Моуза Алматруши от Обединени арабски емирства изследва начина, по който пекарите се движат в кухнята – жестове, които тя превръща във форми и изпича в хляб.
Артистът и готвач представи пърформанса, озаглавен, „Азбуката на хлебаря“, по време на Арт Дубай. В рамките десетдневното изложение, артисти от Азия можеха да покажат изследванията си върху мястото на храната в общностите, политиката, традициите и ритуалите.
Катарският телевизионен канал „Ал Джазира“ спря камерата върху Моуза Алматруши от град Шарджа. Нейният
пърформанс разглежда физиката на пекарите.
За да го пресъздаде, тя всеки ден приготвя пресен хляб, оформен според така наречената въображаема азбука. Артистката черпи вдъхновение от движенията на пекари, сладкари или бариста бармани.
„Взех тези жестове, изведох ги във форми и ги превръщам обратно в хляб“,
обяснява Алматруши. По този начин тя се стреми да обърне внимание на хората, чрез които и с помощта на които, обществото получава най-консумираната основна храна в света.
Тук обаче не става въпрос само за вътрешното кухненско пространство. Засегнати са и всички, трудещи се на земеделски пространства. Артистът вплита в творбата си и хранителните политики в различните общности.
„Хлябът е общ знаменател, тъй като независимо от класовите или икономическите слоеве всички ние ядем хляб“.
„Азбуката на хлебаря“ не е първият проект на художничката, който се фокусира върху храната. Той е
продължение на филма ѝ „Глазура“, представен в Пакистан през 2020 година.
В него тя разглежда захарта и историята на захарта като бизнес, станал доходоносен благодарение на търговията с роби. Филмът отправя гледна точка и към пристрастяващата природа на захарта и способността ѝ да прикрива други вкусове.
Според Алматруши храната е естествен преход, защото тя също претърпява необратими процеси, когато се готви или смесва.
„Храната е не само една от най-важните теми в нашия живот, но има и историческа, и символична тежест във времето и пространството“.
Художничката посещава курсове по готварство, за да може да изследва по-добре същността на храната.
В работата си от 2018 г. „Споделяме хляб + сол“ в Училището по изкуствата в Глазгоу тя провежда двудневен уъркшоп с местни художници и куратори, като разработва текст и рецепта въз основа на съставка, която всеки участник избира – нещо, което е лично или политическо за него.
Резултатът е просто ястие от хляб, лилав морков, картофи, червени люти чушки, шафран и кардамон. Приготвя се на следващия ден и се поставя върху покривка с отпечатано стихотворение за хляба като начало на живота.
„Това бе един от ранните случаи, в които започнах да намирам начини да разширявам практиката си в социален план и да включвам в нея други хора, за да формирам произведението“, разказва Аматруши.
„Всеки е запознат с храната. Тя има способността да бъде комуникативна по много начини, независимо от контекста“.
С „Азбуката на хлебаря“, а и с други проекти, Алматруши показва, че храната има свой собствен език. Език, който може да надхвърля политиката, социалната класа и културите. Основни продукти като хляб и фурми често се появяват в нейната практика като символ на универсална общност.
фотокредит: Maghie Ghali/Al Jazeera
