Шрифт:
Принтирай
Калпазаните Макс и Мориц, чиито истории повече от век и половина разсмиват и разплакват деца и родители, сега се промъкват за добро в хорските библиотеки. Ключ към домовете и сърцата на читателите им дава
корифеят в превода от немски език Любомир Илиев
Той пресъздава римите на Вилхлем Буш в изцяло нов вариант, който излезе с оригиналните илюстрации на автора и с логото на „Лист”.
Луксозното издание „Макс и Мориц” се появява дни преди 14 април, когато светът ще отбележи 191 години от рождението на знаменития сатирик.
През 1865 г., когато героите за първи път стават известни в Германия техният „баща” тъкмо влиза в Христовата възраст. По онова време той живее в Мюнхен
и се препитава като сътрудничи с текстове и рисунки на сатиричните вестници
„Мюнхенер билдербоген” и „Флигенде блатор”. Собственикът им Каспер Браун публикува близо 100 материала на Буш, но авторът не е доволен и понеже чувства тягостна зависимост от издателя си решава да го смени. Обръща се към Хайнрих Рихтер от Дрезден, нотой отхвърля ръкописа на „Макс и Мориц”, защото нямал търговски потенциал
Старият издател на Вилхелм Буш обаче мисли другояче и купува правата за 1000 гулдена – сума, която съответства приблизително на двойната годишна заплата на един занаятчия.
Вдъхновение за безчинствата на колоритната двойка авторът черпи от собствения си живот. Буш е първото от седемте деца в семейството на дребен търговец. Още преди да навърши десет, родителите му го пращат да живее при чичо си, пастор в Ербенгьотцен, близо до Гьотинген.
