Няма как да не попадали на някое от клипчетата с рецепти в социалните мрежи, но случвало ли ви се е някоя от тях да ви изглежда подозрително позната. Салата с кисело мляко, настъргана краставица и копър. Чакай те малко! Та това не е ли любимият таратор или пък гръцката разядка дзадзики? Същото се питаха и десетки други онлайн потребители в коментарите. Произходът на някои от храните и напитките, които консумираме ежедневно, може да ни изненада. Поемете на кулинарно пътешествие през вековете заедно с нас и научете как и къде за пръв път се приготвени ястия като мекиците, мусаката, тараторът, пържените картофи, а също и ракията.
Снимка: Flickr
Мекица/ Лангош
Лангошът е популярна храна през цялата година. Тъй като простичък като рецепта и достъпен като цена,
той често се продава по автогари, панаири,
местни пазари, както и по време на празненства. Лангошът е характерен за не само за Унгария, но и за Австрия и Германия. В Словения той е известен като лангаш, а в Македония и България - като мекица. Популярен е и в Румъния под името лангоши. В Полша го наричат "langosz", а в Обединеното кралство - "langos" или "Hungarian Fried Bread". Каква обаче е историята на едно от най-обичаните ястия (с точност закуски)? До средата на XX век в Унгария хлябът се е пекъл веднъж седмично поради разходите за отопление на голямата фурна и продължителния процес на месене на до 80 кг тесто. Тъй като типичните за Унгария хлябове са от по 6 до 10 килограма, по традиция се пекат по-малки (1-2 килограма) хлебчета "cipó" за вечерта и за следващия ден. Името
лангош ( в буквален превод - "пламнал") олицетворява печенето на тези плоски хлябове
сутрин, докато фурната все още е топла.
Снимка: Pixabay
Мусака
Mного туристи възприемат като националното ястие на Гърция. Някои хора от гръцката диаспора обаче не са толкова убедени в това. Оказва се, че в действителност истинският произход на мусаката датира още по-далеч във времето. В Kitab al-Tabikh,
ръкопис от XIII в., наричан на английски A Baghdad Cookery Book, има рецепта
за "maghmuma" или "muqatta'a". Тези наименования на ястия се отнасят за блюдо с редуващи се пластове патладжан и лук, подправено месо и мазнина, напоени със сос. Според Чарлз Пери, експерт по средновековна арабска кухня, думата "мусака" произлиза от арабското "musaqqâ" ("навлажнен"). Това е етимология, която точно обобщава привлекателността на ястието, залято със зехтин, домати и бешамел. Вариации на мусаката се срещат в Близкия изток, Северна Африка и на Балканите под различни имена, предаде National Geographic.
Снимка: Shutterstock
Ракия
Ракията се произвежда от ферментирали плодове - обикновено сливи и грозде. За направата ѝ могат да бъдат използвани още кайсии, круши, череши и малини.
По време на археологическо проучване българските археолози откриват фрагмент от дестилационен съд от XI в., използван за производството на ракия. Поради възрастта на фрагмента, която противоречи на идеята, че производството на ракия започва едва през XVI в., някои историци смятат, че
ракията наистина е дошла от България.
Раки е традиционна напитка и в Албания. До XIX в. в механите се сервира с различни мезета. Среща се под същото име в Сърбия, Хърватия и Северна Македония. В Турция е наричана ракъ (по-скоро напомня на мастика), в Гърция – цикудия, а в Румъния, Молдова и Унгария – палинка или туика.
Снимка: Pixabay
Таратор, дзадзики или джаджък
Думата дзадзики се появява в английския език около средата на 20-ти век като заемка от съвременния гръцки език. Тя пък идва от турската дума джаджък. Коренът вероятно е свързан с няколко думи в западноазиатските езици. Персийската zhazh се отнася до различни билки, използвани за готвене.
Тараторът, който се среща на различни територии - от Балканите до Леванта (голяма част от Средиземноморието), може да има персийски произход. В Османската империя той се приготвя от смлени орехи и киселина (например лимонов сок). По-късно същото наименование придобиват и ястия като дипове, салати и сосове. В Леванта тараторът е по-скоро сос на основата на тахан. Същевременно - в някои части на Балканите се приготвя чрез комбиниране на малко вода и кисело мляко в дълбока купа заедно с чесън и различни комбинации от пресни зеленчуци и билки. Количеството вода, което се използва, зависи от това колко гъст иска да бъде джаджъкът. Понякога ястието се сервира като студена супа, но може да се направи и по-гъсто според вкуса.
Снимка: Pixabay
Пържени картофи
В Белгия пържените картофи често се консумират с варени миди или с пържено яйце отгоре. Обединеното кралство е известно със своята риба и пържени картофи. В Близкия изток те са приемани за полезна закуска. Едно от известните канадски ястия - путин, също се приготвя от пържени картофи и извара, залети с кафяв сос. Въпреки името (french fries) и популярността си, пържените картофи не са френски. Tе всъщност произхождат Белгия, където според историците картофи са били пържени още в края на XVI век. Според белгийските предания бедните селяни, живеещи в долината на река Мьоза, често ядели пържена риба, която ловели от реката. През зимните месеци, когато тя замръзвала, риболовът се превръщал в невъзможна задача и принуждавал селяните да търсят други източници на храна.
Тогава те се обръщали към картофите, предаде hindustantimes.com. Нарязвали ги и ги запържвали по същия начин, както приготвяли рибата. Американските войници за първи път се запознават с пържените картофи, докато са разположени в Белгия по време на Първата световна война.
