Тайно жури обяви шест номинации за български роман на годината 2023.
Наградата в конкурса за български роман на годината, организиран от Националния дарителски фонд „13 века България“ (НДФ), ще бъде връчена на 11 май.
През тази година в конкурса взеха участие 28 романа, издадени през 2022 г.
„Ловецът на пеперуди“ от Костадин Костадинов, изд. „Хермес“
В края на миналата година романът на основателя и съсобственик на издателска къща „Пан“ бе отличен с наградата „Хеликон“ за съвременна българска художествена проза. По негови сценарии са снимани игралните филми „Резерват за розови пеликани“ (2003) и „Легенда за белия глиган“ (2004).
„Ловецът на пеперуди“ възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът на романа се гради върху народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която отнася душата му. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на преминалия в отвъдното. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88-ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро).
„Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски, изд. „Жанет – 45“
„Звезди под клепачите“ е трети роман за младия писател, журналист и блогър Николай Терзийски. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Притча за безсмъртието. Писателят разказва за три любовни истории, които са по различно време – 40-те, 80-те на ХХ век и през 2020 г., но се преплитат. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност.
„Късна смърт“ от Иван Станков, изд. „Хермес“
Както повечето книги на света, и „Късна смърт“ разказва за любов и за смърт. Главните герои са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но Историята е само декорация. Героите трябва да издържат и на смъртта, и на любовта. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната – привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?
„Хагабула“ от Тодор Тодоров, изд. „Жанет – 45“
„Хагабула“ е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб.
„Плът и Крафт“ от Васил Панайотов, изд. „Фама+“
„Плът и крафт“ представя една саморазрушителна натура. Людмила Еленкова от lira.bg представя автора като писател с пет романа и съавтор в няколко сборника разкази, който вдига летвата пред читатели, склонни към удоволствия, но неподготвени за последствията от тях. Защото всички живеем този сюжет, дебелеем в консуматорските си черупки и отслабваме в ума.
Различните… Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота – първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива.
„Химия на шегата“ от Михаил Вешим, изд. „Сиела“
Дългогодишният главен редактор на вестник „Стършел“ сравнява „Химия на шегата“ с автошарж с думи. Михаил Мишев – Вешим решава да я напише, за да опише шегите на времето и да разкаже за хумористите, от които се е учил.
„Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография – така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън… Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга.
За 40 години писане и 60 години живот с /и сред/ писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко / по-често лекомислено/ – така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и пръст да ми покажат“, пише Вешим за книгата си.
Журито, определило шестте номинации, се пази в тайна до деня на връчване на наградата.
Конкурсът за български роман на годината е създаден от НДФ „13 века България“ през 2011 г.. Той има за цел да насърчава и популяризира съвременната художествена литература. В него могат да кандидатстват писатели и издателски къщи с романи, издадени през предхождащата връчването на наградата година.
