Чували ли сте за „каку-учи“? Не, това не е диалектна форма на синоним за сестра-зубър, а японската дума за магазин с приятен бар. В началото на 1900 г. работниците от стоманодобивния сектор в Япония развиват социалния си живот около

местенцата, в които пазаруването на напитки често отскача и до тяхната консумация на място

Първата поява на каку-учи е в Китакюшу, където и към днешна дата все още има около 100 такива обекта за наздравици. Терминът „kaku-uchi“ означава “ да се отбиеш в кюшето“. Той идва от местния диалект, но вече е включен в един от най-авторитетните японски речници.

Най-ранните посетители са работниците от завод „Явата“, първият модерен стоманодобивен завод в Япония, основан в Китакюшу през 1901 г. Магазините за алкохол били

единственото място, където след нощна смяна те можели да наградят уморените си тела

с глътка саке или шочу.

Историята разказва, че когато работниците са преместени в Чиба, те донасят със себе си културата на каку-учи и я разпространяват в съседно Токио и в цяла Япония около средата на ХХ век, пише BBC.

Въпреки че оттогава насам магазините са се развили, те остават верни на пролетарския си произход. Променливата подредба на местата за сядане вътре означава, че клиентите се събират около една и съща маса или щанд. А това прави разговора обезоръжаващо лесен.

Предлагат се леки мезета, сред които типични са консервирани и сушени продукти, туршии и яхния

В някои барове може да се предлагат и по-изтънчени опции за хапване. Обслужването обаче е винаги на ръба на санитарния минимум, като на места директно отсъства.

И макар че каку-учи традиционно е в обсега на мъжете, жените все по-често прекрачват прага му. Tрайната привлекателност на тези магазини е проста: те са евтини и хората се чувстват добре, независимо дали искат да общуват, или да пият сами.

Много каку-учи се стремят да привлекат и млади клиенти

Акиясу Секи е собственик на токийското Futaba и председател на младежкия клон на Асоциацията на търговците на алкохол в Токио. Организацията, която обединява 2300 магазина, популяризира културата на сакето и отговорното пиене сред младите хора.

През 2018 г. тя стартира Фестивала на каку-учи в магазините за алкохол, като едно от последните му издания привлече 30 000 участници. Събитието се провежда в Токио два пъти годишно. Десетки магазини за алкохол в града имат щандове, на които хората могат да дегустират продуктите им, докато се наслаждават на храна и музика на живо.

Секи обяснява, че тази култура някога е била популярна в Токио. Практически  тя е изчезнала в края на 90-те, когато хигиенните норми са били затегнати, а магазините за алкохол са били задължени да се регистрират като ресторанти, за да предлагат храна и напитки.

Въпреки това Секи изтъква, че

докато броя на каку-учи в столицата нараства, магазините за алкохол намаляват

и всъщност „все повече от тях започват бизнес с каку-учи като начин да оцелеят“.

Собственикът на един от тези магазини, Тецуджи Уозуми, разказва историята си в бизнеса. Наследил го е от майка си. „Мога да се издържам сам, но никой няма да застане зад щанда след мен“, казва той.

Подобно на Уозуми, почти 80 % от магазините за алкохол в Китакюшу нямат наследници. Тенденцията за намаляване е неумолима, което се дължи на застаряването на собствениците и невъзможността да предадат бизнеса си, както и на конкуренцията от страна на други видове търговци на дребно.

Фукуока е още една гореща точка за каку-учи, където със Стивън Лаймън, съавтор на книгата „Пълно ръководство за японски напитки“,  BBC разговаря за любимите му заведения.

Едно от тях е щанда Todoroki Saketen Yakuin, в който се продават стотици сортове саке, както и натурално вино и крафт бира. Той отбеляза, че това е добро място за чужденци, които посещават каку-учи за първи път, тъй като е особено дружелюбно към новодошлите.

Лаймън посочва, че в масовия случай

каку-учи са малки, местни предприятия, които обслужват предимно редовни клиенти

Желаещите да изследват тази сцена трябва да имат предвид някои неща. Добре е да владеят поне на базисно ниво японски език, преди да се впуснат в приключението. Освен това много каку-учи разботят само с пари в брой, с малки групи и не разполагат с тоалетни.

Лаймън обаче остава убеден, че каку-учи са уникален начин за опознаване на японската култура на пиене и кварталния живот и като цяло са гостоприемни места.

Фотокредит: Mara Budgen/BBC