на популярното в Германия ястие се различава значително от традиционния вариант. Сега искането от страна на южната ни съседка е оттеглено.
Ако Брюсел го беше одобрил, щяха дa бъдат въведени стандартизирани правила за съставките и приготвянето му, което сериозно щеше да повлияе на германския пазар. Сега дюнерът във всичките му вариации, разпространени в Европа, ще продължи да съществува и отново под името дюнер. Тази яснота идва след дълга кулинарна сага. Така дюнерът няма да попадне в специалния списък на ЕС с около 90 защитени храни, сред които са швабския специалитет шпецле или италианската моцарела. За тези храни важи, че те могат да бъдат произвеждани и продавани под това име навсякъде, но само съгласно определени и зададени критерии. В Германия дюнерът е много повече от храна и носи своята история. Въпреки че началото си тази история води от Турция, в Германия дюнерът е внесен от турски мигранти и почти се е превърнал в немско национално ястия.
Историята му започва в берлинския квартал „Кройцберг”. За поколения турски мигранти той е свързан със символиката на техния нелек път там през последните 50 години. Бил е възприеман като храна, засищаща гладните и затруднени хора.
Сега нещата са съвсем различни. Журналист пита, „Какво цените най-много в германската кухня?“. „Дюнерът“, отговаря Илън Мъск. На 12 ноември 2019 година, когато заявява намерението си да изгради най-голямата фабрика на „Тесла” в Европа, милиардерът е отседнал в легендарния хотел „Адлон” на метри от Бранденбургската врата. И хапва дюнер. От август 2018 г. един от най-луксозните хотели в Берлин сервира „Адлон дюнер“. Не в чиния, а в плосък хляб, както хората го ядат по улиците на Берлин.
