Кино индустрията слага криминален ореол на метростанциите. Вземете за пример „Жокера“ и „Батман“, в които

във влаковете под земята стават или сбивания между гангстерски групи, или жена попада в капана на потенциални обирджии

Извън стигмата на Холивуд спирките на метрото действително не са най-приветливото място, в което искаш да се навърташ в малките часове на деня. Мрачни, схлупени, амортизирани, често приличащи на нещо средно между индустриална гара и свърталище за ексхибиционисти. Добрата новина е, че

този имидж преследва страните, в които подземния транспорт има история от близо век и нагоре

У нас той проходи едва преди има-няма две десетилетия и екстериора на столичните спирки е стерилен, но относително ведър.

Още по-добрата новина е, че освен изоставени на произвола на общината и гражданското безхаберие мохикани, по света има метро станции, които са произведения на изкуството.

Спирката на Лувъра в Париж, например, те въвежда в луксозно пространство, в което античността кореспондира с луксозните брандове

Инкрустирани светещи надписи в стените от камък, скулптури, 3D пана на Мона Лиза под формата на полилеи и фотостени с лицата на холивудски величия като Кейт Бланшет спират дъха ви, още преди цените в близката шоколатерия да са го направили.

Вижте импровизирания ТОП 10  на Mapquest за метро станциите, които на глобално ниво си заслужават посещението повече от музеите в съответния град.

Санкт Петербург, Русия: Avtovo Station

С име, произлизащо от финландската дума за „в средата на нищото“, Avtovo e индустриален район, игнориран от туристите. Но спирката на метрото контрастира с архитектурата си на заобикалящата я сивота като сватбена торта на рафт със застарял хляб.

Платформата приютява стъклени колони и мозайка, посветена на обсадата на Ленинград и онези над 1 милион души, загубили живота си в 87-дневната нацистка блокада по време на Втората световна. Стените са облицовани с бял мрамор, а тежко инкрустираните тавани са с куполовидна форма. Висящите полилеи създават усещането, че влизате в елегантна бална зала.

Тук е моментът да напомним, че да си правите селфи, и въобще – да снимате в руското метро, е незаконно. За това отворете широко очите си и попийте максимамума от тази красота за спомен.

Вашингтон: Union Station

В разрез с мракобесния имидж на повечето американски метро станции, тази е истинско бижу. Планирането й се случва в президентския мандат на Кенеди. Вярва се, че семплият й, максимално изчистен дизайн, символизира достойнството на правителството, а не най-евтиното възможно решение.

Поредицата от арки, наподобяващи таван на катедрала, и елегантното осветление дават усещане за спокойствие и безвремие на пътниците. Тази станция прилича повече на църква, отколкото на място, в което чакате влака. Запоменете, че точно както и в храма, и тук храненето е забранено.

Гаосюн, Тайван: Formosa Boulevard Station

Тази станция е известна като „Купола на светлината“. Тя побира най-голямата стъклена конструкция сред метро мрежите в света. И е меко казано впечатляваща! Ярките цветни витражи на покрива създават почти кино усещане за пътешествениците. Създавани са от италианския артист Нарцис Калианта в продължение на 40 години.

Куполът се простира на 30 метра в диаметър и включва над 4500 парчета цветно стъкло, доствено специално от Германия.  Символиката в посланието на този шедьовър е мир и толерантност в човешкия път. Заложените  теми са вода, земя, огън и светлина. Тази станция също така е дом на изключителна 3D инсталация, дело на уличния артист Су Ча-сиен.

Москва: Komsomolskaya Station

Вдъхновена от военна реч на Сталин, тази метро станция също прилича повече на бална зала, до която достъп има само аристокрацията. Построена е през 1952 г. и печели респекта на посетителите с мраморните си колони и мозайки. Артистът Павел Корин и архитектът Алексей Шусев са наградени от Сталин за това произведение на изкуството в градския транспорт.  Дори парапетите на стълбите са дизайнерски изпипани.

Силно препоръчително е да посетите тази станция в делничен ден през лятото, когато трафикът е спокоен.

Билбао, Испания: Moyua Square Station

Метрото в Билбао е завършено на два етапа – от 1988 до 1995 г, и от 1997 до 2004 г. Мрежата е изключително бърза, бюджетна и чиста, което я прави и най-предпочитано средство за транспорт сред местните.

Станция Mouya Square радва окото с липсата на крещящи табели и с естествена светлина, която интуитивно насочва хората в правилната посока за техния трансфер. Маршрутите тук просто се стелят като пътека през пещера, водейки ви към перона на съответната линия. Подсилените стъклени сенници на изхода от станцията са намигване към решенията в Парижкото метро.

Неапол, Италия: University Station

Нюйоркският дизайнер Карим Рашид трансформира тази станция в колоритния й забавен вид, познат на пътуващите днес. Скулптури и графити следват линията на ескалаторите. Извитите стени не са облепени в традиционните плочки или мозайки, а са боядисани в жълто и розово. Подовете са калйдоскоп от дъги.

Голяма част от човекопотока в тази станция се състои от академична общност и Рашид се опитал да провокира любопитството им, давайки им шанс да учат, докато чакат влака. LED букви зад огромни витрини със замразен ефект на стъклото изписват универсално разпознаваеми думи за света. Дигитални послания следват пътниците и под техните съпки по стълбите. Седящите места приличат повече на елемент от природен пейзаж, отколкото на мебели. Ако търсите скок в авангардното изкуство насред градската джунгла в Неапол, тази станция е за вас.

 Париж, Франция: Arts et Metiers Station

Влизайки в тази станция вие се потапяте в архитектурата на подводница от 19 век.  Облицовани с тежки винтове стени от мед и огромни гуми, висящи от тавана са част от изумителния декор. Над главите на посетителите висят и врязани зъбни колела. Декоративни подводни люкове вървят в комплект с информационни кутии за морската навигация преди две столетия. Станцията е проектирана от белгийския гуру на комикса Франсоа Шуте и е вдъхновена от романите на Жул Верн. Не пропускайте да посетите музея над станцията, който е пълен с причудиливи изобретения от 18 и 19 век.

Ню Йорк: City Hall Station

Тази станция има музейна стойност и е извън активните спирки на метрото в Ню Йорк. Общественият достъп до нея е ограничен, но бихте могли да я   разгледате по време на тур, организиран от New York Transit Museum. City Hall Station е построена като церемониален терминал за светилата от местната управа. Малкото пространство е редуцирало активният й живот до 40 години, от 1904 до 1945. Тавански арки с плочки Густавино, орнаменитрани лампи и най-грандиозната подземна архитектура на терминал в града е тук.

Дубай: Khalid Bin Waleed Station

В град, в който температурата през август е над 40 градуса, със сигурност ще поискате да избягате в близка метро станция с климатик и почти медицинска хигиена. Спирката, на която обръщаме внимание тук, е по-скоро музен на историята на Дубай. Темата на дизайна е водата, а изобразените елементи са посветени на традициите на риболова и гмуркането за перли. Полилеи с оптични влакна създават илюзията, че над главите ви се движат светещи медузи. Подът е от сини и златисти плочки, като синьото властва и в нюансите на осветлението. Станцията се простира на три нива и като всичко останало в Дубай ви обгръща с лукс и чистота.

Стокхолм, Швеция: T-Centralen Station

Метро мрежата в Стокхолм се счита за най-голямата арт галерия в света и всички нейни спирки напомнят музеи. Те са толкова удивителни, че е твърде вероятно да си изпуснете влака, докато ги съзерцавате. Над 140 артиста са работили по извайването на всичките 90 станции в града под формата на постоянни и временни изложби.

Върхът на цялата подземна арт система е T-Centralen, където се пресичат и трите линиии на метрото.