„Когато корупцията се възприема като необходимост, тя губи всякакви граници“, пише швейцарският писател, публицист и политик Бенжамен Констан, активен през втората половина на Френската революция и в периода 1815–1830 г.
Злоупотребата с обществена служба за лична изгода съществува от векове. Никое царство, монархия или правителство не е успяло да я изкорени напълно – възможно ли е това някога да се случи? Или поне да бъде ограничена до поносими нива, но не само в отделни страни, а във всички крайща на света?
Снимка: Der Neue Postillon
Противотровата срещу тази трудноизлечима болест за обществото се състои във възпитаването на отговорност и прозрачност чрез образование и култура и тяхното предаване от поколение на поколение. Това „лекарство“ се оказва обаче трудно за създаване, както показва историята, защото, както казва Ницше, „да научиш младежа да цени повече онези, които мислят еднакво, отколкото онези, които мислят различно“, е най-голямото предизвикателство.
Днес, 9 декември, отбелязваме Международния ден за борба с корупцията, който се чества от 2004 г. насам. Той е обявен от Общото събрание на ООН с цел задълбочаване на разбирането за злоупотребата с обществена служба за лична изгода. Според данните на Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2024 г.
България заема второ място в класацията на най-корумпираните държави в Европейския съюз, след Унгария.
Страната ни губи две позиции и заема 76-то място с 43 точки по скалата от 0 до 100, където 0 показва най-високо ниво на корупция, а 100 – най-ниско. Най-корумпираната държава в света е Южен Судан с 8 точки, следвана от Сомалия и Венецуела. На противоположния полюс са Дания с 90 точки, която запазва позицията си като държава с най-ниско ниво на корупция, следвана от Финландия и Сингапур.
Снимка: Bruce Plante / Cagle Cartoons
Като цяло Източна Европа и Централна Азия са сред регионите с най-слаби резултати в световен мащаб, заради слаби съдебни системи и недоразвити демократични институции. В Централна Европа най-нисък резултат имат Русия (22 точки, 154-то място), където държавно контролирани компании позволяват на елита – бизнес и политически – да действа над закона, и Беларус (33 точки, 114-то място). Разбитата от война Украйна заема 105-то място с 35 точки.
В първия ден на декември, силно обезпокоени от тези резултати и от непрестанните обещания, че „от утре нещата ще се оправят, но нищо не се случва“, хиляди хора излязоха на протест в столицата и околността. Това море от недоволни граждани успя да накара парламента да отложи приемането на бюджета за следващата година, който предвиждаше увеличение на държавните такси, докато държавните заплати растат. Но този жест не бе достатъчен, за да потуши напрежението сред протестиращите. Явната корупция, допускана и дори насърчавана от управляващите и до ден днешен, продължава да бъде факт, а това подтикна гражданите както в страната, така и извън нея, отново да организират втори мащабен протест тази сряда, 10 декември, под нов лозунг: „Да се свали сегашното управление и да има нови избори!“
Но ако този път няма толкова хора, колкото при първия протест, дали въобще ще има ефект? А ако правителството наистина падне, за кого ще гласуваме отново? И какъв е шансът пак да изберем лидери, които не могат – или по-скоро не искат – да приемат,
че няма как да имат седем стомаха като извънземното Алф и че да споделиш с приятел не боли?
Снимка: istockphoto
„Много играене не по правилата и обидното „карай, може и така“… Всеки се опитва да награби повече, отколкото му е нужно. И аз се изкушавам – когато си подреждам дрехите, забелязвам, че съм робиня на материалното: имам повече обувки, отколкото мога да обуя, повече рокли, отколкото мога да облека. Но се надявам, че ще мога да извървя земния си път от точка А до точка Б елегантно, достойно, честно. Нашият синдром е, че се лутаме – нямаме кауза, нямаме идея за духовно израстване. По пътя към светлото са малцина.“ – казва актрисата Силвия Лулчева преди седем години в интервю за NOVA.
След много премълчавани истини, милиони изплакани сълзи по летищата, погубени синове и дъщери по нашите „чудесно“ поддържани европейски пътища – някъде там, в пълните с плам очи на младите протестиращи, днес долавяме надеждата за възможното справедливо бъдеще. Онова, в което епизодите от сериала „Под прикритие“ няма да се сравняват със случките от миналата нощ в столичния бар, или да караме по трудния начин държавата да си свърши задълженията, както в новия филм на Ивайло Пенчев „Рожден ден“. Всичко е в нашите ръце – да се заразим с вяра в доброто, всеки, който се пита: „Ама има ли смисъл?“, потиснат от сегашната система, в която думите „равенство“ и „толерантност“ все повече губят своето съдържание.
Крайно време е да се вслушаме в хората „които се раждат с по-големи сърца, с по-дълбока мисъл и с по-голяма крачка от другите“, както пише писателката Мария Лалева, а не в онези, които се хвалят колко хора са успели да излъжат днес и коя ще бъде следващата им жертва утре.
